/Поглед.инфо/ (НАТО е само призрак; ЕС се разпада; Германия скоро ще бъде притисната до стената от потърпевшите от нейната политика; следователно ще й се наложи отново да прибегне до военна сила. Момент, който не е далеч! Засега Германия няма намерение да се превъоръжава, „но обстоятелствата бързо променят намеренията! В дългосрочен план руснаците нямат гаранции, че следващото поколение германци ще мислят като предишното.“)
„Когато бившите съветски сателити се присъединиха към НАТО и ЕС, те си ВЪОБРАЗИХА три неща: пъво, че НАТО ще им предостави военна мощ, необходима им за защита от Русия в бъдеще. Второ, че ЕС ще им донесе онова ниво на просперитет, което да задоволи вътрешните им политически нужди и да ги интегрира към общото благоденствие на Европа. Трето, включването в тези организации ще им гарантира конституционния либерализъм в техните държави.....
НАТО обаче е САМО СЯНКА ОТ НЯКОГАШНАТА СИ СЪЩНОСТ. Като изключим Съединените щати и в доста по-малка степен Великобритания и Франция, БОЕСПОСОБНОСТТА МУ Е НИЩОЖНА. Способността на НАТО се изчерпва само дотам, докъдето се простира участието на САЩ – една неевропейска държава.
А ЕС е РАЗВАЛИНА БЕЗ НИКАКВИ НАДЕЖДИ ЗА ВЪЗВРЪЩАНЕ НА НЯКОГАШНИЯ СИ ПРОСПЕРИТЕТ.
Следователно на Източна Европа й се налага да преосмисли стратегическите си позиции.“
„Отчуждаването от Русия НЕ Е умен ход за страните, които не биха желали да рискуват враждебността на Русия по време, когато са напълно лишени и оголени от защита; когато европейските париса по-малко откогато и да било и когато американските инвестиции не са придружени от политически протекции. Така руски инвестиции, в която и да било сфера на индустрията, са добре дошли, АПОЛИТИЧЕСКАТА ЦЕНА – МИНИМАЛНА. Задълбочаването на интеграцията с ЕС не се случва, а сътрудничеството с НАТО е катосътрудничество с призрак.“
„Европейският полуостров се намира в структурна криза. Германия е най-богатата държава и тя се облагодетелства най-много от членството си в ЕС....Тя е тази, която решава посоката, в която трябва да се движи ЕС; именно Германският натиск доведе до политика на строги ограничения. Германия беше тази, която имаше решаващ глас при преговорите за намаляване на дълга; тя е тази, която притежава най-силния контрол над стойността на еврото, управлявано от ЕЦБ. Тя отново е обект на нескрито възхищение, но и на дълбока неприязън....Германия е самотният лидер на една все по-раздробяваща се Европа....Тя се страхува от надигащия се национализъм в региона, който поражда враждебност към нея и създава потенциална опасност от зараждането на подобни настроения в нейните граници. Вътрешният национализъм изхожда от дълбоката ненавист към т.нар. от германците „гръцка безотговорност“ и от идеята, че Германия ще трябва да вади от блатото Гърция и други европейски държави, затънали в неприятности именно по нейна вина. Никой не отчита, разбира се, степента, до която Германия е просперирала за сметка на тези нации.“
Но днес „буквално всяка европейска страна вече си има изгряваща или набираща все повече сила дясна партия. На този етап те (десните партии) не са се сдобили с особено голяма власт, но те ще се развиват и променят. Може да крещят крайно леви или крайнодесни лозунги (второто е по-вероятно), но на пректика това няма особено значение. Важното е, че надигащите се сили ще притиснат Германия по въпросите на дълга, ще заклеймят и нейните най-близки съюзници като виновни за кризата, след което ще заграбят наличния капитал и ще го преразпределят.
Отчаяната нация предприема отчаяни мерки. Когато се предприемат стъпки срещу богата и слаба страна (има предвид Германия), рисковете са минимални. И докато антигерманските и антиограничителните настроения набират сили, Германия, с нейните жизнени интереси, инвестиции, пазари и т.н., ще се превърне в цел, а атаките срещу нея ще зачестят. Тогава тя ще има избор – или да приеме наказанието, или да използва огромните си ресурси, за да трансформира богатството си в сила. Нациите не стават силни, защото така им се иска, а защото им се налага. Германия ще се изправи пред труден избор, така че увеличаването на силата й във всички измерения ще стане далеч по-приемливо, отколкото останалите алтернативи.
Така Германия ще се превърне в пълнокръвна световна сила – първоначално размахваща политически мускули, а в последствие, с нарастване на натиска върху нея, и военни!“ ...“Единствената потенциална сила– Русия, за сега не е заплаха. Следователно, за Германия не същесдтвува опасност да прекрачи тази граница.“
„ТОВА ВРЕМЕ НЕ Е МНОГО ДАЛЕЧЕ!“
Германия ще се заеме да се справи с фундаменталния си проблем – свръхзависимостта си от износа, неспособността си да повиши търсенето в самата Германия и необходимостта си от стабилна рамка за своята базирана на износ икономика. Ако ЕС продължава да се дестабилизира или повиши протекционизма, Германия щебъде принудена да си намери нови клиенти – което вече се опитва да направи....Но колкото повече нараства национализмът сред ЕС и колкото повече европейските страни се опитват да затоплят икономическите си отношения с Русия или с бързо набиращите сили икономики на Латинска Америка и Африка, Германия ще се сблъсква с все по-трудна реалност. Докато нейният основен интерес е икономиката, новите й партньори свързват икономиката с националната си сигурност. Ако Германия задълбчи отношенията си с Русия, ще й се наложи да работи със страна, в която икономическите въпроси и въпросите на националната сигурност са силно свързани. Оттук едно от условията, които ще постави Русия, ще бъде Германия да приеме руското превъзходство в Украйна и Беларус. А това е факт, който САЩ едва ли биха желали да преглътнат. Нито пък Полша. Така би могло да се зароди военно сближение между Полша и САЩ, което автоматично ще включи алармата на Русия и ще принуди Германия да вземе трудни решения....“
„Както винаги, така и сега на Германия й се налага да вземе две решения. Първото е, какво да прави с Франция, а второто - е какво да прави с Русия.
Германия продължава да държи на близките си връзки с Франция, но интересите им вече се разминават. Франция има висока безработица и иска да стимулира икономиката си, дори и това да означава инфлация. А Германия остава привърженичка на стратегията за ограничения. Русия надали може да бъде определена като подходящ партньор на Германия, същевременно в редица отношения тя пасва най-много на изискванията й за партньорство. Подобно на всички нации на света, Германия иска всичко, така че е напълно възможно германците да успеят да стабилизират ЕС, като едновременно поддържат връзките си с Франция, която от своя страна се обръща все повече и повече къв Африка и Средиземноморието, придружено от опит за постигане на разбирателство с Русия. Подобен ход би довел най-вероятно до мирни дипломатически маневри между Великите сили, но до далечпо-сериозно напрежение между по-малките сили, уловени в граничната територия между Германия и Русия, а нищо чудно и в граничната територия между Франция и Германия.“[1]
„Фундаменталният въпрос е за отношението между Германия и Русия. Това е въпросът, който ще дефинира Европа като цяло. Германия е доминираща сила на полуострова, а Русия – на материка. Двете заедно ще оформят и може би ще решат съдбата на граничната територия.“
________________________________
[1] Фридман, Джордж. Взривоопасните точки на Европа. Евросъюзът – фалит или въход.С. 2015 г. (пследната книга на шефа на Стратфор). Глава 10, 11