/Поглед.инфо/ През последните дни научихме за разговори между министерството на правосъдието на САЩ и “Дойче банк“. Тези разговори са за размера на глобите, които банката, а и други европейски банки, трябва да платят след съдебните дела свързани с продажбите до 2008 г. на облигации, гарантирани с ипотеки.

Последваха тревожни писания по повод на евентуалното отражение на платените глоби върху резултатите на “Дойче банк“ и особено върху цената на нейните акции и върху доверието на клиентите на банката. Появиха се и дежурните пророчества за отражението на всичко това върху ЕЦБ и върху еврозоната. Известен наш коментатор на икономически проблеми намери и друг проблем. Според него това, което правят американските власти е поредното доказателство за зловредното влияние на политиците върху бизнеса. Той дори заподозря, че американските служби търсят начин да увеличат приходите на американската хазна като наказват чуждите банки. Споменава се освен “Дойче банк“, швейцарската “Вегелин” от Санкт Гелен, италианската “Монте рей Паски ди Сиена” и др.

За какви продажби на облигации възникват споровете за глоби. Това са продажби на дериватни книжа, свързани с ипотеки. По данни на банката за международни разплащания, общият обем на дериватните договори в света по онова време, се оценява на 600 трилиона долара. Това са облигации, появили се от нищото, които надвишават по стойност десетократно обема на произведения световен продукт. Определянето на това състояние с думата „балон” е разбираемо, но за повече яснота е добре да добавим още три думи: деривати, секюритизация и левъридж. Това са думи от времето на кризата, но и понятия от учебниците по финансов инженеринг и корпоративни финанси.

Дериватите са активи, производни на други активи. Те се появяват в практиката от началото на 90-те години. Утвърждават се в САЩ по времето на т.н. Дотком и са свързани с фалита на известния американски фонд LTCM, чийто поражения са познати на много банки в периода от края на 90-те години. За този фонд се знае, че около 5 млрд. долара обикновени акции се превръщат в около 1.25 трилиона дериватни договори. Тук стигаме до т.н. лостов ефект за печалби, известен в учебниците като левъридж. Секюритизацията е способът, чрез който банковите заеми се превръщат в търгуеми ценни книжа. Първоначалният подтик за прилагането на способа е защита и намаляване на риска.

Припомняме всичко това, защото е интересна последователността на някои събития, както и тяхната повторяемост, кога тези думи са в практиката.

Кризата в САЩ от 1998-2000 г. /известна с името Додком/ беше бързо преодоляна. Тя не стана световен проблем. Световна известност получиха мошеничествата, които я съпровождаха. Спомнете си фалита на две големи корпорации – “Енрон” и “Уърлдком”. Много бърза беше реакцията на управляващите в САЩ, които приеха специален закон „Сарбанис-Оксли” за счетоводството и одита с цел да не допускат други играчи от подобен тип на финансовите пазари. Заслужава да се отбележи, че подобни изменения си обещаха да направят и европейците, но за разлика от САЩ, приеха съответната директива с голямо закъснение. У нас органът за контрол над одиторите се създаде в края на 2008 г. в изпълнение на създадената през 2006 г. европейска директива. Подобно е състоянието и в другите европейски страни.

Кризата от 2008 г. въпреки първоначалното стъписване на властите в САЩ, беше ограничена с намесата на администрацията на Джордж Буш и на неговия наследник Барак Обама, както и с участието на Федералния резерв. Приета беше програма за над 700 млрд. долара за спасяване на банки и други фирми. Без да се губи време започнаха и разследвания за търсене на отговорност за бедите сполетели финансовата дейност на САЩ и света.

Днешните разправии и страхове за глобите на “Дойче банк“ са ехо от тези процеси. Трябва да похвалим, а не да хулим американската съдебна система, че сега търси глоби от някои европейски банки. Тази система както бързо осъди изпълнителния директор на “Енрон” при първата криза, така осъди и мошеника Мадоф при кризата от 2008 г. и сега търси отговорност и на банките, участвали в надуване на ипотечния балона от 2008 г.

