/Поглед.инфо/ Историята с взривяването на “Северен поток” набира обороти. Кремъл обвинява Щатите в саботаж, в Европа сочат Москва. Военни анализатори излагат свои версии – заради особеностите на морския релеф кръгът на заподозрените се стеснява. Кой може да стои зад този терористичен акт?
Една подводница
Вестник “Таймс” твърди, че Москва се е опитала да дестабилизира Европа по време на енергийната криза. Вярно, журналистите не обясниха защо трябва да взривяват собствената си тръба, ако е достатъчно да затворят крана.
Анализаторите сочат същото. Например бившият офицер от швейцарското разузнаване Жак Бо обясни в интервю за местни медии че без газ Кремъл „изчезва всякаква възможност“ да окаже натиск върху Германия. Освен това говорим за многомилиардни загуби, защото обектите са построени основно от Русия.
Несъстоятелна, според експертите, е и версията за "руската подводница", която уж е изстреляла торпеда през тръбите. Експлозията е станала близо до остров Борнхолм в датските териториални води. Там са разположени подводните подслушвателни станции на НАТО. Подобно оборудване има и в други части на Балтийско море. Военните от страните от НАТО денонощно слушат водите и знаят отлично какво се случва в тях.
Руска подводница, батискаф или дрон не биха могли да влязат незабелязано в зоната на газопровода. Освен това морето в този район не е много дълбоко, около 80 метра - подводният апарат лесно ще се види с невъоръжено око от противолодъчен самолет.
И накрая, Балтийският флот има само една подводница в експлоатация: дизел-електрическата подводница "Дмитров" от проект 877. Тези подводници не са предназначени за такъв саботаж.
Руският флот има само три бази в Балтика - в Калининград, Балтийск и Кронщат. Те са постоянно наблюдавани от американски самолети “Посейдон”, които могат да излитат от Полша (пристанища Гдиня и Свиноуйсце), Германия (бази Варнемюнде, Кил и Екернферде), Дания (бази Фредериксхавн и Корсер), както и от летищата на новите членове на НАТО - Финландия и Швеция.
Кой има полза
Руските власти сочат "американската следа". На първо място, както отбелязват във външното министерство, Вашингтон има икономически мотиви.
Това по-специално се посочва в изявлението на държавния секретар Антъни Блинкен, който нарече отказа на европейските страни от руски газ "огромна стратегическа възможност" за Съединените щати.
"Още през 70-те години отвъд океана беше формулирана стратегия: да се предотврати икономическото сближаване между СССР и Германия”, казва политологът-американист Сергей Судаков. “Този подход очевидно се следва и днес. Симбиозата на германските технологии и руските ресурси е кошмарът на Вашингтон. Германия без евтини енергийни източници, вече не играе ролята на основен локомотив на Европейския съюз. Като отслаби Берлин, Вашингтон ще елиминира един икономически конкурент”, допълва експертът.
Според Судаков става дума за опит да се закачат страните от ЕС за втечнения природен газ, произведен в САЩ. Той е много по-скъп от руския, но европейците просто нямат друг избор.
"Американците и техните най-близки съюзници, британците, имат техническите възможности да извършват такива диверсии. Шести флот на САЩ се мотаеше по Балтийско море цяло лято. Там провеждаха учения по разминиране на дънни обекти. Но, ако нещо трябва да се разминира, то първо трябва да се минира. Те определено нямат проблеми с това”, допълва експертът.
НАТО е въоръжен с автоматични подводни роботи, способни да поставят експлозиви. В допълнение, дълбочината, на която са разположени тръбите, позволява дори на бойни водолази да направят това.
Богат опит
Вече е имало прецеденти. Така през лятото на 1982 г. избягва експлозия на газопровода Уренгой-Сургут-Челябинск. Инфраструктурата, която трябва да дава на СССР до осем милиарда долара годишно, е сериозно повредена. Според бившия директор на Националната агенция за космическо разузнаване на САЩ Томас Рийд, ЦРУ е организирало саботажа. Тайната служба "заразила" компютрите, отговорни за работата на тръбопровода.
Година по-късно САЩ се опитват да саботират икономиката на Никарагуа, като изпращат там група бойни водолази. Те първо унищожават петролните складове, които захранват цялата страна в пристанището Коринто. След това - най-важният тръбопровод в Пуерто Сандино. И тогава агентите на специалните служби минират териториалните води, за да не пропуснат танкери.
През 1984 г., когато тази история изтича в пресата, Манагуа се обръща към Международния съд. Арбитражът признава Вашингтон за виновен и го осъжда да плати обезщетение. САЩ обаче блокират съответната резолюция. Никой не е понесъл отговорност за този саботаж, както и за много други.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com