Оръжието на Вермахта на служба в Червената армия

/Поглед.инфо/ „Една пушка за трима” е популярен мит. За пропагандни цели някои обичат да мислят, че народното опълчение през 1941 г. се е борило с вили и коси, но реалността е съвсем различна.

Опълченците са въоръжени сериозно, макар и доста пъстро. В ход са задействани трофейни оръжия от складовете от времето на полската кампания, когато са иззети 20 хиляди пушки, както и японско и финландско. Съвсем не е необичайно да се види карабина „Арисака” у опълчението. А, например, с „Луис” са въоръжавани и войниците на редовните части на Червената армия. На снимката от известния парад през ноември 1941 г. на Червения площад, тази британска картечница е представена масово.

Разбира се, такава непоследователност в моделите на оръжията затруднява снабдяването, но първо, в складовете имаше доста боеприпаси и снаряди от необходимия калибър и образец, и второ, всичко това позволява да се стреля по врага в условията на загубите по това време на почти половината промишленост и сложността на производство в големи обеми на новото оръжие.

Звезди на „Тигрите”.

През лятото и есента на 1941 г. са изгубени хиляди самолети и танкове, стотици хиляди бройки стрелково оръжие. Но арсеналите се попълват и за сметка на врага. Първоначално трофеите са малко на брой – първото споменаване за използването на немски танкове и самоходни оръдия са от август 1941 г. в битките близо до Ленинград и Одеса.

Има и опити за оборудването на части с трофейни оръжия в комбинация с оборудване по „ленд-лийз”.

Интересна е съдбата на чешкия лек танк LT vz.38 или T-38 (t) според немската класификация. Машините, заловени от нацистите по време на окупацията на Чехословакия, са използвани на Източния фронт, където стават съветски трофей и влизат в битка срещу вермахта.

Целенасоченото използване на вражеските танкове започва след отбраната на Москва. В края на 1941 г. в ГАБТУ се появява отдел за евакуация и събиране на трофеи. През март 1942 г. народният комисар по отбраната издава заповед „За ускоряване на евакуацията на пленените и родните авто-бронетанкови материални части от бойното поле”.

Първите заловени танкове са изпращани в ремонтната база в Москва, предназначена за приемане на машини по англо-британския „ленд-лийз”, и в Казан, в който е евакуиран Киевският завод за ремонт на танкове. През 1942 г. се появяват части, които са напълно оборудвани с трофейно оборудване. Например, през лятото на 1942 г. 20-ата армия на Западния фронт сформира танков батальон от 12 танкове Пз-3, шест Пз-4, десет Т-38 (т) и две самоходни оръдия Щуг-3. През есента на 1943 г. се формира и успешно участва в битките 213-та танкова бригада, напълно оборудвана с трофейни машини. Има опит в оборудването на части с немски оръжия в комбинация с оборудване от „ленд-лийз”. Така през лятото на 1943 г. на Северния Кавказки фронт се води отделен танков полк, въоръжен с девет заловени Пз-3, четири Пз-4, както и два леки американски „Стюарт“ и 16 средни М4 „Лий”.

Разработени са методически материали: „Бележки за използването на заловените германски бойни и транспортни средства”. „Насоки за използване на трофейния танк Пз-3” и други ръководства.

Пз-2, Пз-3 и Пз-4 са относително широко използвани в Червената армия, а след Курската битка постъпва значителен брой Пз-5 („Пантера”) и Пз-6 („Тигър”). В меморандума в ГАБТУ се казва: „Тези танкове Пз-5 са трудни за експлоатация и ремонт. Липсват резервни части за тях, което не позволява планираната им поддръжка. За захранване на танковете е необходимо да се осигури непрекъснато снабдяване с висококачествено авиационно гориво. В допълнение, армията има големи проблеми с боеприпасите за немското 75-милиметрово танково оръдие модел 1942 година. Ние вярваме, че немският танк тип Пз-3, който има по-опростено устройство, е лесен за експлоатация и ремонт и се използва по- широко в немската армия, е по-подходящ за извършване на скрити офанзивни операции”.

През 1945 г. германската бронирана техника е масово използвана за компенсиране на тежките загуби на Червената армия в битките на езерото Балатон.

Заслужава да се отбележи, че някои от трофеите са използвани за изследване на слабостите, включително най-уязвимите части на бронята, след което получената информация отива при войските. Подобни изпитания се провеждат по-специално на полигона в Кубинка.

Въз основа на уловената технология са създадени два вида САУ: 122-мм самоходно оръдие СГ-122 и 76-мм Су-76и. В първия случай задачата беше решена чрез инсталиране на базата на самоходните оръдия Щуг-3 или на танковете Пз-3 и Пз-4 на родното производство 122-мм гаубица. В годините 1942-1943 са произведени няколко десетки такива машини, но те не отговарят на очакванията.

Много по-успешно се оказва използването върху шасито на Щуг-3 и танка Пз-3 за поставяне на съветски оръдия върху тях. Резолюцията на Държавния комитет по отбрана за разгръщането на производството на САУ СУ-76 на шаситата на заловените превозни средства е подписана през януари 1943 година. Установката получава наименованието Су-76И (И – „иностранная” чужда). До края на годината са направени 201 такива артилерийски установки. По това време производството на руски самоходни оръдия СУ-76М нараства бързо, поради което СУ-76И се използва в бой само до лятото на 1944 година.

Нещичко за каска

През февруари 1943 г. в Червената армия са създадени трофейни бригади. Тяхната задача е да събират всичко ценно на територията, оставена от врага, включително и скрап. Издадена е специална резолюция на Държавния комитет по отбрана „За събирането и извеждането на заловеното и гарантиране на неговото съхранение”. Към случая се подхожда с най-голяма сериозност. Сформирани са две централни комисии - за събиране на заловени оръжия и имущество (председател маршал Будьони) и за събирането на черни и цветни метали на фронтовата линия (под командването на Шверник). Съответното щатно звено (Отдел за събиране и използване на заловени оръжия, имущество и скрап), водено от генерал-лейтенант Вахитов, се появява в Главния отдел по логистика. На фронтове, в армиите и дивизиите са създавани подобни отдели (от по 8-12 души).

През април 1943 г. тези институции са реорганизирани в Комитета по трофеите под ръководството на маршал Ворошилов. Централизирането на органа позволява подобряването на събирането на вражеско имущество, включително на муниции. Към издирването на трофеите привличат населението на бившите окупирани територии и например за стоманена каска плащат от три до пет рубли.

По време на войната 24615 танкове и самоходни оръдия са заловени от трофейните екипи, а също над 68000 оръдия и 30000 миномета, 50000 коли, над 114 милиона снаряди, 16 милиона мини, 257000 картечници, три милиона пушки, около два милиарда патрони за тях. Общото тегло на метала, доставен от фронтовите зони за скрап, е около 10 милиона тона. Като служител в Трофеен екип в Берлин и околностите му Борис Черток описва в мемоарите си тази работа.

Съдбата на заловените ръчни оръжия е решавана след проверка. Изправното се изпраща в армията, а не подлежащото на ремонт се претапя. Повредени образци след ремонт се изпращат в складовете. По-късно заловените оръжия са или дарявани, или продавани на държавите, верни на СССР и на режимите в Азия, Африка и Южна Америка.

Превод: В.Сергеев