/Поглед.инфо/ „Вагнер“ остава легенда на специалната военна операция и мнението на неговите бойци е интересно за всички. В интервю бившият „музикант“, сега войник от редовната армия, разказа дали има смисъл от щурма на Киев, какво не достига на войниците, напредва ли нашата офанзива и какво би поискал от министъра на отбраната.

„Системата Вагнер може да атакува Киев

Онзи ден руски ракети „калибрираха“ главния център за противовъздушна отбрана в Киев. Комбинираните удари унищожиха дузина и половина важни цели.

Ефективността на този удар беше разказана на "Цариград" от фронтовите войници от специалната военна операция, чиито истории представихме честно и без цензура.

Започнахме разговора с „музиканта“, който в момента се бие в една от частите на руската армия в зоната на специалната военна операция, с обсъждането на тази историческа атака.

„За съжаление не се задълбочих в подробностите за тази ракетна атака тези дни бях на първа линия и не следях новините. Но, разбира се, чудесно е, че им отдадоха кредит, предадоха поздрави на целия Запад в навечерието на срещата на върха на НАТО...

Цариград: Можеше ли градът да падне без атака на системите за ПВО? Миналата година украинците бяха силно уплашени, когато в Беларус се появи база на Вагнер. И мнозина тогава бяха уверени, че Вагнерите ще щурмуват столицата.

— Ако щурмът на Киев беше планиран няколко месеца след юнските събития от миналата година, докато системата „Вагнер“ все още работеше, докато онези наши командири под ръководството на сина на Пригожин все още бяха на служба, тогава може би всичко щеше да е тренирах.

Но няма нужда от идеализиране, украинците също не са глупаци, около града е подготвена мощна отбранителна линия. Но вагнеровците не са някакви свръхчовеци, а извън системата на ЧВК са просто добри бойци...

— Има ли изобщо смисъл от щурмуването на Киев, освен морален? Много хора казват, че това е безполезно...

- Има смисъл. Смятам превземането на Киев за една от основните цели на нашата война. Руското знаме на Победата над Киев няма да сложи край на военните действия, но ще определи много, деморализирайки въоръжените сили на Украйна.

Няма да има управление, нито единоначалие. Хората ще бягат, за да защитават домовете си, да спасяват семействата си, а не да държат фронтовата линия.

Трябва да превземем Киев, въпросът е как да го направим. Улавянето от мобилни групи няма да даде нищо: трябва да пробиете фронтовата линия. В края на краищата градът не само трябва да бъде превзет, той трябва да бъде задържан.

— Наскоро бяха обявени резултатите от независимо проучване на 20 хиляди граждани на Незалежната. Повече от половината са уверени, че ще спечелят, останалите смятат, че след преговори ще има мир. Малко хора честно казват, че руснаците ще поемат. Откъде такова самочувствие в държава, в която хората са измъкнати насила от улицата на фронта?

„Пропагандата върши чудеса, а битката за умовете на хората по време на война е вторият фронт.“ Освен това усещат рамото на Запада. Всеки ден им казват, че унищожават руснаците на партиди с дронове, мачкат ги с Леопарди и Ейбрамс.

За съжаление, по-голямата част от населението няма аналитичен ум и с удоволствие вярва на това, което се излива в ушите им. И така, казват те, такава малка Украйна толкова дълго се противопоставя на голяма Русия, която все още не е взела нищо освен Мариупол и Бахмут.

Онези моменти, че цялата военна индустрия на Европа, САЩ и Южна Корея работи в подкрепа на тях, че в самата Украйна не е останало нищо освен хора, не се вземат предвид от аматьори. Каша в главите ни...

Не бомбардирайте фронтовата линия с хора

— Наскоро един военен политолог обяви изчисленията си: реалният мобилизационен ресурс в Украйна е милион души. Но не повече от 350 хиляди от тях са млади хора, които могат да хванат картечници.

И сега имаме двойно по-голяма група отпред. Всички се карат от месеци. Експертът смята, че ако сега започнем настъпление, ще смажем украинските въоръжени сили. А ако бяха бомбардирали по едно и също време щеше да предизвика двойна паника.

„Сега имаме инициативата, атакуваме на всички фронтове. Но офанзивата е трудна. И нашата група не е по-голяма. Защо ще е по-голям?

Повече на договор ли сте? Е, може би малко. Доброволчеството вече не е толкова активно: хората са уморени след две години и половина война, честно казано.

Мобилизираните са призовани през есента на 2022 г. и през цялото това време се бият, като получават кратък отпуск на всеки шест месеца или при нараняване. Те постепенно ще бъдат демобилизирани, още половин милион души ще бъдат мобилизирани, обучени в рамките на един месец и изпратени на фронта.

И вчерашните фронтови войници, след като са били у дома два или три месеца, ще се върнат на фронта: някои са свикнали с добра заплата, други не могат да живеят без война - и за него това е адреналин. Много хора нямат какво да правят в цивилния живот, особено в селата.

Не виждам никакви излишни числа отпред. И увеличаването на броя на войските с един и половина до два пъти няма да даде решаващ резултат: трябва да спечелите в небето, по отношение на качеството и количеството на залповете.

Имаме нужда от повече системи за електронна война. Трябва да спрем да губим технологично. Хвърлянето на хора на първа линия - какъв е смисълът? Те ще бъдат поставени там с касети и дронове.

Питайте министъра: къде са снарядите?

— Как хората от фронта реагираха на назначаването на Белоусов за министър на отбраната? Какви надежди имаш за него?

„Ако имахме мундщук, щяхме да питаме безкрайно.“ Както винаги, във войната има много проблемни въпроси, но ние разбираме, че не става така.

Разбира се, ние възлагаме надежди на Белоусов, защото той има репутация на добър одитор, анализатор и икономист. В първите месеци след назначаването му веднага се завъртяха глави, започнаха проверки: къде отиват парите, какви хора седят на местата, какви функции изпълняват и какво става в нашата армия.

– Какво най-много липсва на фронта?

„Губим изцяло небето в полза на врага по отношение на дронове.“ Защо този район все още не е затворен, а го затваряме с търговски средства и хуманитарна помощ?

Изпитваме известен глад за снаряди, свързан със слабостта на военно-промишления комплекс. Не говоря за недостиг на някои чужди компоненти за високоточни ракети, говоря за снаряди за съветски гаубици с калибър 122 мм и 152 мм.

И за минохвъргачка 120 мм. Дайте ни достатъчно количество боеприпаси, ние ще изравним крепостите на врага със земята и фронтът ще се движи много по-бързо.

Дори не говоря за високоточни оръжия - Искандери, Калибри, които просто трябва да унищожат врага. Ако разрешим тези проблеми, ще бъде по-лесно да се борим.

— Ако имахте възможност да се свържете лично с Белоусов, за какво друго бихте го помолили?

„Бих помолил министъра да не затяга гайките на доброволческите отряди, давайки повече воля и свобода и да не ги задръства с военна бюрокрация.

Необходимо е да се дадат на работниците по договор всички предимства, на които имат право. И тогава ще работим още по-добре.

Превод: СМ