/Поглед.инфо/ Понякога митовете за някакви събития напълно скриват това, което става в действителност. До сега за много хора словосъчетанието „гробницата на Тутанкамон" предизвиква асоциацията не за древен Египет и не за сензационната находка в началото на 20-и век, а със загадъчното „проклятие на фараоните", което достигало всеки, който разтревожи съня на мъртвия фараон.
И се оказва, че митовете за доста невзрачния фараон Тутакамон се оказаха необикновено издържливи. Вече изминаха 90 години от момента, в който Хауърд Картър откри входа на гробница и пред него се откри златният саркофаг на фараона. Картър направи епохалното си откритие на 22 ноември 1922 година, но и досега легендите за „проклятието" все още живеят. Обикновено историите започват с влизането на Картър и колегите му в гробницата, където виждат предупреждаващият ги надпис да не тревожат съня на починалия владетел. Те не обърнали внимание на това, а само след четири месеца Карнавърн внезапно починал. Но не спряло дотук действието на проклятието. След него си отишъл от този свят археологът Артур Мейс и рентгенологът Арчи Рейд. А пусната на свобода смърт продължава жътвата си- американецът Джордж Гоулд, секретарят на Картър Бартел, който, впрочем не е влизал в гробницата, доведения брат на археолога Карнавърн, а след него се отправила на оня свят и вдовицата на лорда. За нея се знае, че е починала от ухапване на комар. И десет години след като гробницата била открита, починали 22-а души, от които само 11 са били при фараона. Но любителите на сензациите изпускат едно основно нещо- самият Картър, който не само открил, но и пръв се спуснал при височайшото тяло проживял след това още цели 16 години и починал на 64 години от сърдечна недостатъчност. Впрочем, ако се вгледаме внимателно става ясно, че просто няма никакво проклятие. Да започнем с тайнствения надпис под статуята на бог Анубис, който придружава душите на починалите в света на мъртвите. Дословният му превод гласи: „Няма да позволя пясъкът да засипе тази гробница. Аз съм тук, за да защитя починалите". Както виждате, в него няма дори и намек за някакво проклятие. Пък и Анубис защитава фараона не от крадците, а от настъпващия пясък. Впрочем богът и това обещание не е изпълнил- за хиляди години гробницата бе напълно погълната от пясъка.