/Поглед.инфо/ На 9 февруари навърши 100 години от един от най-старите съществуващи договори - Парижкият договор, който определя статута на Шпицберген. Но е много вероятно това споразумение, де факто, все повече да става юридически фантом ...
Това се случва, защото преди 10 години тогавашният президент на Русия Дмитрий Медведев, въпреки всички възражения на военните, икономистите и дипломатите, стана инициатор и след това ратифицира Договора за разграничаване на морските пространства в Баренцово море и Северния ледовит океан между Русия и Норвегия. В негово присъствие и това на норвежкия премиер Йенс Столтенберг външните министри на двете страни подпечатаха документа с подписите си. Самият Столтенберг, който сега е начело на НАТО и е един от основните и неуморни антируски кълвачи в Европа. Медведев по своя помпозен начин нарече споразумението „пробив в руско-норвежките отношения“. Между другото, в Норвегия изискват договорът да бъде наречен „Договор за Свалборд“, заменяйки международното име на архипелага с чисто норвежкото, привиквайки международната общност към норвежкия статут на островите.
Нека ви напомня, че до началото на ХХ век островите се смятаха за terra nullius - ничия земя, лишена от всякакъв държавен статус. Това беше невероятен юридически инцидент. Норвегия инициира процеса на институционализация на Шпицберген, чиито претенции към северния архипелаг изобщо не бяха очевидни. Преди това от норвежците само Амундсен и Нансен са били на Шпицберген и то минавайки покрай него по посока на Северния полюс. Тоест, архипелагът не е белязан от постоянното присъствие на Норвегия. Независимостта на самата Норвегия е провъзгласена едва през 1905 г. и тя веднага започва да разширява територията си с всякакви средства. Например, освен Шпицберген, Норвегия претендираше и все още претендира за малки територии в точно противоположния край на Антарктида (!!!) - остров Буве, остров Петър Първи и Земята на кралица Мод. До ден днешен Норвегия едностранно обявява остров Буве за своя „отвъдморска територия”, което не попречи на Южна Африка и Израел да проведат изпитания на атомна бомба в района през септември 1979 г.
През 1920 г., за да се премахне юридическият казус terra nullius в Париж, се открива международна конференция за Шпицберген.
Разрешаването на юридическия казус завърши със създаването на нов. Беше признат суверенитет на Норвегия над Шпицберген, но СССР запази правото си на неограничена стопанска и икономическа дейност. На островите се създаде един вид двоевластие. В Лонгйир са в сила норвежките закони и норвежката администрация, а в Западен Шпицберген - руските. Но тогава не беше възможно да се раздели шелфа. Всяка страна предлагаше своя собствена формула за разделяне. И този спор продължи повече от четиридесет години, което не попречи на двете страни да извършват икономическа дейност тук, докато Медведев не сложи край на този спор.
Какъв „пробив“ постигнахме в резултат на този договор?
Президентът Медведев с едно махване на писалката небрежно подписа хартията, която лишава страната ни от около 90 хиляди квадратни километра и 300 000 тона риба годишно. Съгласно договора Русия даде на Норвегия половината от спорната акватория (около 175 хиляди квадратни километра). В същото време Норвегия де юре придоби пълен контрол над зоната от 200 мили около Шпицберген, където се намира един от най-богатите рибни региони в света. Споразумението дезактивира предишното споразумение от 1920 г., според което и двете страни имат равни права да извършват икономическа дейност на Шпицберген. Вече официално споразумението е валидно, но правилата за риболов в тази зона се определят от Норвегия, която, за разлика от нашия развит риболовен флот, постоянно ограничава нашия риболов в този район, като забранява „остарелите“ методи на риболов, използвани от нашите рибари. И сега нямаме начини да влияем на Норвегия! В договора ясно се посочва, че зад линията на разделянето „руската юрисдикция не се разпространява“, тоест само Норвегия се разпорежда западно от линията на разделянето.
Но договорът много ясно урежда условията за разработване на въглеводороди в района. Тоест, интересите на „Газпром“ и „Лукойл“ се зачитат. Кой би се усъмнил в това! Остава само да попитаме Медведев с колко процента от акциите на „Газпром“ е останал, след като работи за тази управляваща Русия компания. Но тук Медведев напълно бездарно провали интересите на Русия. Защото, „договаряйки се“ с норвежците за условията на работа на нашия горивно-енергиен комплекс в тази зона, той, като загърби експертите, прехвърли заедно със спорните територии и най-обещаващите райони за производство на енергийни ресурси - така наречения „шпицбергенов квадрат“, без да уточнява специалния му статус. Като „утешителна“ дрънкалка, Медведев получи уверения от норвежците, че руските компании, заедно с други, могат да участват в търгове за развитието на тези територии. Но да обещаеш, както знаете, не означава да се ожениш. В този случай е точно обратното! Норвежците незабавно „се ожениха“ за Медведев и повториха този „брак“ с него оттогава редовно, произволно разпределяйки лицензираните зони на шелфа като единствена суверенна стопанка на Шпицберген. Имаше такива скандали през 2013 г., през 2016 г. и през 2017 г., когато норвежкото министерство на петрола реши да предложи на нефтените компании участък, известен като „Сивата лисица“, при условията, които всъщност изтласкаха повечето от руските участници от търга.
И сега нов скандал. Към „юбилея“ за 1920 г. посолството ни в Норвегия излезе със заявление за това, че Осло нарушава Договора за архипелага на Шпицберген от 9 февруари 1920 г. Според Москва Осло ограничава правата на руските компании за достъп до минералните ресурси, както и за разработването на находищата на въглеводороди. Такава е приятелската атмосфера преди празниците днес между Русия и Норвегия! И виновникът за тази конфронтация, който продаде интересите на Русия, за евтин PR на „миротворец“ и в същото време, напълно вероятно, за „интерес“, се премести днес на уютния стол на заместник-председателя на Съвета за сигурност, въпреки че трябва да седи на подсъдимата скамейка ...
Превод: М.Желязкова