/Поглед.инфо/ Днес, в резултат на събрания корпус от изменения в Конституцията, армията публицисти и политолози напълно се примири с идеята, че години и десетилетия са обсъждали темата за „предстоящите избори“, „приемниците“, а сега и за станалия модерен “преход“ или „предаване“ на властта. Не знам кому как, но темата за „прехода“ от самото начало ми беше скучна - но протестиращите самоотвержено изпълваха ефирните вълни с нея.

Какво всъщност се случва в руската държава? Както обещах наскоро, ще изложа своята версия на мащабното сътресение, озвучено от президента на 15 януари.

Най-важното нещо, което ми хвана окото: нелогичността на случващото се, неговата трескавост и спешен характер. Пъргавост и същевременно някаква неумела театралност, изкуственост, измислена мотивация. Всъщност никой не се опита да обясни разумно всичко това, с изключение на няколко повърхностни коментатори, които предположиха, че Путин се страхува от трибунал по случая със сваления “Боинг” и иска да промени правната рамка преди решението на съда. Подобна версия можеше да се появи само при феновете на Хага, които са редки по своята глупост.

Но не е ясно защо посланието до Федералното събрание беше толкова внезапно отложено, защо уволнението на правителството беше необходимо, за да съвпадне с него и накрая, защо , а това се разбра веднага, за същността на новите реформи не знаеше практически никой, освен най-тесният кръг?

Цялата тази история напълно не е в стила на Путин, не се вписва в неговата логика на обичайното постъпателно управление на държавата и може да се обясни само с извънредни обстоятелства.

И така, какво наистина се е случило?

Веднага правя уговорката, че това, което ще очертая, е теория на конспирацията. И нека никой не изисква представянето на документи, доказващи тази хипотеза. Силата на тази хипотеза се състои в това, че тя добре обяснява несъответствията на реформата през 2020 г. и на места нейната абсурдност. Това, което наистина се случи в началото на 2020 година в руската власт, ще стане известно със сигурност най-вероятно едва при следващото поколение, но засега - то е строго класифицирано.

Считам, че единственото обяснение за веригата от събития от края на декември миналата година е опит за преврат. За това що за заговорници са били, може косвено да се съди по оставките и движенията на големи политически фигури. Онези фигури от старото правителство, които не бяха уволнени, очевидно не са били сред заговорниците. Освен това е възможно не всички оставки и премествания да са приложени, някои от тях може и да предстоят. Оставката на Сурков в това отношение е под въпрос. По-точно въпросът е дали има пряка връзка между тази оставка и сътресенията, тук косвената връзка е очевидна (с пристигането на Козак на направлението, по-рано контролирано от Сурков).

Репресивните мерки не са изключени, но те няма да бъдат скоропостижни и за тях ще има известни предлози. (Тук, разбира се, Путин ще действа в свой корпоративен стил.)

Премиерът Медведев най-вероятно не е бил ръководител на заговора - но вероятно е дал да се разбере на заговорниците, че няма против да ги подкрепи, ако успеят. От тук следва и рязкото му падение и преместването му на формална длъжност.

Заговорът не просто е бил съзрял, той вече е действал по пълзящ начин - в продължение на няколко години правителството на Медведев и свързаните с него сили не само саботираха президентските постановления и заповеди, но и майсторски дискредитираха Путин, подкопавайки доверието на населението. Няма да се впускам в подробности - темата е позната.

Нишките на заговора могат да се проследят до западните спонсори. Оттук и рязкото затягане на политиките по отношение на двойното гражданство и чуждестранните сметки. Въпреки че депутатите отказаха да обсъждат въпроса за забраната за чужда собственост, е трудно да си представим как нашите служители ще обслужват имуществото си в чужбина в новите условия без чужди сметки ...

В момента не можем да разберем колко дълбоки са корените на заговора. Но вътрешните разузнавателни служби, или по-скоро част от тях, очевидно са взели активно участие в него. Най-вероятно към тази верига на събитията се отнася и много странната история с престрелката на “Лубянка” на 19 януари. По случая има много несъответствия.

Първо, продължителността на престрелката - която продължи, според различни източници, поне час и половина, а вероятно и повече. В първите часове след инцидента от Центъра за връзки с обществеността на ФСБ се появи информация, че в “обществена приемна” на ведомство има трима нападатели - и те са с картечници. По-късно обаче беше приета друга официална версия - оказва се, че нападателят е бил един, стрелец от Доброволното общество за съдействие на армията, авиацията и флота, при това не с картечница, а с карабината “Сайга” и, разбира се, психически болен. (Последното вече е трудно да се потвърди или отрече.)

Как би могъл да издържи срещу специалните части и руската гвардия толкова дълго и как при престрелка са били ранени петима не е ясно. Но ако приемем, че групата е действала, че е била координирана отвън и „стрелецът“, съдейки по изтеклата информация, е имал уоки-токи с него, за да общува със съучастници, тогава картината става по-правдоподобна. Става ясно и защо стрелбата на “Лубянка” не е спряла в района, след като „стрелецът” с карабина вече е бил убит. Явно не е бил единак, а е работил, както се казва, „под прикритие“.

И накрая, изтекоха факти, че стрелбата е водена не само на пресечката “Фуркасовски път”, но и от сградата на ФСБ, от втория етаж. В резултат на събитията бяха уволнени 16 доста високопоставени служители на ФСБ, за които се твърди, че са заснели случващото и са го публикували в социалните мрежи. Разбира се, ако това е вярно, господата офицери са си намерили страхотно забавление!

И накрая, доста странна информация изтече за труп, изхвърлен от минаващ микробус близо до приемната на ФСБ точно преди тези събития - „факт“, за чието укриване е била организирана престрелката-операция по отвличане на вниманието. Известният анализатор, ветеран от ГРУ Андрей Девятов, говори за този детайл. Няма да коментирам тази информация по никакъв начин, защото вече има изключителна степен на теория на конспирацията.

На какво изглежда това? На рокада в основната специална служба на страната, когато някой открива нещо крайно важно и страшно и това страшно нещо (документи, доказателства и улики) се опитват да го скрият. Най-вероятно улики за заговора.

И така, заговорът е разкрит и предотвратен. Резултатът му е рязко изместване на Путин надясно, към консервативния лагер, съдейки по някои изменения на Конституцията и други изявления. И това, разбира се, е добре. Независимо от това, правителството на Мишустин трудно може да се нарече социално консервативно. Като цяло е рано да се говори за реална промяна в курса. Очевиден е обаче фактът, че темпът на политическия живот се ускорява. Основното е, че след края на смущения досегашната линия не надделява отново. В крайна сметка прословутата „стабилност“, за която президентът обича да говори, сега е много вредна. Страната се нуждае от развитие.

А вечните протестиращи може да си отдъхнат. Сега повечето от тях преминаха към темата за „нулирането на мандатите“. Но малцина от тях ще си спомнят, че първите императори на Римската империя упорито не са искали да се свързват с източните монарси и са изисквали техният народ да ги избира като диктатори и консули - всъщност пожизнено. За това , че Путин е склонен именно към подобен модел, разбира се органичен за Русия (дори под формата на царе или генерални секретари), съм писал още миналото десетилетие. И не става дума за „азиатския начин“ на политическото производство, както късогледо смятат искрените либерали - става дума за суверенитета, който засега в Русия не е подчинен на групировката на международните банкери. В края на краищата именно те поставят на колене неугодните държави и съдят техните “диктатори” с ръцете на Хага и други международни съдилища.

Превод: В. Сергеев

Източник: Завтра.ру

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели