/Поглед.инфо/ Все още не се чува нищо за законопроект, който забранява фалитите на стратегически предприятия

В тази статия искам да засегна един много специфичен въпрос – фалитите на фирми и предприятия. Фалитът и свободният пазар са двете страни на една и съща монета. Нека интелектуалците спорят дали елементите на пазарните отношения могат да се запазят във военно време, но дискусиите за допустимостта на фалити в такива условия вече не са допустими.

За чест на нашите власти ще кажа, че и те разбират това. През март, поради трудната ситуация, породена от санкционната война на колективния Запад, руското правителство обяви шестмесечен мораториум върху фалити и възбрани. Мораториумът влезе в сила от 1 април.

Между другото, това вече беше вторият мораториум върху фалитите. Първият беше въведен през 2020 г. заради тежката обстановка, породена от ковид и различните санитарно-епидемиологични ограничения. Първият мораториум също беше определен за шест месеца, но след това беше удължен с още три месеца. Вярно, тогавашният мораториум важеше за фирми и организации само в най-уязвимите сектори и отрасли (обществено хранене, транспорт и др.). А тази година мораториумът стана всеобщ, обхващащ всички сектори и отрасли.

Очакваше се сегашният мораториум, който изтича на 1 октомври, да бъде удължен. Удължаване обаче нямаше. От 2 октомври кредиторите започнаха процедури по несъстоятелност на длъжници. Само през първите пет дни след вдигането на мораториума кредиторите обявиха намерението си да фалират близо 2,5 хиляди свои длъжници.

Ще дам само някои експертни мнения за последиците от премахването на мораториума. „Очакваме исковете да нараснат с най-малко 15–20% през следващите месеци“, казва партньорът на MEF за правни практики при разрешаване на спорове Римма Малинска.

Алексей Хорохордин, първи заместник-председател на Управителния съвет на Zenit Bank, също прогнозира увеличение на заявленията за фалит през ноември-декември 2022 г. Съветникът в Orchards Law Firm Азат Ахметов очаква „експлозивен ръст“ на случаите на несъстоятелност през четвъртото тримесечие и през 2023 г., като оценява увеличението на броя на молбите при най-оптимистичния сценарий за юридически лица с 30-50%, за граждани - с 20-30%.

Ахметов допуска възможността за фалит на големи предприятия и дори цели индустриални групи, „като се вземе предвид общият натрупан негативен ефект от коронавируса и санкциите от 2022 г.“

Партньорът на BGP Litigation Сергей Лисин очаква , че бизнесът и държавата могат да си „подложат взаимно по едно рамо“, за да намалят броя на фалитите през 2023 г., „ако не, вълната ще се превърне в цунами до 2024 г.“

До началото на октомври тази година сред тесногръди чиновници и либерални експерти цареше атмосфера на странно самоуспокоение и самодоволство. Така да се каже, всички тези пакети от икономически санкции на колективния Запад са ни като дребни сачми за слон. Отчасти тази атмосфера беше породена от мораториума върху фалитите.

През тези шест месеца беше възможно и необходимо да се извърши радикална реформа (или поне да се започне реформа) на цялата система за икономическо управление и реорганизация на стопанските субекти (фирми и организации). Вместо реформа - самодоволство, спокойствие без размисъл и имитация на дейност.

Едно от жизненоважните условия за такава реформа е установяването на ясен статут на стратегически значимо предприятие (фирма, организация). Терминът съществува от почти две десетилетия. На 4 август 2004 г. президентът подписа указ „За одобряване на списъка на стратегическите предприятия и стратегическите акционерни дружества“ (№ 1009). Списъкът беше съставен и периодично преразглеждан. Първоначално в него имаше по-малко от 300 предприятия, след което броят им се увеличи до почти 600.

Нямаше ясни критерии за класифициране на едно предприятие като стратегически важно и все още няма. По простата причина, че Русия все още няма документ, определящ икономическата стратегия. Оттук и такива неприятни парадокси, когато компанииот типа на McDonald's бяха в списъка, а „зад борда“ изпаднаха предприятия, свързани с производството на оръжие и военно снаряжение.

Необходимо е спешно да се разработи регламент за стратегически значимо предприятие (компания) и да се определи неговия статут в закон. Важни елементи на този статут трябва да бъдат: държавна собственост върху предприятието, безусловното му задължение да изпълнява държавни поръчки, пълен имунитет срещу фалит. Според наличните данни (към 2019 г.) военно-промишленият комплекс (ВПК) на Русия включва 1353 предприятия, а броят на заетите във ВПК е около 2 милиона души. (Глазкова В.В. Състояние и основни тенденции в развитието на военно-промишления комплекс на Руската федерация // Електронно управление. Т. 4, № 4, 2021 г.).

От моя гледна точка списъкът със стратегически важни предприятия трябва да включва всички предприятия от отбранителната промишленост. Плюс това трябва да включва доставчици на компоненти, части и възли за производство на крайни военни изделия. В резултат на това списъкът трябва да включва много хиляди предприятия. Подизпълнителите на отбранителни предприятия могат да бъдат оставени извън списъка в случаите, когато броят на подизпълнителите, доставящи един и същи вид продукт, е повече от пет различни несвързани фирми.

Връщам се към такова събитие като прекратяването на мораториума върху фалита от началото на октомври. Ето официалната статистика за броя на фирмените фалити през последните години:

2015 - 13044

2016 - 12549

2017 - 13541

2018 - 13117

2019 - 12401

2020 - 9930

2021 - 10319

Разбира се, по-голямата част от фалиралите компании принадлежат към малки предприятия и от сектори като търговия, комуникации, транспорт, бизнес услуги и агробизнес. Но поне 10 процента са промишлени предприятия. И сред тях (давам условна цифра) 10 процента са по някакъв начин свързани с отбранителната промишленост (доставчици на компоненти, части и възли за производството на крайни военни продукти).

Не е тайна, че до края на миналото десетилетие стотици предприятия от отбранителната промишленост бяха на ръба на фалита . Към края на 2019 г. общият им дълг по банкови заеми достигна 750 милиарда рубли. През лятото на 2019 г. тогавашният вицепремиер Юрий Борисов , който ръководеше отбранителната индустрия, направи остро изявление: кредитните организации задушават руската отбранителна индустрия. Според него отбранителната индустрия „живее ден за ден, обслужвайки финансови институции, които не произвеждат нищо, а са призвани само да осигурят процеса на организиране на производството и пласмента на продукти“.

Тогава успяхме да спасим отбранителната индустрия. Със закрит указ на президента на Руската федерация през март 2020 г. половината от произтичащите дългове на отбранителната промишленост бяха отписани, а втората беше преструктурирана (за 15 години при 3% годишно). Оттогава обаче минаха повече от две години и половина. Натрупаха се нови задължения, сигурно и по-сериозни. Сегашният куратор на отбранителната индустрия, вицепремиерът Д. Мантуров, обаче не разкрива цифрата на дълговете.

Засега няма признаци, че новият дълг на отбранителната индустрия ще бъде отписан или преструктуриран. Много предприятия от отбранителната промишленост (тези, които не са включени в списъка на системно важните) нямат специален правен статут, който да гарантира защита срещу фалит. Имайки това предвид, атмосферата в руската отбранителна индустрия е напрегната и нервна. Ръководителите на много отбранителни предприятия се хващат за всяка сламка.

Лидерът на пария "Справедлива Русия - патриоти - за истината", депутатът от Държавната дума Сергей Миронов , по искане на отбранителната индустрия, отправи петиция до ръководителя на руското правителство Михаил Мишустин и главния военен прокурор Валери Петров . Тя съдържа искане за спиране на фалита на 15 предприятия от военно-промишления комплекс, „отчитайки създалата се понастоящем ситуация на провеждането на специална военна операция, както и съществуващият недостиг на военна техника“.

Миронов също предложи да се направи одит на състоянието на организациите и да се оцени възможността за продължаване на работата им. Списъкът на Миронов включва по-специално ПАО „Moтовилихински заводи“. Това е предприятие, създадено в Русия преди почти три века. Преминало е през бурите на войни и революции и сега е на ръба на унищожението. Все едно, че се готви удар срещу Мотовилихските заводи с помощта на американските ракети за залпов огън HIMARS.

Но в съоръженията на ПАО се произвеждат бойните машини за ракетните системи за залпов изстрел „Торнадо-Г“ и „Торнадо-С“. През октомври 2022 г. беше съобщено, че компанията е въвела трисменен работен график, за да увеличи производствените обеми, които станаха най-високите за последните десет години.

В същия списък такива предприятия от отбранителния профил като АД „50-ти автомобилен ремонтен завод“, АД „261-ви ремонтен завод“ (пълно име - „261-ви ремонтен завод за зареждане и транспортиране на гориво“), АД „172-ти Централен авторемонтен завод“, „81-ва централна инженерна база“, „1-во конструкторско-укрепително бюро“, „Жигулевски радиозавод“ и др.

Прави впечатление предположението на Сергей Миронов за причините за окаяното състояние на предприятията, които той защитава: „Основните причини за фалита на предприятията от ВПК предположително е липсата на държавни отбранителни поръчки. Считам, че ликвидацията на подобни заводи може значително да отслаби отбранителната способност на страната ни по време на специална военна операция.“

И наистина е така. В годините преди началото на СВO държавата намали държавните поръчки и тласна отбранителните предприятия в смъртоносната прегръдка на лихвари - кредитори. Намаляването на държавните поръчки се обяснява с факта, че според тях федералният бюджет може да изпадне в дефицит. А Министерството на финансите го направи изкуствено оскъден, натрупвайки значителна част от приходите от петрол и газ във валутната капсула, наречена Фонд за национално благосъстояние .

Някои други депутати от Думата също се опитват по някакъв начин да спасят отбранителната индустрия. Така през септември председателят на комисията по собственост, земя и имуществени отношения на Държавната дума Сергей Гаврилов каза, че стратегическите предприятия трябва да бъдат защитени от фалит и че в настоящите условия този въпрос е приоритет за законодателите. Измина месец от това съобщение. Засега не се чува нищо за законопроект, забраняващ фалита на стратегически предприятия.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com