/Поглед.инфо/ Планетите също могат да бъдат „сираци”. Те странстват в космоса сами за себе си, а не обикалят около звезда. Европейски астрономи открили подобен обект с помощта на инфрачервен телескоп на Хавайските острови. По-подробно „самотният скитник” бил изследван от обсерватория в планините на Чили.
Това е най-близкото в дадения момент свободно летящо небесно тяло – до него има 100 светлинни години. Ако то се образувало в своята звездна система, то тогава защо е напуснало нейните граници? В небесната механика има такива случаи, казва астрофизикът Владимир Сурдин:- Ако в планетната система има няколко масивни планети, те взаимно се конкурират и си разчистват място. В Слънчевата система това са Юпитер, и отчасти Сатурн. В другите системи има по няколко „Юпитера” и за всички няма места. Тогава със гравитациитя си те изблъскват по-малко масивните. Дълго време не можеха да бъдат открити загубени планети, защото те са далеч от звездите и не се виждат. Едва в последно време, когато се появиха инфрачервени телескопи, започнаха да ги откриват по собственото им топлинно излъчване.
На снимките откритото свободно летящо небесно тяло изглежда като като много бледна синя точка. Синият цвят означава, че там има атмосферен метан. Температурата на повърхността е 430 градуса по Целзий. Астрономите са почти убедени, че първоначално обектът е бил свързан с поток от млади бързолетящи звезди в южното съзвездие „Златна риба” и се е образувал преди по-малко отпреди 120 милиона години. Според Владимир Сурдин, на „бродещите светове” могат да възникнат условия за примитивен живот:
- Ясно е, че на повърхността на самата планета не може да има живот, там температурата е много висока. Но на спътниците, които обикновено съпровождат планетите-гиганти,е напълно възможно да има живот. Това виждаме на примера на Слънчевата система, когато всяка гигантска планета, като Юпитер и Сатурн, има спътници с прилични условия.
Източниците на топлина на спътниците на свободно летящите планети са няколко, разказва ученият. Инфрачервеното излъчване на пламтящата планета, нейното силно магнитно поле, и накрая приливните сили: гравитацията на гигантската планета постоянно «мачка» нейната вътрешност, предизвиквайки нагряване на спътниците на Юпитер и Сатурн, в частност, на Европа и Енцелада, където под повърхността съществуват океани от течна вода, и където може би има живот.
Ние не можем да видим спътниците на неосветените планети, а и саммите «сираци» са едва различими Такива за сега има открити около 10. Но астрономите смятат, че «скитащите се светове» са по-скоро правило, отколкото изключение, и са готови да ги класифицират в особен вид небесни тела. В редица научни работи се изказва предположение, че те дори са повече, отколкото обикновените планети, привързани към звездите. Ако това е така, то само в един Млечен път «сираците» са много милиарди.