/Поглед.инфо/ Годината се нуждае повече от всякога от много, много дипломация и разум. Ако те се окажат безпомощни, ще направим още една стъпка към голямата и унищожителна война.

Основното предизвикателство разбира се е Сирийската криза.

Вероятността резолюцията на Съвета за сигурност на ООН и деветте принципа, около които се обединиха участниците на Виенските преговори да се изпълнят, а процесът трябва да започне след 20 януари, не е много голяма, въпреки че правителството в Дамаск вече изрази готовност да преговаря с опозицията. Първата част от мирния процес трябва да бъде примире и спиране на огъня. Тази задача пред представителя на ООН изглежда неизпълнима, предвид на множеството различни групировки, враждуващи една с друга и с различни схващания за бъдещето на Сирия.

Относно основният препъникамък– оставането на Ассад за един преходен период или оттеглянето му, в западните страни се оформя мнение, че за да се избегне оставането на Ассад за постоянно след едно скорошно ликвидиране на Даеш /ИДИЛ/, е по–удачно да се ограничат правомощията му само до представителни функции без право на контрол върху службите за сигурност например. Не е изключено на определен етап да се стигне до раздори между Русия и Иран по въпроса за оставането или оттеглянето на Ассад.

Набързо сформираната ислямска антитерористична коалиция под ръководството на Саудитска Арабия, предполага, че сунитските страни ще защитят онези организации в Сирия, които те подкрепяха финансово, с въоръжение и морално, докато Сирийскаа армия, Русия и Иран бомбардират същите, считайки ги с основание за ектстремистки. При изострена ситуация САЩ вероятно ще подкрепят ислямската коалиция, което пролича в силното им раздразнене след ликвидирането на лидера Захран Алуш радикална Армия на исляма /Джейш ал Ислям/ , обединяваща над 48 групировки. Така постепенно ще се оформят два фронта сунитски–защитаван от САЩ, Турция и Саудитска Арабия и сунитски, зад който стои Русия. Москва изразходва в операцията до 6 млн долара на ден /САЩ – 10–11 млн дол./, което е повече от планираните официално от руската страна за 2016 г. 1,2 милиарда долара, т.е. само 2,5 млн на ден.

Намесата на ислямска коалиция с въоръжени сили неизбежно ще доведе до военни сблъсъци, които лесно могат да доведат до разрастване и още по–голямо интерационализиране на войната.

Рязката ескалация на отношенията между Саудитска Арабия и Иран след като Рияд екзекутира водещ шиитски духовник, създаде ситуация, при която мирният процес е още по–малко вероятно да започне. Поради деконструктивната роля на Саудитска Арабия и Турция вероятността да се сформира една обща, единна коалиция срещу „Даеш” изглежда илюзорна. Все по–вероятно става, при един невъзможен мирен преговорен процес между сирийските бунтовници и управляващи да се стигне до разделяето на страната на три части, върху които вляние ще имат съответните външни сили, подкрепящи съответнте групировки. Освен двете бази на Русия, морска и военновъздушна, от почти два месеца САЩ изгражда своя база източно от Хасака и вече са изпратени американски военни. Представяните за успех споразумения между правителствени сили и бунтовници за евакуация от някои райони започва да приличат на разделеяне на население и територии по етнорелигиозен принцип, както и изтласкване на джихадистите и подкрепящите ги заедно със семействата им към Турция и Европа.

Третият фактор, който излиза все по–напред по значение в конфликта е Турция. Тези дни експертът от университета в Сидни Стюърт Роло обобщи най–кратко за The Wall Street Journal, че Анкара се превърна в „спонсор на международния тероризъм” и че стана за НАТО „опасен съюзник”, който въвлича алианса в конфликт с Русия. Турция води „опасна игра в Сирия, губейки своята репутация на благонадежден партньор сред съюзниците си на Запад”.

