/Поглед.инфо/ Преди време участник в научна среща шокира публиката с "откритието", че Русия изживява драмата на застаряващия мъж - разминаването между искането и моженето; че Русия сега е държава втора или дори трета категория; че на Балканите е претърпяла поражение като Наполеон при Ватерлоо.
Тезите си аргументира с факта, че Западът не зачита руските протести срещу действията му по всички меридиани и специално в нашия регион; че несъгласията на Кремъл с политиката на Вашингтон и Брюксел (конкретно с балканската им политика) са само за вътрешноруска консумация, за успокояване на общественото мнение и на унизената национална гордост.
Присъстващият на конференцията руски дипломат благодари на докладчика за интереса му към проблемите на Русия и за професионалния му анализ. Колегата, естествено, не можеше да не бъде поласкан. Радостта му обаче се оказа кратка. Защото руснакът продължи и елегантно разпердушини много от неговите разсъждения. Той се съгласи с оценката, че Русия изживява може би най-драматичния в съвременната си история период. Не оспори, че в днешните процеси на Балканите Москва участва само с епизодични ролички. Не отрече, че режисьорите на световния политически театър ще направят всичко възможно, за да я оставят трайно в миманса или дори да я свалят от сцената. Не забрави обаче да напомни, че Русия разполага с огромен суровинен потенциал, отлично подготвени кадри, впечатляваща военна мощ. И като контрапункт на Ватерлоо припомни Бородино - символ на загубена битка и спечелена война.
Отминалите години потвърдиха заключението, че слуховете за смъртта на Русия като фактор на Балканите са силно преувеличени. Наистина, Москва отреди на нашия полуостров по-скромно място във външнополитическите си приоритети. Не може да бъде другояче, след като за нея главните предизвикателства през близките години ще идват не толкова от Европа, колкото от Азия. Затова не е случаен стремежът отношенията с Китай да се върнат към равнището от времето на "вечната и нерушима дружба". Не по-малко закономерно е желанието за утвърждаване на руско-индийските връзки и - ако е възможно - за формиране на стратегическа ос Москва - Пекин - Делхи. В този контекст следва да се оценяват и флиртовете с Иран и Ирак.
Прогнозите за предстоящо завръщане на Русия на Балканите в сегашните условия лесно се оборват с доводи за нейната икономическа немощ, чеченското блато, изолацията (макар и относителна) от основни фактори в международната политика и особено от мнозинството бивши съюзници от Варшавския договор. Не бива обаче да се забравят и други съществени обстоятелства. В Москва не само учени, но и влиятелни политици поставят като главна цел през следващите десетилетия самоутвърждаването на Русия не просто като държава, а като велика и мощна държава. Подобни задачи днес изглеждат химерични, но има и факти, които не позволяват да се отхвърлят априори такива възможности. Може да се игнорира обстоятелството, че Русия е преодолявала и други тежки кризи, но не и истината, че между Запада (в т.ч. и САЩ) и Русия освен немалкото терени на противоборство съществуват и важни допирни точки на съвместни интереси, между които са и Балканите. Ако бе другояче, щеше ли президентът на САЩ да се среща два пъти с руския държавен глава в продължение само на месец? Щяха ли лидерите на Германия и на Франция при всеки повод да декларират, че решаването на световните и европейските (което означава и балканските) дела е невъзможно без участието на Москва?
Ватерлоо или Бородино? Не е ли по-добре да не прибързваме с окончателния отговор?
_________________________
- Текстът е публикуван на 24-и юли 2004 година, но в някои части е актуален и днес, поради което го предлагаме на нашите читатели