/Поглед.инфо/ Невижданите по размах и разнообразие Дни на българската духовна култура в Русия завършиха. Но една тяхна веществена следа ще остане завинаги в Държавната библиотека за чуждестранна литература „Рудомино”.
Нейната сбирка се попълни с рядката книга „Кириакодромион сиреч Неделник”, която, в рамките на състоялия се тук вернисаж „България – родина на кирилицата”, подари на библиотеката главният научен сътрудник на Института по славянознание към РАН и чуждестранен член на БАН Григорий Венедиктов. Ето какво разказа той за историята на появата на тази книга в Русия и в личната му сбирка:- Това издание, известно в съкратен вид като „Неделник”, е първата новобългарска печатна книга. Тя изигра голяма роля в духовното развитие на българския народ в епохата на национално-културното му възраждане. За първи път книгата е издадена през 1806 година в румънския град Римник. Тези 95 проповеди и поучения от Евангелието и библейски разкази са подготвени за публикуване от изтъкнатия деец на българското Възраждане епископ Софроний Врачански. Той е автор на редица трудове, в това число и (уви, не издадената) прочута автобиография „Житие и страдания грешнаго Софрония”. Както е известно, „Неделник” до Освобождението е издаван три пъти и е бил една от най-популярните и четени сред народа книги. Към нея са прибягвали и в богослужебната практика, младежите са се учели на грамота по нея, често са я чели в къщи, в семейния кръг.
Предадената като подарък на руската библиотека книга изглежда доста стара, но е снабдена с дървена корица, обгърната е с кожа и има една закопчалка. На пожълтялата хартия има текстове на смесен българо-църковнославянски език, напечатани с кирилица. Използвани са горни граматични знаци за ударение, някои думи са съкратени.
КОРЕСПОНДЕНТ: А по какъв начин тази старинна българска книга е попаднала в Русия?
Григорий Венедиктов: През 1995 година книгата ми подари малко преди смъртта си професор Самуил Бернщейн, известен славист, дълги години оглавявал катедрата по филология в Московския университет. Целия си живот той беше посветил на славянското езикознание. А любим и главен предмет на научната му дейност бе българският език. Неподценим е неговият принос в историята на изучаването на българския език и българската диалектология. Книгата на Софроний той бе я купил по време на една от командировките си в България. На листа, в който е обгърната книгата, той бе написал следното: „Първата печатна българска книга от 1806 година, купена е в София през 1956 с помощта на Чипев”. Този човек, както е известно, беше прочут из цяла София букинист. В центъра на града той имаше книжарница, познавана от всички творчески интелигенти. На кого е принадлежала книгата преди това – не е известно. Ще добавя само, че сега вътрешната страна на корицата на старинната българска книга се украсява с екслибрис на първия й руски притежател.
Директорката на Държавната библиотека за чуждестранна литература Екатерина Гениева с огромна благодарност прие българската книга. Сега ценният паметник на духовната култура на България е достъпен за всички читатели на библиотеката, които се интересуват от историята на книгопечатането на България, от нейния литературен език.