/Поглед.инфо/ Забравете за непрестанното барабанене на Студената война 2.0. срещу Китай. Забравете за простите души от тинк-танковете, които проектират пожелателното си мислене за безкрайния "край на възхода на Китай".

Забравете дори и за малцината по-интелигентни гласа в Брюксел - да, такива съществуват - които казват, че Европа не иска сдържане на Китай; тя иска контакт, което означава бизнес.

Нека пътуваме във времето преди 2000 години, когато Римската империя беше запленена и заинтригувана от бизнес възможностите, които се предлагаха от "мистериозните" земи на Изтока.

След падането на Рим и западната половина на империята през 5-ти век, Константинопол - вторият Рим, който всъщност е бил гръцки, се превръща в максималното въплъщение на истинските "римляни".

И все пак противно на елинистичните гърци, следващи Александър Велики, които са били толкова привлечени от Азия, римляните от края на Републиката до установяването на империята са били възпрепятствани от това да пътуват по този път, защото винаги са били блокирани от партите - да не забравяме за колосалната римска загуба при Каре през 53 г. пр. Хр.

В продължение на повече от четири века всъщност, източните лимеси на империята са забележително стабилни и се простират от планините на източна Армения, по течението на Ефрат и през сирийско-месопотамските пустини.

И така имаме три естествени лимеса: планини, реки и пустини.

Върховната стратегия на римляните е да не допускат партите - а после и персийците - да доминират тотално Армения, за да стигнат до Черно море, както и отвъд Кавказ към руско-украинските степи и Европа.

Персийците междувременно, ограничават себе си до това да засилят и укрепят границите си по Ефрат, които са нарушени едва векове по-късно от селджукските турци в края на 12-ти век и от монголците през 13-ти век.

Това е абсолютно решаваща част от историята на Евразия - защото тази граница, по-късно увековечена между Османската и Персийската империя, е все още жива и рита днес, между Турция и Иран.

Това обяснява например сегашното високо напрежение между Иран и Азербайджан и ще продължи да бъде експлоатирано непрекъснато от участници в тактиката на разделянето и управлението.

Колоездачи около крепостната стена на Сиан, която датира до епохата на династията Мин в северозапада на Китай, провинция Шанси. Снимка Франс Прес, Пенг Хуа.

Следвайки следите на керваните

Нещо изключително се случва през 166 година: римски търговци пристигат в двора на китайския император Хуан-ти, 27-ият император от династията Хан.

От "Историята на късен Хан" научаваме, че „римският пратеник“-вероятно изпратен от самия император Марк Аврелий е бил приет от Хуан-ти в Лоян.

Те пътували по това, което китайците през 21 -ви век биха преименували на морския път на коприната - от Индийския океан до Южнокитайско море чак до северен Виетнам, след това по суша до Чанан - днешния Сиан.

Римляните са купували коприна от Азия от края на I в. пр.р. Хр. чак от земята на „серите“, за която доста учени не са съгласни: някои смятат, че това е Китай, други, че това е Кашмир.

Търговията по Пътя на коприната всъщност се осъществява от множество посредници: никой не пътува през целия път дотам и обратно.

Луксозните продукти - коприна, перли, скъпоценни камъни, пипер - от Китай, Индия и Арабия влизат в контакт с римски търговци само в един от легендарните центрове на „комуникационните коридори“ между Изтока и Запада: Александрия, Петра или Палмира. Пристигнал там, товарът ще бъде натоварен в пристанищата на Източното Средиземноморие чак до Рим.

Търговията с кервани е била контролирана от набатейци, египтяни и сирийци. Най -ефективните „римски“ търговци всъщност са гърци от Източното Средиземноморие.

Ученият Джей Ен Робърт е показал как от времето на Александър гръцкият е бил вид универсален език - подобно на английския днес - от Рим до планините Памир, от Египет до царствата, родени от Персийската империя.

И това ни довежда до буквално един новаторски характер: Маес Тициан, гръцко-македонски търговец, който е живял в Антиохия, в Римска Сирия през I век.

Още преди мисията, изпратена от Марк Аврелий в ханския двор, Маес Тициан успява да изпрати голям керван отвъд Централна Азия чак до земята на серите.

Пътуването било епично и продължило повече от година. Групата тръгва от Сирия, прекосява Ефрат, продължава на изток, стигайки чак до Бактрия (с легендарния Балх като столица) през Хорасан, прекосява планините Тиан Шан, стигайки до китайския Туркестан, след това преминава коридора Гансу и пустинята Гоби чак до столицата Чанан.

От времето на легендарния Географски пътеводител на Клавдий Птолемей, керванът на Маес Тициан е признат за единствения източник от класическата античност, описващ изцяло главния сухопътен коридор на древния път на коприната от Римска Сирия до китайската столица.

Маес Тициан стига чак до Ташкурган в Памир. Снимка Уикимедия.

Супер-магистрала от Рим до Сиан?

От решаващо значение е да се отбележи, че Бактрия, в днешния северен Афганистан, по онова време е била известният източен лимес на света, според римляните.

Но Бактрия е много повече от това; тя е ключовият търговски кръстопът между Китай, Индия, партите и Персия, и Римската империя.

Планините Памир - „покривът на света“ - и пустинята Такламакан („можете да влезете, но няма да излезете“, казват уйгурите) от векове са били основните естествени бариери за това Западът да достигне Китай.

Така че геологията поддържа Китай в прекрасна изолация спрямо Римската империя и Запада. Във военно отношение римляните, а след това и византийците така и не успяват да преминат тази източна граница, която ги отделя от персите.

Поради това те така и не съумяват да напреднат в завоеванията си чак до Централна Азия и Китай, както Александър някога преди тях се прочува.

И все пак арабите, по време на светкавичната експанзия на исляма, всъщност успяват в това. Но това е друга - дълга история.

Приключението с кервана на Маес Тициан се случват не по -малко от хилядолетие преди пътуванията на Марко Поло. И все пак Поло има много по -добър пиар - и това е разказът, отпечатан в западните учебници по история.

Припомняйки това сега е напомняне и за ранните стъпки на Древните пътища на коприната и как взаимосвързаността остава отпечатана в колективното подсъзнание на големи части на Евразия.

Хората по маршрутите инстинктивно разбират защо един развиващ се търговски коридор, обединяващ Китай-Пакистан-Афганистан-Иран-Източното Средиземноморие, има пълен смисъл.

Парашутираният премиер Марио „Голдман Сакс“ Драги може да настоява, че Италия е атлантическа, и може непрекъснато да се подиграва с инициативата "Един път, Един пояс". Но по-умните наследници на Римската империя наистина виждат, че бизнес партньорствата по коридорите на Новия път на коприната имат толкова добър смисъл, колкото и по времето на Маес Тициан.

Превод: СМ