/Поглед.инфо/ Константинополският патриарх Вартоломей заяви, че заключението на Вселенската патриаршия са задължителни за всички в православния свят, затова и Руската православна църква „рано или късно” ще приеме решението по Украйна. От РПЦ отговориха, че не са задължени да се подчиняват и нарекоха подхода на Константинопол нарушение на чистотата на вярата. Въпросът за автокефалията раздели православния свят, Светият синод прекрати евхаристичното общуване с Константинопол докато не бъде променена позицията по предоставянето на независимост на Украинската православна църква. Дмитрий Лекух за това, защо е била нужна операция „Автокефалия” и чии интереси стоят зад нея.
В края на миналата седмица, в САЩ, олицетворяващи, както се знае, сияйна цитадела на съвременната демокрация, се случи нещо много любопитно. Специалният представител по Украйна Кърт Волкър обявяваше въвеждането на нови санкции срещу Русия заради ситуацията в Украйна на месец-два. Не за нещо ново, което „страната агресор” може да сътвори против младата източноевропейска демокрация. А просто заради настоящето положение на нещата. В Украйна естествено, че се радват. А напразно.
Ще обясня защо. Да се вгледаме внимателно в историята с томоса и автокефалията на Украйна. Ако се вгледаме лесно можем да разберем, че автокефалията, а и още получаването ѝ по толкова конфликтен път, е най-малко изгодна именно на настоящата уж украинска власт. Тук всичко е просто: никакви допълнителни точки на изборите тя, несъмнено, няма да донесе. Настоящето разпределение показва и колко влиятелни са тези, които „автокефали”, които веднага обявиха независимост. В УПЦ МП има 12 хил. енории, в Киевската – от три до пет хиляди. Украинската автокефална църква едва около 1000.
Да, разбира се, напълно е възможно, че от УПЦ МП „под знамената на автокефалията” ще се отдели още някаква част от свещеничеството и миряните, но това е сред основните на политогията: не е възможно да изградиш крепка политическа власт, поощрявайки всякакъв, дори не религиозен разкол в обществото. Това е абсолютно шаблонна и изучавана още в първи курс социология и политология парадигма.
Следователно в никакъв случай не става за никаква консолидация на обществото и/или укрепване на държавната власт. Става дума за осъществяване на съвършено различни задачи, за които нищо не мога да кажа официално, защото очевидно не се декларират. Но, ако изхождаме от баналната икономическа прагматика, целта е достатъчно очевидна: необходимо е в най-кратки, по историческите мерки, срокове и с максимална полза за себе си да се „излее” токсичен актив.
Впрочем, тук тогава изглеждат напълно логични и думите на Кърт Волкър. Очевидно е, че руснаците никак не искат не само да завземат, но и просто „да воюват” за Украйна. Причината е следната: това сега е очевидно „токсичен” не само за „цивилизования свят” актив, но и за руснаците. За уникално кратки срокове Украйна е напълно загубила своята роля на основен транспортен и логистичен център за всякакви глобални евразийски коридори: железопътната и автотранспортната инфраструктура, пристанищните мощности – всичко това вече бе едва ли не напълно заменено. Чак до газовите потоци, чието заместване е вече „последният щрих” в общата картина на разруха. И в този смисъл Украйна, уви, не е интересна никому: просто запълнена със стари съветски комуникации транспортна задънена улица.
Говоренето за такова явление като украинската промишленост, сега е изобщо неловки: не, там все пак има нещо в сферата на оръжейната индустрия. Но това „има” вече не представлява никакъв особен интерес за големите международни играчи. Последният такъв голям играч допреди Майдана бе Русия – имаше интегрирани производствени вериги, по-точно останали от съветски времена промишлени клъстери. Сега по-голямата част от продукцията на тези клъстери е импортозаместена, а и самите клъстери вече ги няма.
Не, разбира се, все нещо не е докрай разрушено и разграбено, но то вече няма глобално значение. И светът изобщо няма да забележи пълното му изчезване.
Прибавете към това и колосалният по отношение към БВП външен дълг, който само по официални данни приближава към 80 милиарда долара. И добавете отрицателното външнотърговско салдо и от дълги години дефицитен държавен бюджет. Тогава картината се получава напълно приключена: трябва да се хеджират рисковете и да се бяга. Нищо хубаво няма да има там в стратегическа перспектива.
Може, разбира се, още известно време да се поддържа животът в организма, включвайки за Украйна популярната в днешните Щати „зомби-икономика” (устойчив термин, когато задлъжнялата фирма взима заеми, не за да изплати или реструктурира кредита си, а да изплаща лихвите), но рано или късно въпросът все пак ще трябва да се реши. Съдейки по последните действия (църковната политика на Вартоломей, изказванията на Волкър), са решили да „решават” още сега. При това по напълно традиционния за американската политика метод: чрез „гореща фаза на неголяма регионална война”, която не засяга пряко САЩ.
От Украйна в настоящето ѝ състояние американците няма да получат нищо освен главоболия и допълнително раздразнение от европейските партньори. А от Украйна в „гореща фаза” все пак може да се извлече някаква печалба. Като начало това е унищожение без политически последствия за тяхна така и тихо умиращата газово-транзитна система, за чието благополучие американците толкова дълго се бореха. Само че те правеха това до момента, когато не станаха сигурни другите газово-транспортни коридори, в това число строящият се „Северен поток-2”.
Американците още от следващата година трябва, според публикуваните планове, тройно да увеличат мощността по производство на втечнен газ. Но при това те успяха да съсипят отношенията с китайците дотолкова, че КНР напълно да се откаже от покупката на американски ВПГ. Без съмнение, все нещо ще достигне до пазарите в Югоизточна Азия, но там ще има конкуренция: Саудитска Арабия, Катар, Австралия, а също и руснаците. Именно затова европейските пазари внезапно стават за американския втечнен газ не само перспективни, но и приоритетни. Ако „северните” и „турските” потоци не бъдат спрени и ако тези „изпразнени обеми” не бъдат заменени със собствени, но не съвсем конкурентни по цена ВПГ, то най-логичното ще е да се удари именно по украинската газово-транзитна система.
И по-удобен политически момент от „войната срещу агресията на Русия” просто не може да се намери. Вече се разбира, че Украйна няма да може скоро да си върне дълга от 80 милиарда долара – няма с какво. И да се прехвърлят дълговете, поне частично, на несъмнения победител в този сблъсък – не е най-лош вариант. А ако им се отдаде още, раздувайки съответната истерия, като бонус да съсипят поне частично отношенията между руснаците и Стара Европа, толкова по-добре.
Решението е взето, сега трябва повече или по-малко грамотно нещата да се наредят. На първо място максимално разбираемо да се обясни на руснаците, че нови санкции ще има при всички случаи – независимо от тяхното действие или бездействие по отношение на Украйна. На второ място да се създадат такива условия, при които руснаците просто да не могат да бездействат. За нас ще има смисъл единствено да чакаме докато не бъде „прието окончателното решение” за повсеместното беснеене на националистите. При успешно нареждане на нещата за американците – ще има завзети и подпалени църкви, принадлежащи на Московската патриаршия. Не ми се говори за това, но е напълно възможно това да се случи с масови човешки жертви, както стана в Одеса. И всякакви други провокации – тук не им е нужно дори да подтикват за това някого: в настояща Украйна има достатъчно дегенерати и отрепки, които сами биха направили това.
„Нищо лично, просто бизнес”. От гледна точна на САЩ това е просто „избавяне от токсичен актив”. Ние в Русия трябва ясно да разберем това и за жалост, максимално хладнокръвно.
Превод: В.Сергеев