/Поглед.инфо/ Теоретично от днес политическият елит на ЕС живее според летния график: естаблишмънтът обобщава резултатите от изминалия сезон (не беше възможно да се направи нищо, освен да се похарчат всички пари, и няма да се получи отново да се огребе дъното на бъчвата - съкровищницата е празна), служителите му опаковат багажа, за да изпратят домакините за ваканции в замъци, имения, вили и резиденции. Между другото, тези хубави бонуси се изплащат от същата хазна. Но всички тези фигури, от фрау Фон дер Лайен, мосю Мишел, сеньор Борел до хер Столтенберг, не са никак весели.

Един от стълбовете на Европейския съюз и НАТО - Франция, която се считаше за максимално силна политически и икономически, залитна под мощни вълни от народни бунтове.

Което във Франция е обичайно да се нарича изключително "безредици". Нов вид лицемерие: ако платени хулигани в страни извън ЕС се противопоставят на властите, тогава това винаги е „революция и народен гняв срещу прогнилия режим“ (Украйна с нейния Майдан или изцепките в Иран, Ливан и по-нататък по списъка) , Европа смята това за абсолютно законно. А, в самата Европа - и разбира се, във Франция - подобни действия се разглеждат единствено като опит за "насилствен бунт". А за това има не само затвор, но и мигновен процес. Без нюанси и варианти.

Франция, вместо да празнува Деня на Бастилията, де факто въведе извънредно положение в цялата страна, както и съпътстващ полицейски час: в продължение на 48 часа по улиците дежурят 130 000 тежко въоръжени служители на реда (това е малко повече от половината общият персонал) , няколко големи града са изоставили празненствата вечерта, освен това на места са отменени фойерверките. Ограниченията засегнаха и Амиен, родния град на Макрон. Землякът, който, както ни съобщават, получил втори президентски мандат в резултат на демократични избори, не само не е харесван, но съвсем открито е презиран или мразен. Ако Макрон наистина се грижеше за делата на собствената си страна и дори на Европа, а не играеше геополитика с белязани карти, всичко можеше да е различно.

Първо бяха планирани празненства, след това арести, а след това решиха да ги комбинират.

По принцип за сегашния парижки режим пълзи в социалните мрежи като звезда на продуцентски диван - последен, едната за да получи роля, а вторият пръв да намери размирници, призоваващи за въстание. До превръщането в диктатура (в мек засега формат), не остават много стъпки за предприемане.

Междувременно на африканския континент, който парижкият режим използва от векове като източник на безплатни природни и човешки ресурси (Франция е в търговията с роби от XVI век, да, онзи, който беше наречен Епохата на Просвещението!), спокойно и лаконично изявление направи президентът на Южна Африка Рамафоса, че срещата на върха на БРИКС „ще се проведе лично“. Френската преса се задави едновременно с жлъчка и слюнка. За присъствието на Макрон не се каза нищо.

Въпреки че го поиска с всички сили, поставяйки се в абсолютно зависима, слаба и затова по начало унизителна позиция. И какъв е сегашният европейски естаблишмънт днес за лидерите на Африка? Потомци на тези, които продаваха предците им? Проводници на сегашната неоколониална политика? Търговци на откраднато природно богатство? Кои са всички тези хора, които докараха ситуацията в геополитиката и глобалната икономика до ръба и днес абсолютно не знаят какво да правят? Кои са тези, които се опитват да контролират други континенти и цивилизации, опитват се (за пореден път) да ги смажат или пречупят.

Интегрирайки се в системата за защита на интересите на американския хегемон, обединена Европа веднага загуби своята политическа субектност, икономическа независимост и финансова стабилност. Русия, във войната с която САЩ използват Европа като подложка, отчете, че годишната й инфлация не надвишава три процента и половина. В този момент някъде изхлипаха тройка „балтийски понита“, взети по погрешка за „балтийски тигри“, докато живееха на руски суровини и щедри брюкселски субсидии. Днес, в региона, където са останали само географското положение и болезнената русофобия, инфлацията се измерва с двуцифрени числа.

Обединена Европа приключва политическия сезон, когато все по-често се чуват предупреждения за газов дефицит, въпреки „запълнените до гуша подземни хранилища“, когато ще бъде изправена пред рязко покачване на цените на петрола след решението на Рияд да намали производството и, разбира се, също толкова бързо увеличаване на данъците, което ще се дере от обеднялото население. Последното беше наречено „необходимост от полагане на колективни усилия“.

Ще искат ли европейците да живеят така, както им предлагат техните политици?

Ще успеят ли властите да предпазят обществото от хаос, включително чрез репресии? Засега това са въпроси, но скоро те могат да се превърнат в предвестници на революционна ситуация, точно онази, когато „низините не иска, а върхът не може“.

Да, и би било полезно да припомним, че Париж се разбунтува през юли 1789 г. изобщо не в името на „свободата, равенството и братството“, а поради високата цена на хляба и по-високите данъци.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?