/Поглед.инфо/ Тази година отбелязваме 100-годишнината на изключителния физик Николай Басов - руският президент Владимир Путин подписа специален указ по този повод.
Николай Басов е един от създателите на лазера, който, наред с атомната физика и компютъра, се смята за едно от трите основни научни открития на 20 век. През 1964 г. Басов, заедно с Александър Прохоров и американеца Чарлз Таунс, получават Нобелова награда.

Това е златно време за световната и съветската наука. Изключителните постижения следват едно след друго, а съветските учени загребват с мрежа най-престижните международни награди, сред които има много Нобелови награди. Оттогава стратегическото значение на науката само се е увеличило. Ето защо е полезно да се потопим в недалечното време, за да разберем какви хора бяха славата на местната наука и допринесоха за развитието на високите технологии у нас.

Николай Басов е роден на 14 декември 1922 г. в провинциалния град Усман, Тамбовска област, където живее до 10-годишна възраст. Завършва училище във Воронеж и веднага е призован в армията. Служи на украинския фронт като помощник-лекар. Има медицински инциденти, възможни само на фронта. Веднъж в землянка, той оперира едновременно двама бойци, които са сериозно ранени в стомаха. Той взема решение, което е неприемливо в медицинската практика. Алкохолът служи като упойка. Младият лекар има само един набор от инструменти, той извършва дезинфекцията на инструментите, докато върви от единия боец към другия. И успява да спаси и двата живота.

Александър Прохоров също премина през войната. Завършил студент във Физическия институт, той изоставя академичната си броня и става разузнавач на батальон. 1942 г. - първата сериозна рана. 1943 г. е втората. Като по чудо кракът е спасен. През 1944 г. е обявен за негоден за военна служба и се завръща в родния Физически институт, като още през 1946 г. защитава кандидатска, а през 1951 г. докторска дисертация.

По това време Николай Басов, завършил МИФИ, работи като аспирант. Прохоров вижда младия талант в съседния отдел. По това време Прохоров построява със собствените си ръце синхротрон, на който завиждат всички лаборатории. В резултат на това Прохоров прави сложна размяна - синхротронът срещу Басов, който 20 години по-късно стана директор на известния институт.

Също така е важно да се спомене военното минало на изключителни физици, тъй като съществува устойчив мит, че военният път оставя тежък отпечатък върху човек и го обезсърчава от жаждата за парадоксалното напрягане на ума, която е необходима в наука. Колегите Басов и Прохоров демонстрират черта, обща за двамата физици: те схващат новата идея в движение и я надграждат над очакваното от лектораот семинара илиот симпозиума.

За да разберем криволичещия път на науката, си струва да кажем, че първоначално групата работи в различнонаправление. Учените подготвят доклади, пишат дисертации, но Прохоров предлага рязко да сменят темата и да се заемат с квантовата електроника. Между другото, сигурен съм, че при сегашната бюрократизация на науката това е принципно невъзможно. Но дори и тогава учените се съпротивляваха - защитата е скоро. Бившият разузнавач Прохоров вземаи разбива всички инструменти в лабораторията. Разгаря се скандал, но ученият успява да докаже перспективата за нова посока.

Айнщайн твърди, че един учен трябва да може да обясни идеята си дори на второкласник. И така, лазерът е устройство, което усилва интензитета на микровълновата светлина хиляда пъти поради стимулирано облъчване на материала, вграден в това устройство. Тази идея, както всяко голямо откритие, витае във въздуха. Ключовите формули на Айнщайн вече са написани, учени от много страни се движат в стегнат фронт. По идеята работят световните гиганти - американските фирми Ай-Би-Ем и “Бел”. Но първата работа върху лазерите е направена през 1952 г. от съветските учени Александър Прохоров и Николай Басов. След първия успех Прохоров и Басов всяка година предлагат подобрени модификации на лазера и го довеждат до етапа на промишлено приложение. През 1959 г. учените получават Ленинска награда, а през 1964 г. - Нобелова награда.

Днес е трудно да се назове област на високите технологии, която се справя без лазерна технология. Уникалните операции, извършвани от офталмолозите в Центъра по микрохирургия „Святослав Федоров“, станаха възможни благодарение на лазерите на Прохоров и Басов. Лазерите участват в производството на микрочипове, компютри, компактдискове. А също в баркодовете, които са усвоени от най-отдалечените от науката касиери. А сега и Кю-Ар кодове, които помогнаха да поставим ужасния ковид на колене в Русия.

Списъкът може да бъде дълъг. Оптичните комуникационни линии, по които могат да се предават гигантски обеми информация, Негово Величество Интернет и Негово Високопреосвещенство телевизията. Струва си да се отбележи, че възможностите за оптични комуникационни линии, които ще оплетат планетата, бяха предсказани от Николай Басов още през 1961 г., когато предаването на информация чрез лазерен лъч изглеждаше като научна фантастика.

И, разбира се, военна техника, която благодарение на лазерите многократно увеличи потенциала си. Няма много за казване, но Александър Прохоров беше научен директор на съветската програма „Междузвездни войни“. Работата в тази насока е възобновена след затишие през 90-те години. Наскоро руските въоръжени сили получиха лазерни системи "Пересвет" и "Задира", които могат да заслепят орбитални спътници над нашата територия, както и да унищожават безпилотни летателни апарати на противника. Местната школа направи възможно създаването на бойни системи, които превъзхождат системата “Железен купол” приета от Израел. Последният пробив в лазерните технологии е създаването в Снежинск в Урал, на лазер, зареждан от ядрен реактор. Мощността и специфичната енергия на лазера от Снежинск е най-високата в света.

Според известна легенда Периодичната таблица на елементите се явила насън на Дмитрий Менделеев. Как откритията идват на ум на съвременните гении? Николай Басов пише на бъдещата си съпруга я сънува всяка нощ, а след това образът ѝ се изтрива от електрони, тичащи напред-назад. Александър Прохоров признава, че когато работите усилено, прозрението често идва насън и за да не го загубите, е полезно да поставите стенограф наблизо.

Мрачните хора не правят голяма наука. Неслучайно сборникът „Физиците се шегуват“ беше толкова популярен, написан точно в онези години, когато Басов и Прохоров получиха Нобелова награда. Басов се смееше толкова заразително, че колегите му откриха в него прилика с лазер, изстрелващ концентриран лъч.

Александър Прохоров беше душата на институтските лафове. Спомням си шегата му: “Ако се занимаваш с безполезно дело, това не означава, че се занимаваш с наука”. Изненадващо той успява да избегне дрязгите и интригите в своя институт, които с годините стават все по-позната атмосфера в съвременните научни екипи.

Учениците на Прохоров включват изключителни академици, като се започне с Николай Басов и Евгений Велихов. Прохоров се придържа към жизненото кредо: учен, който е сто процента сигурен в себе си, вече не е учен. От 50-те години групата на Прохоров и Басов се нарича така - Отделът на колебанията и съмненията.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com