Лъчезар Динев: Надявам се догодина да няма ограничения и България да се върне на Международното изложение за внос в Китай

/Поглед.инфо/ Лъчезар Динев е председател на Българо-китайската търговско-промишлена палата (БКТПП). По повод 5-о Международно изложение за внос в Китай, което се проведе в Шанхай, той бе любезен да отговори на няколко въпроса за КМГ.

Въпрос: Г-н Динев, петото издание на Международното изложение за внос в Китай се проведе в Шанхай от 5 до 10 ноември. При откриването му председателят Си Дзинпин направи онлайн обръщение към участниците, какво Ви направи най-силно впечатление от него?

Лъчезар Динев: Както всяка година, така и през настоящата, въпреки ограниченията от пандемията, Шанхай беше домакин на поредното издание на международното изложение за внос на стоки в Китай. Това изложение е едно от важните събития след 20-ия конгрес на ККП, защото в контекста на решенията на конгреса, Китай ще следва отворена стратегия за взаимоизгодно сътрудничество с другите страни, за да може да сподели новите си възможности с целия свят и да насърчи изграждането на отворена световна икономика. Това се разбра и от приветствието на председателя Си Дзинпин при откриването на изложението.

Дори самото заглавие на неговото приветствие – „Да създадем заедно по-добро бъдеще на откритост и просперитет“, показва че Китай ще поддържа занапред отварянето към света, което е важна сила в човешката цивилизация, но също така и ключ за справяне с трудностите. Силно впечатление ми направи и виждането, изразено от Си Дзинпин че „отвореността на Китай е част от перспективата за развитие на човешката цивилизация“. И наистина това е в основата на бъдещото развитие, независимо от различните ограничения – било то технически, технологични, или епидемиологични. Те, от една страна, ограничават развитието на цивилизацията, но понякога дават и възможности. Това означава, че ограничението ни дава възможност да използваме повече собствените си технологии, нямайки възможност да използваме чуждите.

Въпрос: България не се представи със свои стоки и продукти на тазгодишното изложението. Как ще коментирате това?

Лъчезар Динев: Това е наистина много тежък въпрос – България беше представена само от българския консул в Шанхай, който участва в един от бизнес-форумите, свързан с инициативата „Един пояс, един път“. Но идеята на това изложение е да бъдат представени български компании, които имат възможността да изнасят свои продукти в Китай, а ние не се възползвахме. В момента имаме изключително отрицателно търговско салдо с Китай – така дисбалансът и отрицателното ни салдо с Китай са общо около 3,5 млрд. долара, и то за деветте месеца на годината. Бих нарекъл „недалновидност“ този факт от наша страна, тъй като България не е участвала скоро в други изложения в Китай, освен това в Нинбо, но то е доста по-скромно. По този начин въобще не се рекламира бранда България. Така българските предприятия нямат възможност да достигнат по какъвто и да е начин до огромните китайските пазари.

Въпрос: Свидетели сме на бързия напредък и увеличаващ се интерес към това международно ЕКСПО, което започна през 2018 г., когато България взе много активно участие, сключиха се много договори, имаше представителна делегация. Смятате ли, че пандемията е в основата на невъзможността на българските фирми да участват сега и какви са перспективите?

Лъчезар Динев: Наистина и пандемията от COVID-19 оказа своето влияние и това е проблем не само на компаниите от България, които искат да изнасят, но и на много китайски компании, които биха искали да внасят различни стоки и продукти. Надявам се следващата година всички тези мерки да са отпаднали, а също и това, което се случва в момента в Европа да се промени, и китайската икономика да заработи отново на пълни обороти, защото всичко това рефлектира и върху нея, както и върху всички страни в света.

Отварянето, което подчерта неколкократно председателят Си Дзинпин, всъщност е двупосочна дейност – тоест и ние, и те трябва да се отворим, трябва да се активизират отношенията в тази насока. Изключително важно е активизирането на българо-китайските търговски отношения. Самите фирми и компании от България нямат достатъчно възможности да се представят. Това е много болен въпрос, защото за да се представят и да участват различните компании, не зависи само от държавната помощ, а и от самите компании. Да, държавата ще им помогне, но държавата – това сме ние, хората, и трябва да търсим и намираме начини да си свършим добре своята работа. В момента на повечето български компании е изключително трудно да участват в такива големи изложения като Шанхайското ЕКСПО, от една страна покрай огромната инфлация, която се шири повсеместно с повишаване цените на стоките и горивата, а и на всичко останало. Така, на повечето български компании им е изключително трудно да гледат напред. Но една фирма, която не гледа напред, а се концентрира само върху текущите си задачи, няма бъдеще. И това нещо трябва да бъде преодоляно и то в най-скоро време. Представянето на български компании на изложението в Шанхай можеше да се случи и по някакви други начини, дори можехме да използваме ресурсите, които имаме от българите, които живеят в Шанхай и имат фирми там, за да не липсва България на щандовете на изложението.

Също така смятам, че самото изложение в Шанхай би следвало да бъде рекламирано повече, на повече места, по различни начини в нашата страна, за да могат повече компании и фирми да разберат за него, и да се подготвят своевременно за участие. Според мен, при много фирми съществува недостатъчно разбиране на огромния китайски пазар и на тази втора икономика в света, но съм убеден, че това ще се промени съвсем скоро.