/Поглед.инфо/ Точно преди 540 години ливонските рицари обсаждат Псков, започва Руско-ливонската война - една от многото такива, но особено забележителна. Тогава ландмайстерът на Тевтонския орден пуска в Европа фантома на „руската заплаха“, който в крайна сметка преживява и него, и неговия орден и съществува до днес. Най-просто казано, санкциите и русофобската пропаганда са измислени още през XV век - и ето защо.

Януари 1480 г. се оказва труден и страшен за жителите на псковската земя. Отрядите на главата на ливонското земевладелчество на Тевтонския орден Бернхард фон дер Борх внезапно преминават границата и с огън и меч напада местните. Първо пришълците превземат Вишгородок, като го разграбват и изколват жителите, а на 20 януари обсаждат Гдов. Така започва поредната Руско-ливонска война.

Жителите на Гдов, макар и с мъка, опазват града си, което е отразено в летописите. Кампанията обаче едва започва и неуспешната обсада е един от многото епизоди в нея.

Започвайки този конфликт, ландмайстерът Бернхард фон дер Борх иска да приложи концепцията за „малка победоносна война“ за решаване на чисто вътрешни проблеми. Факт е, че в Ливония той не е пълновластен господар, а наистина иска да стане такъв. Архиепископ Силвестър Стодевешер служи като пречка за придобиването на еднолична власт.

Спасението на християнството от руснаците

Формално за първи човек в Ливонската конфедерация от XV век се счита ръководителя на местното земевладелчество на Тевтонския орден, назначен от Върховния магистър. В Ливония обаче има и втори център на силата - Рижската архиепископия, която има своя административна територия и сече собствени монети. Тъй като архиепископите са назначавани пряко от папите, те водят политика, доста независима от ордена, което много дразни магистрите и земевладелците.

Конфликтът между Стодевешер и Фон дер Борх започва със спор за това кой от тях ще се разпорежда в Рига. И двамата претендират за изключителна власт, и двамата не възнамеряват да правят отстъпки, и двамата плетат хитри интриги, достойни за “Игра на тронове”. По-специално Стодевешер влиза в отношения с шведския крал, като му обещава тайно да му прехвърли земите на васалите си в Ливония в замяна на въоръжена помощ.

Когато тайната става очевидна и васалите научават за плановете на архиепископа, веднага преминават на страната на Ордена. Възползвайки се от това, Фон дер Борх обсажда архиепископската резиденция, залавя Стодевешер и го хвърля в тъмница.

За да получи оправдание за такова грубо отношение към наместника на Бога на земята, Фон дер Борх го обвинява, че не е искал да защитава паството си от ... руснаци. Видите ли, Псков тихичко “отгризва” парчета земя от архиепископията, след което латвийците, живеещи там - добри католици, са принуждавани насилствено да преминават под „руска вяра“, а Стодевешер гледа на това през пръсти и не пречи на агресора.

Според Фон дер Борх, ако Стодевешер беше останал начело на архиепископията, „всичко би приключило с факта, че цялата страна Ливония, загубила християнската вяра, отново би се оказала в ръцете на руските схизматици.“ Ето защо Орденът е трябвало да премине към крайни мерки, като свали Стодевешер заради “спасяването на християнството”.

След това тържествуващият ландмайстер назначава братовчед си Симон фон дер Борх за нов архиепископ и започва да се разпорежда с архиепископията, сякаш е собствения му замък. Папа Сикст IV се възмущава от подобен произвол. Без да се замисля, той отлъчва от Църквата своеволния ливонец и неговите привърженици и назначава за архиепископ Стефан фон Грубе, за което има пълно право.

Родът Фон дер Борх отказва да се подчинява на римския първосвещеник. Но отлъчването е добър аргумент, особено за средновековното съзнание. Бернхард се нуждае от някакво тежащо доказателство за своята морална праведност и за да го намери, решава да започне война със самите „руски схизматици“, с които сваленият от него Стодевешер уж не е искал да се бори. Така армията на Ордена се появява през януари 1480 г. под стените на Гдов.

Не е разходка

Започвайки военните действия, Фон дер Борх се опитва да осигури тила и изпраща две важни писма. Едното е до папа Сикст. В него ландмайстерът всячески описва руската опасност. Видите ли, коварните схизматици мечтаят да превземат беззащитната Ливония и само родът Борх има достатъчно авторитет да обедини ливонците за ефективна съпротива. Необходимо е обаче папата да им потвърди на тях, на рода Борх, статута и правото да се разпореждат в Ливония и ако това не се случи, великият московски княз ще завладее тази земя, ще я превърне в своя провинция и ще привлече всички жители в православието.