Агресивността на турската външна политика през 2016 г. ще нараства. За активната и упорита подготовка на Анкара за силово постигане на целите си свидетелстват множество факти. В последните дни на декември президентът Ердоган отново напомни твърдото си решение за Зона забранена за полети с дължина 96 км и дълбочина 40 км в Сирийска територия, въпреки отсъствие на решение на СС на ООН за такава намеса и пълния контрол на въздушното пространство от руските зенитно–ракетни системи С–400. В същото време Турция подкрепи с финанси и оборудване татарския батальон в блокадата на Крим, в който тези дни се вливат бойци от Турция, най–вероятно от контролираната от турското разузнаване групировка „Сивите вълци”. Тук проличават съгласувани действия и със САЩ, които отпуснаха финансова помощ за Кримската блокада. Прави впечатление, че се привличат украинските батальони с преобладаващ състав от неофашисти като „Азов”, от който САЩ официално се отказаха именно заради варварските му форми на действие, но също и батальоните „Айдар” и „Донбас”. Така се осъществява един съюз на турските с украинските и европейски неофашисти. Турски военни пристигат и в района на гр. Мариупул, което показва намерението на Анкара трайно да се включи в конфликта срещу Русия.

Анкара успешно прилага същите методи, които използва в Сирия чрез туркмените и други етноси. В Украйна бе активизирана със свои представителства турската Държавна агенция за сътрудничество и развитие с бюджет от 3,5 млрд долара, която е прикритие на турските специални служби и бе многократно уличена дори в прехвърляне на оръжие. Това е същата организация, която скоро ще се установи и в България, съгасно постигнатите договорености с българското правителство.

Спешни договаряния бяха осъществени не само с Украйна. Турският президент лично посети Саудитска Арабия и бе създаден Съвет за стратегическо сътрудничество между двете страни, като на първо място е изнесено това в сигурността и военното дело.

При едни активни и агресивни действия на Турция и липса на напредък в мирния процес по Сирия, съществува голяма опасност от нови инциденти, главно в Черно море, Средиземно море, както и на Сирийската граница в участъка на така желаната от Турция Свободна зона, които могат да станат повод за военен сблъсък.

Т.е. не е изключена ограничена война. Но е трудно да си представим тя да се разрастне в глобална. Защото както твърди секретарят на Съвета по сигурноста на РФ Николай Патрушев „Ако НАТО въведе свои войски в Турция, Русия ще влезе в Прибалтика” и руснакът сигурно е прав, защото северният фланг на НАТО е много по–важен, тъй като от там в случай на война трябва да бъдат прехвърлени американските сили през океана.

Гражданската война, която в момента се води в Източна Турция с жертви сред цивилното население – жени и деца, с прогонени от домовете им вече над 200 000 кюрди също е фактор, който може да доведе до дестабилизация и рискове. Европейската общественост гледаше с надежда към победата на прокюрдската партия HDP, около която се обединиха много представители на турската интелигенция и проевропейско ориентирани кюрди от Истанбул, Измир и други западни райони, когато тя влезе за първи път в Меджлиса през лятото на 2015 г. Но държавните ръководства на европейските страни нито защитиха тази партия от преследване, нито реагират сега, когато се извършва геноцид над кюрдското население и се привлича под съдебна отговорност председателя на тази партия. Откритото в края на декември представителство на сирийските кюрди в Москва дава основание за предположения, че ако Анкара задълбочи антируския си курс, Русия би могла да подкрепи кюрдите.

Второто огромно предизвикателство през 2015 г. е тероризмът.

Още в първата полонивана на 2016 г. ще се стигне до освобождаване на голяма част от териториите на Сирия и Ирак от „Даеш” /ИДИЛ/. Като най–близка се очертава победата на анттерористичните сили срещу столицата на Даеш Ракка в Сирия. Много по–трудна ще бъде операцията срещу Мосул, вторият по големина град в Ирак. С тези две основни победи обаче „Даеш” няма да бъде ликвидиран. Не защото освен военни структури е и идеология, разпростираща се вече в цял свят, а защото командирите и част от състава й отдавна започнаха да се изтеглят в съседните страни. Новият център на Даеш се оформи в Либия. Терористите владеят вече три региона в Либия и пристанищния град Сирт, намиращ се само на 600 км от Италия а и държат още преди това 100% от местния канал за трафик на бежанци. В Европа до есента на 2015 г. бяха прехвърлени над 4000 бойци. Обявеният още в началото на годината халифат Хорасан обхваща Афганистан, Пакистан, Индия, Бангладеш. По данни на ООН още от есента на 2015 г. бойцте на Даеш действат в 25 от общо 34 провинции на Афганистан.

