/Поглед.инфо/ Удивително е колко общо има между последните избори във Великобритания и в Русия. Социалните мрежи бяха против консерваторите и Джонсън, анкетите не им обещаваха такава победа, хората бяха смутени да кажат, че подкрепят консервативна партия. И тогава - смазваща победа. Всичко е като при нас.

Няколко дни преди изборите пресата на консервативната партия беше почти в паника!

Очакваха само мнозинство с лек марж и изобщо не победа с огромна разлика, както се оказа. И се оплакаха предварително, че Великобритания ще получи „висящ парламент“ с години.

А тук не викаха ли десетилетия, че „висящият парламент“ е върхът на съвършенството и най-добрата мечта? Нека поясня:

Казаха ни, че ВСИЧКИ избори трябва да приключат с общо 49% до 51%, тоест почти равен брой гласове между основните кандидати.

И сега британската преса (забележете!) пише, че това всъщност означава разцепление (събитията в САЩ доказват това), когато всяка страна има възможност да спре действията на другата и в крайна сметка нищо няма да бъде направено - „висящ парламент“.

Смяташе се (по някаква причина), че президентите трябва да спечелят почти "фифти-фифти", партиите също (защото в САЩ така са демократите и републиканците). Въпреки факта че освен в САЩ и Великобритания никъде няма подобна двупартийност, а и във Великобритания в никакъв случай няма 2 партии в техния парламент, а резултатите са далеч от „фифти-фифти“. И изборите във Франция бяха изключително далеч от подобни договорености .

Така че защо пресата на консервативната партия очакваше само победа с лек марж? Защото анкетите + настроението в социалните мрежи казаха така. И тук започва второто общо с Русия.

Хората са смутени да кажат, че са за консерваторите, за Джонсън! Въпреки факта, че никой няма да ги наказва, това е официална партия във Великобритания и дори управляваща. Като нашата, нали? Какъв е въпросът?

Във Великобритания да казваш, че си за консервативна партия е като при нас да кажеш, че си за „Единна Русия“.

Първо, „неприлично“ е да бъдеш „за власт“.

Второ, особено неприлично е да бъдеш консерватор - така е в нашата „прогресивна“ епоха!

Трето, социалните мрежи мразят консерваторите (както мразим Путин и „Единна Русия у нас), а хората свикват с факта, че ако сте зад тях, трябва да го криете, иначе ще ви изолират.

В британската политика има дори устойчив израз: „Срамежлив Тори“. Можем да кажем – „ватници“ :))) Феноменът е толкова известен, че дори намерих статия в „Уикипедия“ по тази тема, въпреки че знаех за него и без онлайн-енциклопедията.

Е, същото е в Русия, да бъдеш за Путин или „Единна Русия“ е клеймо. Хората казват: „Разбира се, че не съм за тях, аз съм добър и прогресивен, не ме ритайте!“. Така казват по време на допитванията.

И след това на изборите, оставайки в кабината за гласуване, където не могат да бъдат преследвани от либералните хейтъри, където никой не знае за кого гласуват - там хората гласуват за консерваторите.

А в Русия дори след подобни събития опозицията вика: Как така? Според всички анкети Путин и „Единна Русия“ имаха по-малко, а колко на изборите! Мамили са.

Не, просто по време на анкетите и в социалните мрежи хората казват не това, което мислят (защото се страхуват от омраза и тормоз), а това, което казват „всички“. Но след това те гласуват изобщо не както са казвали. Това важи и за торите, привърженици на консерваторите.

Друг важен фактор са протестите!

Има илюзия, че протестите са важни, че си струва да се съберат няколко хиляди изроди и всеки трябва да им коленичи. Противниците на Брекзит се събират от години! И не са няколко, а много хиляди. Както виждаме, това не доведе до нищо, сега Брекзит, очевидно, ще се проведе и тези митинги няма да могат да променят нищо със своите заплахи.

Протестите се превърнаха в елемент на информационния блъф, същата илюзия, която създават медиите и социалните мрежи. В действителност просто се нуждаете от малко повече смелост, за да изпратите протестиращите на майната им, колкото и да е изненадало мнозина.

Отделно е необходимо да повторим за ситуацията в социалните мрежи. От една страна, е ясно, че социалните мрежи отдавна са представителни: съвкупността от граждани, които са потребители на социални мрежи, повече или по-малко отразява разпределението на подкрепата за политическите партии и възгледите в цялата страна като цяло. Но!

Информационната програма и поведението на коментаторите създават впечатление, че социалните мрежи са строго либерални и опозиционни. Как се случва това, въпреки факта, че потребителите на социалните мрежи изобщо не са еднакви във вижданията си? Виждаме, че не само в Русия е така!

В Интернет има просто условна сила: големи платформи, които се формират отдавна и заемат господстващо положение. Те имат определени гледни точки и тези платформи, извинете ме, честно казано „пикаят“ по всички, които изразяват други гледни точки. Това е тя „свободата на словото“. И демокрацията...

По същество има узурпиране на властта: малцинство с определени възгледи изземва ресурсите на управление и влияние и методично изолира хората с различно мнение. Това създава илюзията за „единодушие“ в социалните мрежи: хората просто са се научили, че НЕ е възможно да изразяват мнението си в Интернет, ще ги ругаят. И хората не изказват мнението си, а просто започват да мълчат.

Кухненско дисидентство, така да се каже. Вътрешна емиграция.

И след това се изненадват в социалните мрежи: е, как така? Насочихме пистолет към хората, заглушихме ги, не изразявахме мнението си - и ни се стори, че всички мислят така, както ни харесва! В края на краищата, ние просто не чуваме другите хора, които сме сплашили - те се страхуват да говорят. И се създаде пълното впечатление, че всеки мисли „както трябва“. И тогава - бам! - изборите. И там нашият пистолет не работи! Хората гласуват и не се страхуват от нашето преследване! По дяволите, какво да се прави? А ни се струваше, че сме постигнали всичко

Същият е случаят, когато пропагандистите стават жертва на собствената си пропаганда:,

1. Първо казват, че „всички мислят така, както казваме“.

2. След това те преследват всички, които опровергават пропагандата им с „неудобни“ твърдения.

3. Тогава възниква илюзия, че никой всъщност не мисли друго (мълчат, защото са сплашени).

4. И тогава проклетата демокрация дава на наплашените възможност да гласуват - и илюзията се разбива!

Между другото, ако все още не разбирате защо „либералите“ и „демократите“ започнаха да говорят за това, че демокрацията и референдумите са лоши и грешни и елитът трябва да реши, а на „добитъка“ не може да се вярва за сериозни въпроси – да знаете, че това е именно поради тази причина!

Толкова е забавно, когато се оказва, че ситуацията във Великобритания на изборите прилича на нашата, руската! А ни говорят постоянно, че всичко при нас „не е като при другите народи“. А сега се оказва, напротив, съвсем сме си като „другите народи“.

Превод: В.Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели