/Поглед.инфо/ В света винаги произтича сблъсък между силите на реда и безпорядъка, а характерът на епохата зависи от баланса между тях.

Източниците на реда са държавите, организациите и лицата, които се придържат към съществуващите международни правила и договорености, а също към предварително определен процес на тяхното изменение. Източникът на безпорядъка са държавите, организациите и лицата, които по принцип отхвърлят тези правила и договорености, а също смятат, че имат право да ги пренебрегват и нарушават.

Съсредоточието на безпорядъка в съвременния свят е Близкия изток. Вероятно идните години той ще стане регион на слаби държави, неспособни да контролират големи територии, на които въоръжени формирования и терористични групи действат с все по-голям замах, както и да гасят пожарите на гражданските войни и междуплеменните вражди. Принадлежността към конкретна религиозна или идейна общност ще бъде по-важна от националното единство. С доходите от износа на обилни природни ресурси мощните върхушки ще продължават да се намесват във вътрешните работи на съседните страни, а големите външни играчи ще бъдат неспособни да стабилизират региона или няма да искат да се въвличат.

Неспокойно е и в периферията на Европа. Изглежда, че Русия при президента Владимир Путин се е отказала от предишната интеграция в сегашния европейски и световен ред, тя предпочита да изгражда алтернативно бъдеще, като се опира на особени връзки с близките съседи и доверени организации. Кризата в Украйна е възможно най-ярката, но не и последна проява на руското или – по-точно – на съветското възкръсване.

Проблемът на Азия е не в сегашното положение, а в нарастващия потенциал на дестабилизация. Повечето държави тук не са слаби или разпадащи се; напротив, те става все по-силни. Но съвкупността от страни с динамична икономика, растящ военен бюджет, горчиви исторически спомени и неразрешени териториални спорове е благодатна почва за класически геополитически маневри и възможен въоръжен конфликт.

Някои съвременни предизвикателства срещу реда носят планетарен характер и отразяват опасни аспекти на глобализацията, включително трансграничните потоци на терористите, вирусите (биологичните и виртуалните), вредните газове. Доколкото няма много институционални механизми за сдържане или управление на тези тенденции, те таят в себе си заплаха от подкопаване и отслабване на системата като цяло. А нарастването на популизма на фона на икономическата стагнация и задълбочаващото се неравенство прави още по-сложна ефективността на глобалното управление.

Много спорове се водят за принципите на международното право. Съществува определен консенсус, че е неприемливо придобиването със сила на нови територии и именно това съгласие доведе до създаването на голяма коалиция, която не позволи на Саддам Хюсеин да присъедини Кувейт към Ирак през 1990 година. Но сега от това съгласие не остана нито следа и Русия успя да се измъкне от всеобщото осъждане за завземането на Крим тази пролет. И само може да гадаем как ле част от нашия свят ще реагира на опит на Китай да овладее силово въздушно пространство, морска акватория или суша.

Още по-малко единство има по въпроса за суверенитета, когато става дума за правото на външни сили да се намесват до предотвратяването на репресии или неизпълнение на поетите отговорности. Концепцията за "ангажимента за защита", одобрена от ООН преди 10 години, повече не се ползва с единодушната подкрепа на страните-членки, които не могат да се договорят в кои случаи намесата във вътрешните работи трябва да се смята за законна и оправдана.

Хегемонията на САЩ отслабва, но не се вижда приемник, готов да поеме щафетата. Най-вероятният сценарий на бъдещето е запазването на сегашната система на международни отношения с едно взаимодействие, което ще се осъществява напосоки. Все повече центрове на силата в света ще се стремят към автономия, отделяйки все по-малко внимание на интересите и предпочитанията на Вашингтон. Това ще затрудни решението на вече съществуващите проблеми и ще породи нови. Накратко, редът, установен след Студената война се разпада и макар да е несъвършен, ще ни липсва много в бъдеще.

Какво да се предприеме? Сегашната турбулентност в света едва ли ще изчезне от само себе си. По същество може само умело да се управлява положението, защото е невъзможно да се разсече този гордиев възел.

Необходимо е да се предприемат реални стъпки. Най-доброто, което САЩ могат да направят в Близкия изток, е дадат клетвата на Хипократ и да се опитат да не вредят повече. За нещастие, демократичните преобразования в други страни често не по възможностите на чужденците. На сегашния исторически етап не всички общества могат еднакво добре да възприемат демократизацията.

Срещу "Ислямската държава" са необходими постоянни въздушни удари по военни цели на терористите в Ирак и Сирия, а също координиране на усилията със Саудитска Арабия и Турция, за да не се допусне приток на новобранци и финанси в тази зловеща организация. За съжаление борбата срещу "Ислямската държава" и аналогичните групи се очертава да бъде трудна, скъпа и продължителна.

В Азия рецептата е значително по-проста – усърдно да се провежда сегашната политика. Целта е редовно дипломатическо взаимодействие на високо равнище за намаляване на "градуса" на многобройните спорове в този регион, нарастването на военното присъствие на САЩ, а също по-засилена подкрепа за регионално търговско споразумение както в рамките на Америка, така и на международна равнище.

Що се отнася до Русия и Украйна, изискват се комбинирани усилия, призвани да подкрепят Киев в икономическо и военно отношение, да засилят НАТО и продължат натиска срещу Русия чрез санкциите. В същото време на Москва трябва да се предложи дипломатически изход от създалото се положение, включително гаранции, че Украйна в близко бъдеще няма да стане член на НАТО и няма да установи изключителни връзки с Евросъюза.

На международно равнище целта на американската политика остава интеграцията, опит да се договори с други държави, за да се даде общо отговор на такива глобални предизвикателства като промените в климата, тероризма, разпространението на оръжията за масово поразяване, световната търговия, общественото здравеопазване, безопасност и откритост на морските пътища и други общи блага. Ако са възможни глобални договорености – още по-добре, ако не – да се стремим към регионални или отделни споразумения с участието на играчи, които реално са заинтересовани в това.

САЩ трябва също да подредят своят собствен дом – да вдигнат стандарта на живот на американците и да формират ресурси, необходими за съхранението на активната роля на световната сцена. Политическата система на САЩ функционира все по-зле заради отслабването на партиите, мощта на групите по интереси, несъвършените правила на политическо финансиране и демографските промени. Светът знае, че все повече американски граждани са скептични към участието на страната им в световната политика. Но президентът е длъжен да убеди умореното от войната американско общество, че – независимо дали ни харесва или не – положението в света все още има значение, а активната външна политика може да се провежда без да вреди на вътрешното благополучие. /БГНЕС

------------------

Ричард Хаас, президент в Съвета по международни отношения и бивш висш служител на Държавния департамент на САЩ. Статията е публикувана в сп. "Форийн афеърс".

Вашингтон / САЩ