В коментара си Теодора Пенева припомня, че през 2021 г. китайският президент Си Дзинпин е дал ясна заявка за продължаване на курса към „зелена” икономика и довеждането на Китай до въглеродна неутралност. Една от целите на страната е постигането на пик във въглеродните емисии до 2030 г. и въглероден неутралитет до 2060 г.
Какви обаче са главните предизвикателства и перспективите на страната по пътя към зелена икономика?
Китай се стреми към енергиен и технологичен преход в мащаб, какъвто трудно можем да си представим. Самата индустриална структура на страната обуславя високо потребление на енергия. Какво означава за Китай намаляване на близо 32% от общите емисии в света?
На първо място, потреблението на енергия на единица брутен вътрешен продукт в Китай е много високо, поради големия капацитет на енергоемките индустрии. Страната е световен лидер в производството на желязо, стомана, цимент, в химическата промишленост. Стоманодобивният сектор произвежда 1,8 млрд. тона или 15% от общите въглеродни емисии на Китай през 2021 г., и 60% от глобалните въглеродни емисии в сектора. Производството на цимент в страната достигна 2.36 млрд. тона през 2021 г., или 57% от световното производство, генерирайки и 1,37 млрд.тона емисии през същата година - три пъти повече спрямо 2001 г. От друга страна химическата промишленост заема 13% от въглеродните емисии на страната и отново е водеща в световен мащаб по производство.
През 2020 г. потреблението на енергия на единица вътрешен продукт в Китай достига 5,1 млрд. тона - намалено с 15% спрямо 2015 г.”
Но какво се случва, когато Китай обяви край на анти - COVID мерките и разпусна свободното движение в началото на 2023 г.? - това е другия важен въпрос, коментира Теодора Пенева и цитира анализатори, които автоматично повишават прогнозите си за икономически растеж от 5% на 6% за 2023 г., като очакват и повишаване на вноса на енергийни ресурси в резултат на подобрената икономическа обстановка. С това се увеличават и въглеродните емисии, при сегашните технологии и енергиен микс.
От своя страна, китайски анализатори посочват, че близо 60% от технологиите все още не са развити, за да се достигне климатична неутралност през 2060 г., обяснява тя и подчертава, че за да продължи намаляването на потреблението, Китай трябва да инвестира в нови технологии за намаляване на емисиите, за улавяне, използване и складиране на въглерод, водородни технологии и т.н.
Българският научен експерт посочва, че Китай е поставил цели за намаляване на енергийното потребление с допълнителни 13,5% през 2025 спрямо 2020 г., с 18% емисиите на въглерод за единица БВП и увеличаване делът на неизкопаеми горива в общото енергийно потребление с 20% до 2025 г.
Тя припомня, че също така е висок и процентът на въглищни централи в енергийния микс и дава пример: над 63% от общото производство на електроенергия е от въглищни централи през 2021 г. Капацитетът на термичните централи от въглища предимно и по-малко газ достига 1245 ГВ през 2020 г. Въпреки че Китай има най-големият капацитет на енергия от възобновяеми източници в света от 905 ГВ, през същата година, това е само 41% от капацитета на страната и 27% от производството на енергия.
Теодора Пенева смята, че за да постигне поставените цели, Китай възнамерява да повиши капацитета на вятърна и слънчева енергия на 1200 ГВ през 2025 г. – от 535 ГВ през 2020 г., и да добави допълнителни 150 ГВ до 2035 г.
„Изграждането на нов капацитет на възобновяема енергия е заложено в плановете за нови 8 широкомащабни бази за чиста енергия на източния бряг до 2025. Това е една от шестте ключови сфери в сектор енергетика, където, в допълнение присъства и изграждането на ядрени централи, на нови далекопроводи за пренос на електроенергия, за транспорт на нефт и газ, капацитет за съхранение на енергия и осигуряване на гъвкавост на енергийната система”, категорична е тя.
„Китай има нужда от 21 трилиона долара за зелени инвестиции до 2060 г“, казва Пенева и пояснява, че само 10% от общите инвестиции могат да бъдат направени от правителството, а останалите 90% трябва да се покрият от частен капитал. През 2021 г. общата сума на активите на търговските банки възлиза на 80% от необходимият капитал, а освен зелени проекти, страната има необходимост от финансиране и на множество други сектори.
Развитието на финансовата система в помощ на „зелената” икономика започва още през 2007 г. с новия Закон за опазване на околната среда и съвместното въвеждане на „Насоки за зелени кредити“ от централната банка на Китай и Комисията за банково регулиране. В годините след 2012 г. търговските банки вече имат изградени екипи и процеси, а представянето на банките е класирано по пазарна капитализация по критерии за устойчивост в редовните доклади на Министерството на околната среда.
„Таксономията“ на „зелени“ кредити стартира от 2013 г., като изисква 21 големи търговски банки да докладват своите данни за зелени кредити на всеки шест месеца. През 2015 г. е създаден Комитетът за зелени финанси към Китайското общество за финансиране и банкиране. До края на 2019 г. капиталовият обем в 21 големи банки надхвърли 10 трилиона юана, над 10% от общите заеми в техния баланс. През 2021 г. на финансовите пазари се продават и „зелени” акции и облигации, създадени са стотици фондове и тръстове, а фирмите имат задължение да отчитат в годишните си доклади постигнатите социални и климатични цели.
Стимулите за банките да развиват „зелени“ кредити са няколко:
1. Включване на ефективността на зелените финанси в макропруденциална система за оценка, която осигурява повече точки за банките с по-висок коефициент на зелени кредити.
2. Субсидии от някои местни власти върху част от лихвите по заема за конкретни зелени проекти.
3. Вътрешни банкови политики и стратегии за увеличаване на зелените кредити чрез създаване на независими отдели за зелени финанси и отделяне на повече ресурси за него.
Все още съществуват някои рискове, които възпрепятстват развитието на пазара на „зелено“ финансиране и декарбонизация на икономиката на страната. Има и някои бъдещи рискове, свързани с недостига на енергия при декарбонизирането на сегмента за производство на въглища, неблагоприятни външни фактори за икономиката и износа на Китай свързани с въвеждането на европейския механизъм за коригиране на въглеродните емисии на границите, с високият дял на зелените кредити в текущата зелена финансова структура и унифициране на стандартите за зелено финансиране в страната и на международния пазар, обяснява Теодора Пенева, но е сигурна, че Китай търси гъвкави решения на своите структурни и системни проблеми и продължава активното си международно сътрудничество в сферата.
