/Поглед.инфо/ На 8 юли 1960 г. във Въоръжените сили на СССР се появява нов клон на въоръжените сили и се създава длъжността командир на зенитно-ракетните войски. Този ден се счита за Ден на зенитно-ракетните сили на ВВС на Руската федерация.
Днес зенитно-ракетните сили са клон на войските, които съставляват системата за противовъздушна отбрана и противоракетна отбрана на руските ВКС.
Славната история на развитието на този вид войски е тясно свързана с развитието на ракетното производство, което започна в следвоенните години. Появата на зенитно-ракетни войски беше логично развитие на противовъздушна артилерия. Развитието на авиацията, увеличаването на надморската височина, скоростта на самолета доведоха до факта, че въоръжението на силите за противовъздушна отбрана стана неефективно в борбата срещу въздушни и ракетни атаки от потенциалния враг. Дори авиацията на ПВО не е в състояние да решава отделни задачи. Но в края на краищата задачите, възложени на силите за противовъздушна отбрана, са и все още включват задачата за осигуряване на въздушно покритие за важни държавни, политически, икономически съоръжения, инфраструктурни съоръжения, градове и разбира се, военни цели.
За да се решат напълно тези проблеми, в страната са създадени проектантски бюра за развитие на ракетни системи за ПВО. Още в началото на 50-те години в системата на противовъздушната отбрана започнаха да се формират първите ракетни единици. На 1 май 1960 г. една от съветските противовъздушни ракети от комплекс С-75 порази разузнавателен самолет U-2 на ЦРУ на САЩ, който извършва редовни полети над територията на СССР на височина извън възможностите на съветските системи за ПВО. От този момент нататък безнаказаните полети над нашата територия станаха невъзможни.
Широкият обхват от задачи, пред които са изправени зенитно-ракетните сили, както и различните условия, в които те могат да бъдат използвани, доведе до разнообразни средства за тяхното прилагане.
Днес като част от зенитно-ракетните сили има комплекси, които се различават по обхвата на използване (къси, средни, далечни разстояния). Комплексите могат да имат както ракетно, така и ракетно-артилерийско въоръжение. С развитието на технологиите и електрониката, огневата мощ и точността на оръжията на родните противовъздушни ракетни системи се увеличават. Това многократно се потвърждава от тяхната употреба в зони за борба и военни конфликти на ХХ век (във Виетнам и Близкия изток). Това е съвсем очевидно днес, когато проследяваме ситуацията в Сирия.
Родните ракетни системи за противовъздушна отбрана са известни и се ползват с безспорен авторитет и популярност по целия свят, а имената им са известни на почти всички: C-200, C-300, C-400, „Панцир”, „Игла”, „Стрела”, „Бук”, „Тор”, „Тунгуска” и други. Те са в състояние да осигурят поражение на всякак средства за въздушна атака, в различно време на деня, в различни климатични и метеорологични условия, на различни разстояния и височини.
Традиционно на 8 юли в военните части на зенитно-ракетните войски провеждат тържествени строеве и събития. На този ден хората празнуват своя празник, чиято служба буквално осигурява спокойно небе над страната ни.
Превод: В.Сергеев