/Поглед.инфо/ 27 януари е една от най-важните дати в историята на Русия. На този ден преди 80 години Червената армия напълно освобождава Ленинград от нацистката блокада. Два удара в крайна сметка имат ключова роля за успеха на тази операция: единият е изключително рискован, а другият е почти случаен. И двата обаче носят победа.

Прекъсването на блокадата на Ленинград през януари 1943 г. облекчава ситуацията със снабдяването на града, но не го освобождава от заплахата от обстрел. 18-та армия на Вермахта продължава да оказва натиск върху тясната ивица близо до езерото Ладога, която свързваше града с „континента“.

До началото на 1944 г. се създават предпоставки за пълното премахване на блокадата. По това време Ленинградският и Волховският фронт натрупват сили за ново настъпление. Противникът, германската група армии "Север", е отслабен от прехвърлянето на част от силите си на юг, където Вермахтът се опитва да закърпи дупки във фронта си по време на успешното настъпление на Червената армия в Украйна.

Според плана на Върховното командване Ленинградският и Волховският фронт трябва да нанесат едновременно удари по фланговете на 18-та германска армия. Задачите на Ленинградския фронт по-специално включват обкръжаването и поражението на германските войски югозападно от Ленинград. Задачите на Волховския са да нанесе удар в посока Новгород. Тогава фронтовете трябваше да атакуват Кингисеп с Луга и, завършвайки операцията (по-късно наречена Ленинград-Новгородска), да нанесат удар в посоките на Нарва и Псков. Така съветското командване иска да нанесе пълно поражение на 18-та армия.

На 14 януари 1944 г. войските на Ленинградския фронт преминават в настъпление, за да обкръжат и разбият германската групировка в района Петерхоф-Стрелна. Но фронтът успява да постигне само частичен успех. Значителна част от германците успяват да избягат от планирания „чувал“. Въпреки че германската армия претърпява значителни загуби, само нейният фланг на югозапад е отблъснат от Ленинград.

За щастие Волховският фронт е по-успешен. По време на удара в посока Новгород-Луга е постигнат резултат, който всъщност решава съдбата на цялата операция за пълно премахване на блокадата на Ленинград.

„Беше огромен риск“

Идеята за удар (по-точно два - основен и спомагателен) в посока Новгород възниква у командващия Волховския фронт Кирил Мерецков още през лятото на 1943 г. Щабът одобрява тази идея. Както си спомня Мерецков, той получава задачата „да пробие вражеската отбрана близо до Новгород, да напредне към Луга и да раздели група армии „Север“ точно на кръстопътя на нейните 18-та и 16-та армии“. Основната роля в това е дадена на 59-та армия на генерал Иван Коровников, разположена на лявото крило на фронта, пред Новгород.

Планът на Мерецков е да обгради германските войски близо до Новгород в клещи от север и юг и да ги унищожи, като превземе града. Основният удар е нанесен на север, където три дивизии трябва да атакуват наведнъж в зона с ширина 12,5 km, поддържани от 1374 оръдия и минохвъргачки. След като пробива вражеската отбрана, ударната група на Коровников трябва да превземе важно германско укрепление - станция Подберезе, която покрива Новгород в тази посока.

Спомагателна атака от юг от групата на генерал Теодор-Вернер Свиклин е връхната точка на съветския план. Ядрото на тази група е 58-ма пехотна бригада, подсилена от пехотен полк и три батальона скиори и моторни шейни. Тя трябваше да пресече езерото Илмен по леда, да пробие вражеската защита и да оседлае пътя Новгород-Шимск, предотвратявайки подхода на германските резерви. Тогава нейната задача беше да напредне на север, за да затвори пръстена около града. Хвърлянето през Илмен е рискован ход, но рискът е оправдан от факта, че врагът е най-малко вероятно да очаква удар там.

Общата численост на съветската групировка в тази операция е над 100 хиляди души и 436 бронирани машини. Срещу нея се противопоставят около 28 хиляди души от германския 38-ми армейски корпус, който защитава Новгород и западния бряг на река Волхов.

Офанзивата започна в пет сутринта на 14 януари, когато групата на Свиклин се премества на западния бряг на Илмен. Както си спомня очевидец, „стотици, хиляди войници в бели камуфлажни дрехи вървяха мълчаливо. Само снегът скърцаше под краката и ледът бръмчеше - беше много тънък, готов да се счупи всеки момент. Хората влачеха картечници, боядисани в бяло. Коне в бели одеяла теглеха бели оръдия, монтирани на плъзгачи. Беше огромен риск - без артилерийска подготовка, без нито един изстрел да преодолееш 15 километра от повърхността на замръзнало езеро, равно като маса. Но изведнъж всичко беше решено.”

Войниците на Свиклин атакуват в движение, пробивайки отбраната на 256-ти литовски и 659-ти естонски (полицейски) батальони. И вечерта с бой те стигат до пътя Новгород-Шимск, след което завиват на север.

Пробив без заповеди

На мястото на основната атака артилерийската подготовка започва в 09:30 и продължава почти два часа. Когато огънят се пренася дълбоко във вражеската отбрана, пехотата се вдига в атака. Но стрелковите батальони действат бавно, така че нямат време да пресекат ничията земя, преди германските картечници да оживеят. Танковете, хвърлени в битка, не можа да помогнат на легналата пехота. Изглежда, че успехът на цялата операция виси на косъм.

В крайна сметка случайността помага да се пробие вражеската отбрана - и решителността на войниците и командирите на 1258-ми пехотен полк на 378-ма дивизия. Час и половина след началото на артилерийския обстрел те забелязват, че германците, бягайки от обстрела, бягат от фронтовата линия дълбоко в отбраната. Тогава командирът на 1258-ми полк полковник Александър Швагирев иска от началниците си разрешение да вдигне пехотата, за да се втурне напред. Командирът на дивизията обаче заповядва да се изчака края на артилерийския обстрел, т.е. докато огънят се прехвърли извън вражеската фронтова линия.

Но докато преговорите продължават, отделни части на Швагирев вече са започнали атака без заповед. Целият полк се надига зад тях, увличайки други полкове от дивизията в атака. Така те атакуват в най-удобния момент, когато врагът се крие от огъня.

Артилеристите, виждайки, че пехотата вече се е надигнала, прехвърлят огъня си дълбоко в отбраната на противника. По това време хората на Швагирев вече са нахлули във вражеските окопи, които също са приближени от съветски танкове и други настъпващи части.

Тази атака на съветските войски се оказва изключително успешна - за два часа битка дивизията успя да пробие вражеската отбрана на дълбочина от четири километра, само с няколко ранени и дори след това от експлозиите на собствените си черупки. Успехът на 378-а дивизия всъщност гарантира успеха на цялата операция, тъй като нейният пробив улеснява действието на други части и съединения.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

„Ако не удържим Новгород, ще загубим войната“

Според германски документи командващият 38-ми армейски корпус на Вермахта генерал Курт Херцог на 14 януари все още се надява да парира всички пробиви на съветските войски северно от Новгород, с изключение на зоната за настъпление на 378-ма пехотна дивизия. Наказателен батальон е хвърлен в битка срещу него, но немските наказателни войници или бягат от бойното поле, или се предават. В резултат на двудневни боеве основните сили на Коровников успяха да превземат Подберезе. Сега възможността да задържат Новгород виси на косъм за германците.

Групата на Свиклин също се представя добре, отклонявайки вниманието на врага на юг. Тя толкова много притеснява германците, че те дори бомбардират леда, за да ѝ попречат да получи подкрепления през Илмен.

На 17 януари настъпва повратната точка в битката за Новгород. Германците се бият отчаяно. Командирът на 18-та армия на Вермахта генерал Георг Линдеман призова своите войници: „Ако не задържим Новгород и Волхов, тогава ще загубим войната, но ако удържим тази линия, тогава ще спечелим война.”

Но на неговия подчинен, генерал Херцог, вече е ясно, че е време да изтегли разбитите си части на запад, преди да попаднат в „чувала“ край Новгород. Боевете пред града продължават още два дни, след което през нощта на 20 януари германците напускат Новгород, прикривайки се с ариергарден отряд. Сутринта на същия ден вражеският ариергард е унищожен от съветски части, които затварят обкръжаващия пръстен. Така е освободен този древен руски град, в битките за който са дали живота си три хиляди съветски войници.

Продължавайки настъплението, на юг частите на 59-та армия се приближиха до Шимск, а на запад достигат река Луга, измъквайки се от тясното дефиле на непроходимите новгородски блата. По време на операцията са освободени 280 населени места на площ от 2,3 хиляди квадратни метра. километри.

Ефектът от поражението при Новгород и последвалото настъпление на войските на генерал Мерецков по целия фронт е катастрофален за 18-та армия на Вермахта. За да избегне обкръжението, на 20 януари германското командване започва да изтегля корпуса си от Мгинския перваз към Жктомврийската железница. На 26-29 януари частите на Мерецков, които ги преследват, превземат гарите Тосно, Любан и Чудово, като напълно прочистват железопътната линия, свързваща Ленинград с Москва.

Успехите на Волховския фронт помагат на Ленинградския фронт, който успява да съсредоточи вниманието си в южно и югозападно направление. Възобновявайки настъплението, фронтът освобождава южните предградия на Ленинград - Пушкин и Павловск.

Противникът се опитва да създаде нова отбранителна линия южно от Ленинград. Но превземането на Красногвардейск (сега Гатчина) на 26 януари слага край на плановете му да забави съветските войски на тази линия. В резултат на това 18-та армия на Вермахта е отблъсната на 60-80 км от Ленинград.

* * *

На 27 януари 1944 г. в Ленинград е даден салют в чест на доблестните войски на Червената армия, които най-накрая освобождават града от вражеската блокада. Любопитно е, че по време на войната победните салюти гърмят изключително в столицата, но този път Москва отстъпва това право на Ленинград. Същата вечер 24 залпа от 324 оръдия гърмят в града на Нева.

Ленинградци празнуват своята победа, която постигатслед почти две и половина години, прославяйки съветските войски, които са лишили врага от възможността да обстрелва града им, да избива жителите му и да разрушава сградите му. Салютите на 27 януари се превръщат в символ на победата над врага и освобождението от ужаса на блокадата.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@pogledinfochannel/videos

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.