/Поглед.инфо/ Заявлението на полския президент Анджей Дуда, че поляците са по-храбри от руснаците, предизвика присмех в Русия. Но зад това заявление стои напълно обяснимото самосъзнание на нашите съседи, което трябва да се има предвид в процеса на събирането на руския свят и изграждането на нашите отношения със Запада.

Доналд Тръмп вече неведнъж приема президента на Полша Анджей Дуда в Белия дом. Но тази път двамата ръководители дори отговориха на въпросите на журналистите. Питаха, разбира се и за Русия, за това как ще реагира на засилването на американското присъствие в Полша.

Нали след преговорите Тръмп похвали Дуда за договора за американските F-35 и за безпилотните летателни апарати, за решението да увеличи числеността на американските войски от 4500 до 5500. И за готовността да се разположи в Полша щаба на американска дивизия с летище и учебен център:

„Полското правителство ще изгради тези обекти и това няма да струва нищо на САЩ. Благодарим на президента Дуда и на полския народ за партньорството за засилването на нашата обща сигурност”.

Тръмп даде Полша за пример на Германия: ето, защитаваме Германия от Русия, а тя плаща милиарди за газ. Поляците купуват американски втечнен. По време на посещението си Дуда се разбра за допълнителни обеми за още осем милиарда долара. И може би не хиляда, а две хиляди американски войници ще се прехвърлят от Германия в Полша.

Питаха Дуда за реакцията на Русия и той отговори, разбира се, че тя е започнала първа:

„Не очаквам особена реакция от Москва, нали тя така или иначе се занимава с въоръжението на Калининградска област, вече отдавна станала най-милитаризирания регион на Европа. Мерките, които се извършват сега от Северноатлантическия Алианс, Полша и САЩ са всъщност отговор спрямо това, с което Русия се занимава в Калининградска област, а също така в частност, на нейните мащабни учения в Беларус”.

Припомняйки „руското нападение на Грузия през 2008 г. и на Украйна през 2014 г.”, Дуда заяви, че „Русия винаги е искала да завземе полските земи” и изобщо Полша е била „окупирана” в съветско време. Затова и Полша не иска да попада в сферата на руското влияние и той е твърдо убеден, че това е „най-голямото желание на полския народ – да бъде част от Запада от политическа гледна точка”.

При това президентът на Полша не се отказва от шансовете за дружба с Русия (отговаряйки на въпроса дали тя е приятел или враг).

„Питат ме дали може Русия да се нарече приятел на Полша. Би ми се искало много тя да бъде приятел, нашите отношения да бъдат колкото се може по-добри. Бих искал да се развиват политическите, човешките, научните, икономическите връзки. Условието е едно: трябва да се съблюдават нормите на международното право, неговите основни принципи, защото това е основата за световната сигурност, гаранция за мира. Сега Русия не ги съблюдава”.

Тоест Русия е виновна, че няма нормални отношения, а поляците изобщо не са против тях:

„Бих желал Русия да бъде приятел на Полша. Защото Русия е наш огромен съсед, държава много по-голяма от Полша. С изключение на едно – мисля, че ние сме много по-смели и способни да се борим докрай, въпреки всичко. Това го демонстрирахме по време на Втората световна война”.

Само че твърдението, че поляците са по-смели от руснаците и способни да се борят докрай, както по време на Втората световна война и предизвика насмешки у Русия. Разбира се, че веднага си спомниха как през 1939 година Хитлер разбива полската армия за две седмици, как Червената армия освобождава Полша през 1944 година. Всичко това е ясно. Но поляците наистина смятат, че са най-смелите, храбри и устойчиви. И обясняват всичките си неуспехи с враговете си, особено съседите – руснаците и немците или и двата народа едновременно. Предвид това, че поляците днес са в една лодка с немците (ЕС и Запада), то е разбираемо, че е по-изгодно да се сравняват с руснаците, особено пред външния свят.

Какво да правим сега руснаците, да се посмеем и забравим?

Не. Поляците, тези братовчеди на руснаците, са се отделили от нас още преди хиляда години. Те стават католици, ние православни. Поляците са западна част от славянския свят. Те винаги са в допир с немците, воювайки и постепенно отстъпвайки им територии. Но и с руснаците воюват и понякога са по-силни от нас. Двете славянски държави се конкурират и враждуват помежду си.

„Поляците в Кремъл” е последното поражение, смутът, който едва ли не ѝ струва самостоятелността. Но това е преди 400 години. Оттогава полското могъщество залязва, а руското изгрява. Още в средата на XVII век си връщаме Киев, а след още век и малко, заедно с немците слагаме край на полската държава като такава.

Не съвсем, разбира се – Полското царство съществува дълго време в състава на Русия с огромни права на самоуправление, докато със своите непровокирани въстания поляците не ги ограничават. Преди сто години Полша възстановява независимостта си, отнемайки от Русия и част от земите, населявани с украинци и белоруси. Но след това отново попада под зависимост, отново инициирана от германците.

След войната поляците влизат в състава на социалистическия лагер. Но макар и периодично да се надигат, не става дума за никаква окупация от Русия. Вече близо 30 години Полша се смята за свободна. Макар и след като е престанала да зависи от Москва, тя попада под зависимостта на Запада.

При това в Евросъюза поляците се държат така, все едно са център на вселената. Да, 40-милионната държава е сред най-големите в ЕС. Но нейната политическа, икономическа и историческа тежест не е сравнима с тази на Германия или Франция. Но поляците се опитват да играят на всички противоречия, при това не само с тези вътре в ЕС: те са на рязко антируски позиции, всячески поддържат политиката за откъсването на Украйна от Русия, предлагат се на САЩ като противотежест на Германия и на Западна Европа като цяло.

В Полша приемат Русия като по-успешен и силен роднина (вече, наистина, доста далечен), смесвайки завист, страх, презрение. Високомерие: ние сме европейци, вие сте азиатци – по същата схема, по която днес се опитват да конструират „Украйна не е Русия”.

Ориентацията на Запад с едновременна караница с немците, които исторически са били и ще бъдат ядро на Западна Европа и опитите да са „съюзници” на французи, англичани, американци и всички противници на немците.

Постоянно провокиране у Запада на страхове пред Русия и заиграване с най-русофобските сили. Целият този „полски набор” е добре известен за последните векове и дори в днешни времена.

Колко пъти в полската история залагането на далечния силен играч води до катастрофа? Карат се с най-близките си съседи, с руснаците и немците, а често ги и поставят едновременно срещу себе си, а след това се възмущават, че отново губят независимостта си. Това е любимата игра на поляците. В нея те наистина проявяват безогледна смелост. Само че тази смелост се нарича не храброст, а глупост.

Превод: В.Сергеев