/Поглед.инфо/ Към края на президентството на Джордж Х. У. Буш Америка стоеше сама начело на света – единствена суперсила. След пет седмици "шок и ужас" и 100 часа сражения армията на Садам побягна от Кувейт по пътя към Басра и Багдад. Противникът ни от времето на студената война се разпадна на 15 държави. Берлинската стена падна. Германия се обедини. Поробените страни от Централна и Източна Европа бяха освободени.
Буш I възстанови оградите с Пекин след клането прпез 1989 г. на пл. "Тянанмън". Михаил Горбачов и Борис Елцин бяха приятели. Президентът декларира идването на "нов световен ред". И неоконсерваторите започнаха да кряскат за "еднополюсен свят" и "благосклонна глобална хегемония" на Съединените щати.
Помислете сега за света, който ще бъде наследен от следващия ни президент.
Северна Корея, днес ядрена държава управлявана от трийсет и няколко годишен мегаломан, съоръжава ракетите си с ядрени бойни глави. Китай изгря като великата сила в Азия, има претенции към всички морета около себе си, и изгражда морски и въздушни въоръжени сили, за да бъде сложен край на американското надмощие в западния Тихи океан, датиращо от 1945 г.
Владимир Путин модернизира руските ракети, изпраща кораби и самолети въ водите и въздушното пространство на НАТО, и подкрепя сепаратистите в Източна Украйна.
Голямата работа на Никсън и Рейгън – да отделят Китай от Русия в "Хартланд", същността на "Света остров" на Халфорд Макиндър, после да направят и от двете страни партньори, не беше изпълнена. Китай и Русия са по-близо от всякога една до друга и по-антагонистично настроени към нас от когато и да било след края на студената война.
Терористите от Ал Каида и нейните разклонения и Ислямският фронт управляват диво Либия, Сирия, Ирак, Йемен, Нигерия и Сомалия. Египет е управляван от диктатура, дошла на власт с военен преврат.
Япония е предприела стъпки за превъоръжаване за да се изправи срещу заплахите от Северна Корея и Китай, докато НАТО е само своя собствена сянка. Едва четири от 28-те страни членки в ммента инвестират по 2% от техния Брутен вътрешен продукт /БВП/ в отбраната.
С изключение на Съветския съюз, твърдят някои геостратези, няма държава, която да без да е победена във война, да е изпитала толкова бърз спад на своята относителна мощ както Съединените щати.
Какво предизвика упадъка на Америка? Високомерие, идеология, войнственост и глупост са действащите елементи.
Към Русия, която загуби империя и видя територията си орязана с една трета, а населението си наполовина, ние действахме с имперско презрение, блъскайки право в лицето на Москва НАТО и изработвайки "боядисани в цветове" революции в държави, които бяха част от близката чужбина на Съветския съюз.
Ответният удар дойде от страна на един бивш шеф на КГБ, който изгря във властта с обещанието да възстанови националното величие на Майка Русия, да защитава руснаците където и да са и да се изправи срещу арогантните американци.
Нашето безумие по отношение на Китай беше в заблудата да повярваме, че с отварянето на американските пазари за произведени в Китай стоки, ние бихме си създали партньор в благоденствието. Това, което получихме след търговски дефицит от 4 млрд. долара с Китай, беше изкормена производствена база в САЩ и националистически съперник, нетърпелив да върне на Запада за унижения от миналото.
Китай иска това да бъде китайското столетие, а не втория американски век. Много ли е трудно това да бъде разбрано?
Но Близкият изток беше мястото, където бяха извършени най-скъпоструващите грешки. Вярвайки, че либералната демокрация е движещата сила на бъдещето, че всички хора, на които е даден шанс, ще я прегърнат, ние нахлухме в Ирак, окупирахме Афганистан и свалихме диктатора в Либия. С тези си дела ние освободихме демоните на ислямския фанатизъм, върховенство на интересите на племената, и сунитско-шиитска сектантска война, които сега се простират от Северна Африка до Близкия изток.
Макар че днес относителната икономическа и военна мощ на Америка да не са каквито бяха през 1992 г., ангажиментите ни са по-големи. Сега сме задължени да защитаваме Източна Европа и прибалтийските републики срещу възраждаща се русия, Южна Корея от Северна, Япония и Филипините срещу надигащия се Китай. Ние бомбардираме всеки ден джихадистите в Ирак и Сирия, подкрепяме саудитските въздушни военни действия в Йемен и подкрепяме Кабул в неговата война с талибаните с 10 000 американски бойци. Нашите специални части са навсякъде в Близкия изток и Африка.
И ако неоконсерваторите се върнат на власт през 2017 г., американски оръжия ще потекат към Киев, тази война ще избухне и ракети "Томахоук" и Б-2"Спирит" ще поемат към Иран. От 1992 г. насам САЩ са залети от имигранти от третия свят, някои легални, други – не, много от тях преминали към списъците на хората, нуждаещи се от хуманно отношение. Нашият национален дълг нарасна над националния ни БВП. И имаме 11 трилиона долара търговски дефицити, откакто Буш I се завърна в дома си в Кенабънкпорт.
Хиляди американски войници загинаха, десетки хиляди бяха ранени, трилиони долари бяха похарчени за тези интервенции и войни.
Нашите сегашни ангажименти са неустойчиви. Намаляването им е необходимо.
...........................................
Този коментар на Пат Бюканън е публикуван в WND. Той е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?".
Вашингтон / САЩ