Заслужава да се спомене и другия важен аспект на американската практичност, законност и последователност при закрила на обществения интерес. Правителството на Буш, въпреки известно забавяне, успя да преодолее либералната догма, която беше тяхно кредо и предостави значителна помощ на няколко големи банки и на автомобилния гигант, с което многократно намали разрушителния ефект на кризата. Само след няколко години много от предоставените средства бяха върнати на бюджета. Мнозина от анализаторите на кризата и до днес обвиняват тогавашния министър на финансите Полсън за това, че е отказал помощ на “Лемън Брадърс“ и така е способствал за разпространението на бедите от фалита на тази банка. Това даде повод на мнозина да си припомнят действията на друг финансов министър от далечната 1929 г. - Ендрю Мелън. Той се определя и до днес като най-неуспешния финансов министър в историята на САЩ, защото категорично е отказал да помогне на закъсалите банки и вярвал, че трябва да се приложи последователно кредото за очистващата роля на кризите, фалитите и на всичко, което се определя от известния австрийски икономист Йозеф Шумпетер като „градивно разрушение”. Светът не е забравил какво последва от това градивно разрушение в периода 1929-33 г. Въпреки че за кризата от 2008 г. се забелязват нюанси в спомените на различните участници в днешните събития, активните играчи ползваха предишния опит и спасиха повечето от пострадалите банки в различни части на света.

Годините, които ни отделят от 2008 не оправдават забравата, която се демонстрира днес по повод “Дойче банк“. Често се подлага на критика и стореното от американското правителство за спасяване на банки по време на кризата. Критикуват се и властите във Великобритания, които в 2007 г. първи спасиха банка изпаднала в затруднение. Критикува се Ангела Меркел, която през 2008 г., когато се извиха опашките от разтревожени вложители пред банките, заяви, че правителството гарантира целия размер на влоговете, а не само тези по европейската директива. Това действие спести на германците огромни загуби и позволи кризата да се преодолее с по-малко разхищения и загуби. Тук ще отворя една скоба – ако у нас през лятото на 2014 г. някой имаше отговорността на г-жа Меркел и беше постъпил по подобен начин при появата на опашките пред КТБ, щяхме да спестим на хиляди хора загуби около два милиарда лева, на ФГВБ сума от около 3.7 млрд. лв., както и увеличението на дефицита на бюджета с около 2 %.

Опит на европейските страни при спасяването на банки позволи да се приеме нов подход за бъдещи действия при подобни кризи, намерил израз в специална европейска директива за преструктуриране на банки.

Пред участниците на форума на Г-20 през 2009 г. тогавашният френски президент Никола Саркози настояваше за закриване на офшорните зони и за забрана банките да се занимават едновременно с конвенционалната банкова дейност и с финансови инвестиции. След осем години тези две големи промени не само че не станаха, но и дори вече не се споменават. В този смисъл трябва да сме доволни, че американците потърсиха дължимите глоби, за да се върнем към осмисляне отново на случилото се след фалита на “Лемън Брадърс” и да разберем, че прекаленото отдалечаване на банките от реалните процеси в икономиката носят беди на всички, дори и на самите банки.

Мнозина от анализаторите в САЩ и Европа още в края на 2009 г. почити единодушно определиха, че разгърналата се търговия с т.н. деривати е превърнала раздадените кредити в нов продукт за около 600 трилиона долара. Но тази констатация не беше осмислена и не се стигна до категорично общо мнение, че трябва да има някаква мярка, която да се налага, за да спира апетита за бързи и лесни печалби на финансовите корпорации. Това се потвърждава и в настоящия момент от различните изказвания по случая с “Дойче банк“. Според някои съобщения много от големите банки имат значителна инвестиционна дейност с деривати и в момента.

Приказките за това как американското правосъдно министерство на практика води търговска война с европейските банки не само че са неверни, но не са и полезни за самите банки. Обективност в случая прояви единствено ръководителят на ЕЦБ. Той обърна внимание на това, че банките са със свръхкапацитет. Казано с други по-откровени думи – банките са повече, отколкото е нуждата от тях. Те страдат много повече от намалени приходи, поради конкуренцията на новите цифрови технологии и банки, които работят само в интернет.

Може да се очаква, че размерът на глобата на немската банка ще бъде поносим, пазарите ще оценят това и страховитите предположения за нейното бъдеще ще отпаднат. Остават обаче много други проблеми, които са от значение за стабилността на световната финансова система и за които се знае отдавна, но удобно се забравят.

Заслужава да се помисли дори и за това дали най-голямата германска банка е постъпила правилно като е продължила и след урока на случката от 2008 г. да дава предимство на инвестиционното банкиране.

Може би е време всички да се съгласят, че трябва да са ограничат някои дейности, както и да се признае, че банките не трябва да имат очаквания, че ще живеят по същия начин както това е било досега. И причината за това не са само нулевите лихви, регулациите на централните банки и количествените улеснения на ЕЦБ.

Трябва да признаем, че поради спецификата на нашата икономика нашата банкова система не пострада през 2008-2010 г. Проблемите, които отбелязахме по-горе не се отнасят за нас, но ние имаме много други затруднения, за чието решаване е добре да познаваме опита на развитите страни.

------------------------

Професор Христина Вучева, финансист. Тя е вицепремиер и министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995/ на България след промените през 1989 г.