/Поглед.инфо/ В момента, както знаете, всички водещи централни банки (Федералният резерв на САЩ, ЕЦБ, Банката на Англия, Банката на Япония, Народната банка на Китай, Централната банка на Швеция и други) са обявили създаването на собствена цифрови валути. С течение на времето цифровите валути на отделните централни банки могат да изчезнат, „разтваряйки се“ в единната глобална цифрова валута.

Освен това се очаква ерозия на съществуващата по-рано ясната линия между централните банки и министерствата на финансите. Това отчасти се дължи на факта, че цифровата валута ще заеме мястото на обикновените пари. Въпреки че днес има няколко модела за излъчване и обращение на цифрова валута, следният вариант има най-голям шанс за практическо внедряване. Централната банка издава цифрова валута, като открива сметки за всички физически и юридически лица и поставя тази валута в тези сметки. В тази схема търговските банки вече са „петото колело в каруцата“ - те са лишени от обичайната си роля на посредник между Централната банка и масата крайни клиенти - физически и юридически лица.

В рамките на проекта „Голямо нулиране“ се обещава въвеждането на „безусловен базов доход“ (ББД) за всички граждани без изключение. Подобно социално подпомагане напомня донякъде за „пари от хеликоптери“, но за разлика от последните се предоставя непрекъснато и в постоянен обем. По принцип за разпределението на ББД може да се размине без Министерство на финансите, като се използва Централната банка и сметките на физически лица в нея. Може да се каже, че такива схеми означават не само размиване на границата между централните банки и министерствата на финансите, но и намаляване на ролята на последните.

Става ясно, че някои традиционни финансови институции постепенно ще загубят своето влияние в света на парите и финансите, докато други, напротив, ще ги увеличат. С невъоръжено око може да се види отслабването на позициите на добре познатите банки на Уолстрийт, Лондонското сити и водещите банки в континентална Европа. Външно такива банки все още изглеждат много впечатляващи. Но всичко се научава при сравнение. През последните години корпорациите в ИТ сектора укрепиха драстично своите позиции, особено тези, които се занимават с цифрови технологии.

Най-голямата и влиятелна банка на Уолстрийт е „ДжейПи Морган Чейс“. Пазарната ѝ капитализация в началото на есента на 2020 г. възлиза на 292 млрд. долара. Но за сравнение стойността на този показател за водещите американски корпорации в технологичния сектор (милиарди долари): „Майкрософт“ - 1359; „Епъл“ – 1286, „Амазон“ 1233; „Гугъл“ - 919; „Фейсбук“ - 584. Както можете да видите, разликата между банките на Уолстрийт и компаниите от Силициевата долина е колосална. Освен това е характерно, че по време на т. нар. „Пандемия“ пазарната капитализация на корпорациите от Силициевата долина нарасна, докато на банките на Уолстрийт се сви.

Всички внимателни експерти вече са наясно, че един от основните двигатели на Голямото нулиране е ИТ секторът, особено корпорациите от Силициевата долина. И тяхната роля се определя от факта, че те участват в изграждането на глобален дигитален концентрационен лагер. Те също така участват в разработването и внедряването на цифрова валута. Изглежда, че работата се извършва на паритетна основа, тя е като "съвместен проект" на централни банки и ИТ-гигантите. Но е много вероятно в крайна сметка Централната банка да бъде изключена от този съвместен проект и да останат само ИТ-гигантите. Трябва обаче да се има предвид, че те не са крайните бенефициенти в тази игра, наречена „Голямото нулиране“.

И кой стои зад ИТ гигантите на Силициевата долина, кой е техният шеф? Въпросът не е лесен. Финансовите отчети на тези компании са доста неясни, изглежда, че имат стотици и хиляди акционери. Но все пак най-големите са тези, които принадлежат към групата на „големите четири“ финансови холдинга. Това са „Вангард“, „Стейт Стрийт“, „Фиделити“, „Блек Рок“. Вече съм писал много пъти за тази „велика четворка“. Тук ще отбележа само, че същите тези финансови участия са отразени в първите редове на списъците на акционерите на банките на Уолстрийт. И тъй като банките на Уолстрийт са акционери на системата на Федералния резерв на САЩ, следователно притежанията на "четворката" могат да бъдат приписани на акционери от по-високо ниво. Завоят на света, с кодово име „Голямото нулиране“, разбира се, се осъществява в съответствие с плановете на "Голямата четворка", а Клаус Шваб и неговите сътрудници само озвучават тези планове и, доколкото е възможно, ги изпълняват. Моите наблюдения показват, че финансовият холдинг „БлекРок“ има специална роля в проекта „Голямото нулиране“. Той е създаден едва през 1988 г. от Лари Финк и първоначално е бил дъщерно дружество на „Блекстоун“, инвестиционен фонд, основан от Стивън Шварцман (по-рано „Леман Брадърс“) и бившия министър на търговията на САЩ Питър Г. Петерсън (между другото, председател на Съвета по Външни отношения до смъртта си през 2007 г.).

През март тази година паричните власти на САЩ (Федералният резерв и Министерството на финансите) във връзка с т. нар. „коронавирусна пандемия“ обявиха програма за подпомагане на американската икономика и гражданите на страната за няколко трилиона долара. Тогава мнозина бяха хипнотизирани от астрономическите размери на помощта. И само няколко експерти обърнаха внимание, че по същото време е създаден нов механизъм за връзката между Федералния резерв на САЩ, Министерството на финансите на САЩ и икономиката. За да вложат гигантски суми пари в икономиката, Федералният резерв и Министерството на финансите се споразумяха да създадат Компании със специално предназначение. Министерството на финансите е основател на такива дружества и формира техния уставен капитал. За всеки долар от капитала на тези компании Федералният резерв може да отпуска до 10 долара заеми. А компаниите поставят пари в икономиката според представите си за приоритети, рискове, рентабилност и т.н. Но най-изненадващото е, че беше решено управлението на тези компании (в момента са 11) да бъде поето от финансовия холдинг „БлекРок“.

Така се появи триумвират „Федералния резерв- Министерството на финансите – „БлекРок“, в който на последния от посочените участници беше поверена най -голямата отговорност за „правилното“ разпределение на трилионите, издадени от Федералния резерв. Не може да се отрече, че финансовият холдинг преди това е повлиял на паричната и финансовата политика в Съединените щати, но го е правил незабелязано. Очевидно днес вече е възможно да се действа по-открито. Така „БлекРок“ стигна до „упоритата работа“ по разпределянето на астрономически суми, премахвайки тежестта на отговорността от Федералния резерв и Министерството на финансите. Някои от експертите вече смятат, че финансовата и парична архитектура на САЩ коренно се е променила през 2020 г .: холдингът „БлекРок“ стана шеф на американския финансов свят, а Федералният резерв се превърна в негов придатък, изпълнявайки техническата функция на печатане на пари .

Превод: В. Сергеев