Т.е. 2016 г. няма да завърши с победа над Даеш, а с откриване на нови фронтове. Остатъците в Ирак биха могли да бъдат ликвидирани само ако местното сунитско население, 40% от което споделя идеологията й, бъде убедено да се бори срещу тях. В Сирия тази подкрепа на Даеш е само 15–20%. В Турция 15,6% считат, че Даеш не представлява заплаха. Турски депутати издигаха лозунга на Даеш, на футболния мач Турция–Гърция турските зрители викаха „Аллаху Акбар”. Нещо повече, началникът на турското разузнаване предложи Ислямска държава да бъде призната като такава от международната общност. И ако жизненосттта й не бъде прекъсната в близките месеци, тези проценти и такива искания за признаване за равноправен член на международната общност щяха да се увеличават.

Дори след Виенските преговори и решението на СС на ООН остана трудният въпрос на практика да се спре финансирането за ДАЕШ. Саудитска Арабия открито заяви, че ако не бъдат изпълнени условията й ще продължи да снабдява правилините съюзници.

Европа и САЩ обаче премълчават ролята на техни фирми. Т.н. европейски фирми осигуряват техническото оборудване за интерент–достъпа на групировката Даеш, която не среща затруднения дори в разрушени райони. В Сирия има хиляди устройства позволяващи сателитна връзка. Оборудването пристига от Турция. Хакерската групировка Анонимните обяви, че американската компания „Cloudd Flare” предоставя киберзащита на сайтовете на Ислямска държава.

Силно ще нарастне активността на Даеш в постсъветското пространство. Със сигурност ще се очакват терорстични актове против Русия, последният само преди дни срещу представители на руски спецназ в град Дербент в Южен Дагестан, Северен Кавказ.

Не са изключени терористични актове с ОМП, засега се знае, че Даеш не само разполагат, но и разработват химическо оръже. При една от бомбардировките бяха убити френски специалисти, които са работили над такова в Сирия, а намерението е било използването му да бъде приписано на правителствените сили на Ассад.

Друго предизвикателство за сигурността през 2016 г. е бежанският проблем

В приоритетите на ЕС, формулирани към 15 декември 2015 г. обаче, това е първото по значение предизвикатество, на второ място е тероризма.

Очакванията през 2016 г. са бежанският поток да продължи. Дори през зимните месеци и въпреки договореностите с Турция намаляването му е минимално. Според баварската социална министърка Емилия Мюлер от 31 12 2015 г. засега не се изпълняват очакванията за ограничаване на бежанския поток от Турция. По официални данни на UNHCR само за една седмица в Гърция и Италия са влезли 30 000 души. А в Германия за цялата година над 1,15 милиона вместо очакваните 800 000.

А потенциалът за възможни следващи бежански вълни е гигантски. Много погрешно е да се твърди, че единствено Сирия ни е проблемът. В Афганистан с 35 млн население младите мъже до 25 г. са 5 млн. , за 75% намирането на работа е първостепенна грижа. Пакистан е с 200 млн население. Граждански войни се водят в Йемен, Южен Судан, Сомалия, Либия, Мали, Нигерия, последната със 180 млн население. Само бежанцитге от Африка в момента са 12 млн.

През 2016 г. предстои да се гледа предложенето на ЕК за Агенция на ЕС за граничен контрол, което бе отложено, защото някои страни като Швеция, Дания, Полша, Унгария се възпротивиха на това без да бъдат питани да се изпращат сили за укрепване на границите им. Предложението засега се подкрепя само от Германия, Франция и Гърция.

Спешните и оперативни действия, които предстои да се предприемат, ако чиновниците в международните организации се вслушат в експретните мнения са следните:

– Заделените за основната структура на ООН UNHCR 7 милиарда долара са недостатъчни и трябва да бъдат намерени нужните допълнителни средства.

– Незабавно трябва да бъдат запълнени информационните празноти за брой и страни, тоест потенциала от бежанци, мотивите и очакванията им, професонална и езикова квалификация и др. и да се предприемат съответнте мерки. В противен случай европейските държави ще платим значително по–висока финансова и политическа цена.

– На базата на такива проучвания занимаващите се с проблема политици и експерти трябва да се разделят с досегашните си наивни представи и предложения и да се научат дългосрочно да управляват и контролират този процес. Недопустмо е, когато имаме зад гърба си провал на досегашния мултикултурен модел, да говорим с лека ръка „ще ги интегрираме”, преди да сме разрбали, че сегашният поток мигранти и техните цели, претенции и амбиции са коренно различни от минали такива в близката история. Вече е ясно и това, че едва до 20% биха могли принудитено да бъдат върнати. Вече е ясно и друго: бежанците са готови да влязат в Европа дори и да няма перспектива за получаване на статут на бежанец, защото има страни като Германия, където помощта е много по–голяма от онова, с което са оцелявали в родната си страна.

Някои решения на западноевропейски страни може да доведат до последици за страни от Югоизточна Европа. Така например няма да се допускат повече на границата мигранти, които нямат документи, особено от представящи се за сирийци пакистанци, или пакистанци, представящи се за африканци и др. Така се предотвратява продължително оставане в страната, докато узаконят същото с женитба , бащиство и др. Който е захвърлил умишлено личните си документи или изгубил същите, може да остане в трета страна и тавм подаде документи за статут. Това обаче означава потокът стигнал до германскта граница да се разлее обратно в страните от Югоизточна Европа.

Вероятно през 2016 г политиците ще стигнат до убежденето, че трябва да инициират отстраняване на сабостите на Женевската конвенця за бежанците, която с пропуските и адекватни за едно друго историческо време постановки ни въвежда в заблуждение и не върши работа. Член 34 задъжава страните да интегрират колкото се може повече бежанците, но с намеренията от 1951 г. да се създаде трайна перспектива за хората в следвоенна Европа след прогонването им. Задължение, което едва ли е адекватно на съременните проблеми. Бившият зам.шеф на външнополитическото разузнаване на Германия Рудолф Адам например посочва, че най–голямата слабост на Женевската конвенця е ограничената дефиниция за бежанец. Посоченото в Първа точка, че за бежанец се признава този, който има основателен страх от преследване заради своята раса, религия, националност, принадлежност към социална група или политически убеждения, което може да докаже, оставя открит въпроса, че хора бягащи от война не попадат в тази група, още повече жертвите на неустановени оръжия за масово поразяване като отровен газ, биологическо и ядрено оръжие или „мръсни” бомби. Статутът на бежанец предполага дискриминиране. Като втора слабост на Конвенцята Рудолф Адам посочва, че в следвоенна Европа, съставителите й са изхождали от бежански движения в един регион и са отразили един свят, в който бежанците са без средства и пеша бягат в съседна страна. Щом опасността за живота им вече е минала, отпада предпоставката бежанецът да бъде разглеждан като такъв. По своите претенции той не се различава вече от всеки друг без покрив и средства и има право само на храна, облекло и медицински услуги. Само тези бегли бележки покават, че е време конвенцията да бъде преработена.

За ролята на ЕС и НАТО и превенция на конфликтите

ЕС

Фактът, че сред споменатите вече приоритети на ЕС външната политика е поставена на последно седмо място говори сам за себе си. За съжаление ЕС е изключен от преговорите по Сирия. Въпреки че е вече част от антитерористичната колиция срещу Даеш под ръководството на САЩ, тя не се е определила по отношение на това, кои са съюзниците й.

След атентатите в Париж ЕК предложи създаването на Европейска агенция за разузнаване. Но тук отново се сблъскваме с проблема, че за такава структура се изисква по–голяма интеграция на държавите, а тенденцията в момента е към връщане повече роля на националните държави. Освен това, ще е необходима промяна в европейските договори, тъй като разузнаването засяга пряко суверенитета на всяка страна. И въпреки това, трябва да е ясно, че в крайна сметка ще имаме един аналитичен център, какъвто вече беше създаден със седалище в Берлин, но не истинска разузнавателна служоба.

Често говорим за взаимодействето между ЕС и НАТО, но през 2015 г. бяха допуснати сериозни стратегически грешки. НАТО остави Турция да бомбардира кюрдите, ЕС допусна да бъде рекетирана с бежанците, вместо да се намеси по–рано, а НАТО не намери за нуждо да привика своя член в Брюксел и изиска от него да промени политиката си, засягаща сигурността на Европа. Ако сме способни да се поучим от грешките, Брюксел трябва решително да смени тона спрямо своя партньор Анкара.

Пак със закъснение трябва да констатираме, че след поуките от Афганистан и Ирак много по–рано, по–своевременно трябва да се фокусираме върху конфликти, които назряват и НАТО и ЕС да действат, но не само с военни средства. Новите конфликти, които предстоят да избухнат според някои експрети са в Западна Ахфрика и Централна Азия, но не се фокусираме върху тях, заети сме с настоящите.

НАТО

Слеващата среща на високо равнище на НАТО, която ще се проведе през лятото на 2016 г. във Варшава ще бъде от особена важност за алианса. Отношенията с Русия, националните военни бюджети и ядрената компонента в политиката на НАТО ще бъдат трите централни въпроса. В зависимост от развитието на събитията те може да бъдат и засенчени от темата Близък Изток–Сирия–Турция. Първите три теми засега излизат извън рамките на постигнатия в Уелс консенсус и според западногермански научен институт за политика и сигурност са в състояние тежко да подкопаят солидарността в НАТО. Но докато в НАТО се разгаря този дебат, в ООН се говори за безядрен свят и 121 държави подкрепиха призива за забрана и премахване на ЯО. Нито една държава член на НАТО не подписа този призив. На 07.12 2015 г. 138 държави в ОС на ООН гласуваха за създаване на работна група, която през 2016 г. ще обсъжда по–нататъшните стъпки за ядрено разоръжаване.

Новата ядрена стратегия на САЩ допускаща „ограничени или малки ядрени войни”, настояването на Полша за дислоциране на войски и въоръжения на нейна теротория, промененият закон в Украйна за ядреното оръжие, в който бе записано, че „дислоцирането на ядрено оръжие  и оръжие за масово поразяване по суша  до достигане на целта за разполагане е легално”, .всичко това може да доведе до една нова спирала на въоръжаване и ескалация на напрежението, което ще се отрази негативно на цяла Европа.

Напоследък в НАТО се оформи и едно друго опасение. Счита се, че балансът на силите е нарушен в полза на Русия. Германският генерал Ханс–Лотар Домрьозе като прави оценката, че руските въорежени сили били вече ултрамодерни, гъвкави и боеспособни, прави предложение: в случай на нарушен баланс да се започнат нови преговори за разоръжаване. Ако те са неуспешни, да започне увеличаване на военната мощ на НАТО за възстановяване на баланса.

Тревожното в случая е, че такива генерали говорят на базата на сценарий за противопоставяне, на определяне на вечен враг. Изглежда е необходимо ново поколение генерали с геополитически, а не само армейски виждания.

Нямаше да сме свидетели на надпревара във въоръжаването , ако не бяхме тласнали Русия на Изток, вместо към интегриране в Европа, където й бе мястото и тя го желаеше. Идеята на Ангела Меркел след преговорите Минск „Да оставим надпреваерата на системите да покаже правотата на всяка и рано или късно ще се случи това, което се случи между Западна Германия и ГДР. За съжаление САЩ не я разбраха и торпилираха мирните й усилия.

Изявлението на генералния секретар на НАТО на последната среща на министрите на външните работи на страните–членки на НАТО през декември 2015, че „...хибридна атака може да предизвика задействане на член 5–ти от договора за колективна отбрана, защото „въоръжено нападение” срещу една от страните се разглежда като нападение срещу целия съюз” е тревожно, защото позоваването само на хибридни форми размива заплахите и снижава прага на повода и началото на преминаване към етапа на „гореща война”.

Доставките на оръжие като ориентир в прогнозата

Борбата срещу Даеш /ИДИЛ/ доведе до преструктуриране на износа на оръжие на първо вясто на американските военни концерни. Последните 16 месеца бяха одобрени сделки за 45,8 милиарда долара, но не далеч всички финализирани. Интересно е да се проследи, кои страни получават въоръженето особено след формирането на ислямската коалиция срещу Даеш /ИДИЛ/. Саудитска Арабия например е увеличила вноса си на америкщанско оръжие от 15.58 на 24.68 милиарда долара. Според анализ на Defence One видовете оръжия за Близкия Изток са променени драстично. Например одобрените през ноември 2015 г. 22 000 високоточни бомби за Саудитска Арабия., одобрената през октомври с.г. сделка за военни кораби, системата AWACS за Саудитска Арабия или одобрените 313 млн долара за ракети Hellfire за Египет, Ливан, Великобритания и Франция, както и противотанковите ракети за Йордания, Ливан и Мароко. Ракети „въздух–въздух за Турция и много други.

Като се има предвид за какво се използва всяка оръжейна система, може да се прогнозира с голяма степен на вероятност планирането и провеждането на широкомащабна военна операция. Нито системата за разузнаване и управление на блойните действия AWACS е необходима срещу терористи, нито ракетите „въздух–въздух” срещу противници, които нямат авиация.

Но не е ли разумът онова, което може да предпази някои от фанатизма и не е ли дипломацията средството, което през тази година ще ни бъде най–необходимо?