Ландмайстерът се надява предупреждението му да падне на плодотворна почва - в Рим вероятно вече са чували за енергичния и амбициозен велик княз Иван III, който вдъхновено гради от раздробените руски княжества единна държава. Нововъзникващата Русия изглежда за западноевропейците като нещо голямо, неясно, безформено и вероятно заплашително, което и става плодороден материал за ландмайстера - той с очевидно удоволствие създава плашило от това, преследвайки собствените си цели.

Бернхард повтаря същите аргументи в писмо до върховния магистър на тевтонците, като го моли да се закълне в папата, а в същото време да прати войски и пари за война с „неверниците“. Като цяло ландмайстерът очаква, че войната ще се окаже лесна разходка за него, тъй като Псков е стар и познат враг за ливонците.

Съседите живеят рамо до рамо повече от два века, а граничните конфликти между тях са често срещани. Руснаци и германци последователно се нападат един друг, „грабят кервани“ и влизат във временни примирия, които лесно нарушават. Фон дер Борх вярва, че московският княз няма да се намеси в поредната каша в земите на Псков, който му е васал, защото тогава си има собствени притеснения.

В полза на Ландмайстера е това, че тогава се изостря конфликтът между Москва и хана на Великата Орда - Ахмат. Той има намерение да се нахвърли на Русия, за да я подчини, както навремето Батий. Под такова „прикритие“ е възможно да се ограбят земите на Псков и пред папата в Рим това да се представи като голяма победа над схизматиците.

В тези аргументи има големи грешки. На Иван не му е все тази и изпраща армия, за да помогне на Псков под командването на воеводата Андрей Ногтя-Оболенски. Съединили се с войните от Псков, московците нахлуват в Ливония, опустошават околностите на Дерпт и се завръщат с голяма плячка и много пленници. Ландмайстерът е обезкуражен.

Обаче московската армия скоро се завръща - Иван III има нужда от всички налични войски срещу татарите. В това Фон дер Борх вижда нов шанс.

През пролетта ливонската армия се опитва да превземе Изборск, но псковската армия пристига навреме и защитава града. През следващите няколко месеца на границата се водят кървави сблъсъци. През август ливонците превземат малкото градче Кобил, като заколват и отвеждат в плен 4000 от жителите му - дори няколко десетилетия по-късно на това място цари пустош.

Ливонският летописец Балтазар Русов съобщава (очевидно преувеличава), че Борх е събрал огромна армия от „100 хиляди бойци - чужди и местни войници и селяни“. Така германците отново се опитват да превземат Изборск и Псков, но и двете обсади са неуспешни. Опитът за десант с кораби в Запсковие, които псковчани отблъскват, също се оказва неуспешен. А след това блюдото на везните отново се накланя на страната на руснаците.

Към края на есента идват новини за “Стоенето на Угра”, което завършва с поражението и отстъпление на хан Ахмат. Ландмайстерът разбира, че скоро ще бъде бит и започва да изтегля армията си обратно в Ливония и да пише на върховния магистър, че е нужна спешна помощ.

Фон дер Борх специално подчертава, че нещастието заплашва не само Ливония - след падането ѝ, „и други християнски земи“ също ще бъдат изправени пред руска опасност. Ето го и началото на реториката за „руската заплаха“, така разпространена сега в Европа. Преди Фон дер Борх тя  не е използвана. Ливонският благородник става нейн изобретател.

Дядото е мъртъв, но делото му живее

За да не се размине само с писма, ландмайстерът изпраща на обиколка един от близките си съратници Герхард Малинкродт. Той посещава дворовете на редица европейски суверенни, накрая стига до Виена и се среща там с владетеля на Свещената Римска империя Фридрих III.

Императорът е толкова впечатлен от историята на ливонския гост за руските варвари, че като върховен суверен на германския свят предоставя на Фон дер Борч Рижската епархия за ленно владение. В своя указ той оправдава това с факта, че единствен Фон дер Борх ще може да организира качествена защита срещу схизматиците. Нещо повече, Фридрих III дори ходатайства пред папата да даде право на ливонския ландмайстер да назначава рижския архиепископ по своя преценка, което ще обедини Ливония в лицето на руснаците.

В същото време императорът обещава да даде пари. Експлоатацията на „руската заплаха“ започва да носи осезаеми финансови ползи на лукавия Бернхард.

Но пилетата се броят на есен. Лошото предчувствие на Фон дер Борх, което се появява след новините от Угра, се оказва оправдано: през януари 1481 г. руският владетел изпраща московска армия от 20 хил. души под командването на Ярослав Оболенски и Иван Булгак-Патрикеев срещу ливонците. Към тях се присъединява армията на Новгород, ръководена от княжеските наместници Василий Китай-Шуйски и Иван Станишев. Синът на Шуйски - Василий Бледни-Шуйски, ръководи псковския полк.

Тази зима се оказва снежна и ливонците не се страхуват от нападение - те смятат, че руското настъпление ще започне през пролетта. Обаче, внезапно преминавайки границата на Ливония, силите на Иван III удрят в три посоки наведнъж, движейки се към замъка Тарваст, замъка Каркус и замъка Фелин. Тарваст и Каркус падат месец по-късно и на 1 март започва обсадата на Фелин, един от най-мощните замъци в Ливония.

Бернхард Фон дер Борх в деня преди пристигането на руснаците срамно бяга от Фелин в Рига и едва се спасява - той е преследван десетки километри от новгородската армия, която дори пленява неговия обоз.

Що се отнася до замъка, неговите жители, под огъня на княжеската артилерия (Московското велико херцогство се слави с оръдията си още през XV век), предпочита да си плати и плаща на княжеските наместници две хиляди рубли - астрономическа сума за онези времена. Отстъпвайки, руснаците завличат със себе си голяма плячка: добитък, коне и пленници.

Тежкото положение на ливонците се влошава от факта, че епидемия от чума избухва в Ревел, претъпкан с бежанци. В резултат на това ливонските власти нямат друг избор, освен да преговарят и на 1 септември 1481 г. в Новгород е подписано споразумение за 10-годишно примирие и запазването на старата граница.

Поучено от горчив опит, правителството на Иван III е загрижено за укрепването на отбранителните структури по северозападните граници, заради което през 1492 г. започва строителство на река Нарова, срещу ливонската крепост Нарва, на каменната крепост Ивангород. В момента естонските националисти предявяват претенции към този град - казват, че това е изконна територия на свободна Естония.

Светът от 1481 г. засява драконовите зъби на бъдещите войни. Според споразумението Дорптската митрополия трябва ежегодно да плаща на Псков така наречената юриевска дан (първоначалното име на Дерпт е Юриев) в размер на една гривна (тогава това е една германска марка или шест унгарски златни монети) на човек. Но този данък никога не е плащан, което десетилетия по-късно служи като една от причините за началото на Ливонската война на Иван Грозни.

Що се отнася до Фон дер Борх, известно време той продължи да използва „руската заплаха“ за лични цели, например, когато търси причина да откаже да ходи в Прусия, за да участва в поход на Ордена. Но никой не обича губещите и срещу ландмайстера бунт вдигат разочарованите от него жители на Рига. Той отговаря с насилие, но скоро собствените му сановници въстават срещу него, свалят го и го пращат в изгнание в далечен замък. Там няколко години по-късно бившият ландмайстер умира.

Но делото му не умира. Скоро папският наместник Стефан фон Грубе, който става архиепископ, започва да набира наемници „срещу руснаците и тези, които вредят на Църквата“. Така фантомът на „руската заплаха“ се откъсва от създателя си и започва да живее свой собствен живот, заемайки нови умове. Скоро започват да налагат санкции върху Русия.

В самия край на XV век, с подстрекателството на ливонците, Ханзата забранява продажбата на сол, селитра, сяра, желязна тел, цветни метали и продукти от тях на московчани. Тъй като отношенията между Московия и Ливония се влошават още повече, списъкът със санкции е разширен, за да включва брони, барут, коне, оръжие (от всякакъв вид) и материали, използвани при производството им. Иван III и неговите чиновници работят усилено, за да намерят бизнес-партньори в Европа и да „разнообразят“ закупуването на тези стратегически важни стоки. По-конкретно, успяват да преговарят с Дания, но това е друга история. В момента говорим за това, че на света няма нищо ново - русофобията и санкциите включително.

Превод: В. Сергеев



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели