/Поглед.инфо/ Бегълците от мобилизацията се озоваха на пунктовете за Грузия и Казахстан в истински ад, който сами си създадоха

Чатовете в социалните мрежи, където хората споделят информация и опит от преминаването на границата, просто се късат по шевовете.

След обявяването на началото на частична мобилизация хиляди хора внезапно хукнаха. От страната. Освен това много от тях изобщо не разбират дали ще бъдат призовани или не. Но за всеки случай, - да вървим. Някои вече са получили призовки (дори не за мобилизация, а само за явяване за изясняване на данните) и изтичаха още по-бързо, само че не в посока на военната служба за регистрация и вписване ...

Цените на самолетните билети за чужбина скочиха моментално, и то десетки пъти и до ВСИЧКИ възможни дестинации. Руснаците научиха, че в Узбекистан има градове като Ургенч. Подредихме се за място в иранския Техеран, таджикския Душанбе, Истанбул, Дубай, Ош, Ереван ...

И тези, които нямаха достатъчно пари за билети, решиха да щурмуват сухопътните граници. Но тук изборът е много по-малък. Безсмислено е да отидете в Беларус, там е задънена улица по отношение на отиването по-нататък. Следователно на беларуската граница всичко е спокойно. Което не може да се каже за границите с Грузия и Казахстан.

Тук идва драмата и комедията.

ГРУЗИЯ

На единствения пункт за Грузия - Горен Ларс, още на 21 септември времето за преминаване на границата беше оценено на 15 - 20 часа. На следващия ден - два дни, на другия ден - три. И всички, които сега стоят там, не разбират дали ще минат границата до Нова година.

Тротинетки на цената на автомобил

Най-близкият руски град до Горен Ларс е Владикавказ. Малко по-нататък - Минводи. Тук започва адът. Чатовете в социалните мрежи, където хората споделят информация и опит от преминаването на границата, просто гъмжат от съобщения. Тук има и паника: "Всичко е загубено, границата е затворена." И съвет - зов: "Помощ, няма какво да ядем, бензинът свърши." И покупко-продажба: велосипеди и тротинетки на цената на кола (правилата на Горен Ларс - не можете да пресечете границата пеша, но можете да използвате всякакъв вид транспорт).

Преди това имаше редовни автобуси, микробуси, таксита. Но от 21 септември целият този утвърден граничен живот отиде по дяволите. Вълнението е адско.

Четем чатовете на бегълците, останали в Горния Ларс.

„Преди три дни колелото струваше 5000 рубли. Днес вече 40 000. Местните измъкнаха от гаражите всичко, включително старите, още от съветско време. Набързо се поправя някак си и се продава. Но не мислете, че ще стигнете с него. Има сериозни планини."

„Тротинетки се продават в щанда за хот дог близо до границата.“

„Вече не се допускат тротинетки. Можете да минете с колело, но вече ги няма в магазините във Владик.

„Отчаяните хора оставят колите си и вървят пеша. За разбиране границата е в планината. А ходите 30 километра, там е студено. Много студено през нощта. Няма топли дрехи. Вода няма. Няма храна. Не ви позволяват да влезете в кола за да се стоплите безплатно.

Лаптоп за глътка вода

В чатовете те пишат, че по пътя такива отчаяни хора разменят лаптопи и телефони за глътка вода. Те изхвърлят ненужни неща /трудно е да се влачат/, направо на пътя или в канавката. В граничната ивица няма места, където да се стоплите, нито да отидете до тоалетна, нито да пиете, нито да заредите телефона. По-близо до контролно-пропускателния пункт всички тези отчаяни хора се опитват да се доберат с поне някакъв транспорт.

Ето съобщенията от 24 и 25 септември:

„Местните таксиметрови шофьори взимат 15-20 хиляди рубли за място в колата. Има криминални типове, които имат свои хора на границата, превозват бързо и за 40 хиляди на човек. В момента вече е изграден цял бизнес."

„Всички мои са преминали. Но с приключения. Единият измина 15 км с куфара си. Вторият беше с редовен автобус – но за два дни. Третият - за 30 хиляди на шофьора, плюс 5 хиляди за пътни полицаи - пътуваше по Гелика по планински пътища.

„Съпругът ми летя от Санкт Петербург за Владикавказ. Вече сме чели за тези опашки в чатовете. Всички авиокомпании приемат велосипеди на багаж. Старото ни го извади от гаража. Взе със себе си само раница и въжета, за да го върже за багажника. Вода, термобельо, дунапрен и горелка, ако се наложи да нощува навън. Трябваше да ходи 30 км. Превратности. Трудно. Хубаво е, че мъжът ми е атлетичен.“

Опитните хора, вече от Грузия дават съвети:

„Купувайте висококалорични удобни за носене храни, като протеинови блокчета. Облечете се и носете удобни и топли дрехи."

„Момчета и момичета, които имат проблем с това, че като ходят много – се протриват между краката - купете си крем с пантенол, за да се намажете веднага. Едва не се изтърках до месо и кокал, защото аз бях от тези, които изминаха от края на задръстването на Ларс до КПП пешком 12 км.“

Остана пакетче бисквитки, готов съм да пия от реката

Които останаха в колите си, нямаха късмет нито веднъж. Очакваха ги още трудности. И те, седейки в задръствания още няколко дни, започнаха тихо да мразят пешеходците, които по някакъв начин успяха да преодолеят границата за 30 часа.

„Мислите, че опашката е само на границата? Не! Освен задръстванията на КПП, има и километрични опашки пред всеки пост на КАТ. Местата на постовете се сменят. Цената за преминаване през тях расте всеки ден. Много местни жители предлагат да ви прекарат по странични пътища около поста, вземат много пари, но след това просто се натъквате на следващия пост.

На 26 септември задръстването до Владикавказ беше вече на 100 километра!

И колкото по-близо до границата, толкова повече страстите ескалират.

„Добре, че напълних резервоара докрай. Пичът в количката отпред не се сети за това. Вече два пъти ходих до бензиностанцията - там и обратно 5 км. Да, и с петлитрови бутилки. Но тези 10 литра в планината са нищо. Не знам колко трябва да ходи дотам."

В най-близките до опашката магазини храната и водата са поскъпнали десетократно. И почти всичко липсва.

„Запасихме се по пътя към супермаркета. Нарязани храни, банани, хляб... Разчитахме на два дни. Вече сме на четвъртия. Остана един пакет бисквити. Вода 3 литра. Ако не друго, готов съм да пия от реката. Вече съжалихме, че не взехме тенджера с нас, за да готвим на огън.”

„Стояхме 40 часа от Владикавказ до грузинския ГКПП. В края на задръстването нещата стигат до отчаяние, 15-ти район (Северна Осетия. - Ред.) гъмжи от директни заплахи за отказ да се отстъпи ред.

"Трите дни, които промениха живота ми!"

На 26 септември настъпиха промени в ада край Горен Ларс. Тук пристигна руски бронетранспортьор с военни. Тбилиси е напрегнат. Във Владикавказ обясниха - за опазване на реда и за избягване на пробив на границата.

И едва след това грузинците позволиха на руснаците да преминат границата пеша. Но вместо облекчение, бедствието се засили! Хората започнаха да напускат колите. Натурално. Избутвате ги колкото може встрани от пътя, заключвате ги и след това пеша. В резултат пропускателната способност на границата се забави още повече.

Веднага се появиха дилъри, готови да вземат кола за три копейки. Или за 100 000 за закарване до паркинга във Владикавказ до по-добри времена. Чисто на доверие. Има съобщения, че скъпи мерцедеси са били продадени за 500 000. Намериха се желаещи. Така шофьорите се превърнаха в пешеходци.

„Не ядохме, не пихме и не спахме три дни. Изхарчихме всички пари, за да преминем границата. Държаха ни дни наред на студа. Хората крещят и се бият. Пихме мръсна вода, която изпросихме от шофьорите на камиони. Осетинците крещяха отзад, че сме страхливци и женки. Тези три дни промениха живота ми.”

Още публикации:

„Пълна липса на тоалетни, кофи за боклук. Доставка на храна на цена от 15 000 в трафика. Вчера купуихме бензин за 2000 р. – за 5 литра.

Но след като са пробили руския пункт пеша или с кола, никой не въздъхва с облекчение. По-нататък следва неутралната зона - 4 километра в дефилето. Била съм там, просто е тесен път между планините. Там по принцип няма ни-щич-ко. Изобщо. Но днес е пълно с хора и коли.

Ето съобщението от сряда сутринта:

„В неутралната зона – хуманитарна катастрофа. Хората спят на камъните и замръзват. Много от тях нямат вода и храна. Някои хора не могат да чакат на опашката. Цяла нощ стояхме. Моля помогнете."

Вместо пътуване - повиквателна

Но най-отчаяното фиаско чакаше опашката на бегълците на следващия ден след пристигането на БТР и микробус с надпис "Военна комендатура" на границата. Със списъци на тези, подлежащи на частична мобилизация.

И чатът на Горен Ларс избухна:

„Гадове! Просто ми връчиха призовката на границата. А аз съм тук от 4 дни...


КАЗАХСТАН

Между Русия и Казахстан няма само един контролно-пропускателен пункт, за разлика от Грузия. Те са цели 30. Затова много повече хора се втурнаха насам. И колкото по-на изток е КПП-то, толкова е по-спокойно. Просто отнема повече време, за да стигнете до там от европейската част на Русия. Но в регионите на Самара, Саратов, Астрахан - пълен ахтунг.

„Таксиметровите шофьори за седмица спечелиха от нас за по апартамент“

- На 25 септември в 6 сутринта стигнахме до задръстването на границата край село Озинки. Пристигнахме в Казахстан в 3 сутринта на 27-ми. Това са 45 часа, - разказва моят приятел. - От тях 16 в неутралната зона. Имаше всичко: и паника, и отчаяние, и нападение с ножове. По някое време бях готов да зарежа колата и да тръгна пеша. Обмислях сериозно този вариант. И леко се отървахме, още можехме да стоим. Просто „отрязах пътя“ на две места, карайки през степта.

Тясен път. Насрещната лента и бордюрите са задръстени.

Но тук степта е навсякъде, за разлика от Горен Ларс, който е притиснат от планини. Това е и плюс, и минус.

- Таксиметрови шофьори и предприемчиви казахи вече са спечелили апартаменти в тази опашка - казва моят приятел. - Някои се мотаят напред-назад през границата, насаждайки пешеходци от руската страна. Такси 30 000 - 40 000 рубли. Други продават места на опашката. Трети пък са се специализирали да пренасят хора през границата през степта.

Вярно е, че тази вратичка бързо престана да бъде „тайна“, колите така утъпкаха тревата, че вече ясно се вижда пътя, сега няма да се изгубите. Така че всички се втурнаха по него и без тяхна помощ. Но едва след ден на опашката започвате да се ориентирате в тази „кухня“. И отначало се опитахме да възстановим реда тук, блокирахме насрещното платно, за да не минават покрай опашката. Извикахме полиция.

- И?

- Едва не ни изтрепаха! „Мутрите“ изскочиха срещу нас с нож. Хвърлиха камък по предното стъкло. Е, не е счупено, само пукнато.

„Пускаха ни да се стоплим в палатките“

Пешеходци. Те тук също не са малко. Хората от най-близките големи градове вземат такси до началото на опашката, а след това пеша. 10, 15, 25 километра. След това контролно-пропускателен пункт. Тук има още една отделна опашка. Късмет имат тези, които са успели да стигнат преди да се стъмни.

„Когато наближих контролно-пропускателния пункт, си помислих, че най-лошото е минало. Не, всъщност предстоеше. Никога не съм предполагал, че е толкова студено в степта през нощта. Леден вятър. Двама души на опашката носеха палатки със себе си, пускаха ни по ред да се стоплим.

На някои пунктове вече са сформирани доброволчески групи. Предимно казахи. Те раздават храна и вода.

„Ако не беше тази храна, щях да умра. Благодаря ви мили хора."

За гостоприемството на казахстанците в чатовете пишат различни неща.

Някои помагат на бегълците. В Уралск, градът, който е най-близо до границата с Русия, им е позволено да пренощуват в специално предназначен за това кинотеатър. Защото няма места в хотелите.

Но други местни изобщо не са доволни от нашите.

- При нас на опашката имаше коли с казахстански номера. И ни проклинаха през целия път. Викаха, че заради нас, уклонистите - дезертьори, имало опашка. Те поискаха да ги пуснем напред. След това, когато стигнахме до Казахстан, първите хора, които ни срещнаха, бяха катаджиите. Те започнаха да измислят някакви нарушения, след което просто изключиха видеорегистратора и казаха, че е възможно да се преговаря. В резултат на това им дадохме 10 000 рубли. След още 100 километра историята се повтори.

А ето какво разказват другите ми приятели, които сега са в град Актау:

Не сме добре дошли тук, честно казано. С жилищата е трудно, а от прозорците на колите викат по нас: „Дезертьори!“

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com