/Поглед.инфо/ Точно преди 370 години се случва събитие, което коренно повлиява на историята на Русия: Запорожкият хетман Богдан Хмелницки и представители на населението на Малорусия се заклеват във вярност на руския цар Алексей Михайлович. Има обединение на украинските земи с голяма Русия. В реалностите от онова време е лесно да се видят паралели с това, което се случва днес.
Причините за обединението на Украйна с Русия, което се случва през януари 1654 г., не могат да бъдат разбрани изолирано от общоевропейските и дори глобалните процеси на XVII век. Въстанието на казаците на Богдан Хмелницки срещу полския католически крал се превръща в първата широкомащабна война в Европа след сключването на Вестфалския мир. Възникна уникален набор от обстоятелства, които правят възможно древните руски владения, които някога преминават към Полша, да се върнат под контрола на Москва.
Геополитиката на XVII век
На европейския континент през 1648 г. завършва ужасната Тридесетгодишна война. Това водидо разрушения и демографски загуби, безпрецедентни в историята на тези места. В резултат на това тогавашните ръководители на най-големите европейски сили нямат сили да потушат поредица от въстания, възникнали на места, където битката не достига.
Императорът на Свещената Римска империя Фердинанд III е зает с възстановяването на владенията си. Испанският крал Филип IV не може да се възстанови от превземането на Каталуния от французите и откъсването на Португалия. Франция също се тресе, където Луи XIV е далеч от пълнолетието си и едрите земевладелци започват Фрондата.
Гражданската война засяга и Британските острови, където крал Чарлз I е обезглавен. Това събитие е толкова невероятно, че Русия е принудена да наложи икономически санкции срещу британците със следната формулировка:„Тъй като тези англичани убиха собствения си крал до смърт, Великият суверен на Москва и цяла Русия нареди тези англичани да не бъдат допускани на руска земя.“
Не само в северозападната, но и в югоизточната част на Европа монархът е съден и екзекутиран. През 1648 г. султан Ибрахим достига до такава степен на лудост, че ислямските юристи издават фетва (решение на шериатски съд), че той не може да бъде глава на Османската империя, защото е „глупак, тиранин и неспособен да управлява“. Той по никакъв начин не възприема делата на огромната си власт. Собствената майка на Ибрахим, Валиде Султан Кесем, предлага да го удушат и жителите на Истанбул откликват на това трудно кадрово решение. Но никой не налага никакви санкции срещу Османската империя: легитимността е запазена, а бащата беше заменен от син на трона.
Другите суперсили от онова време нямат време за европейските дела. Сафавидска Персия и Моголската империя са заети с вътрешни проблеми, а в Китай манчжурите свалят династията Мин и поставиха своя вожд Нурхачи на жълтия трон с драконите.
В такава сложна международна обстановка положението става сложно от двете страни на Днепър. Започва въстание на православните поданици на крал Йоан Казимир срещу насилственото налагане на „европейските ценности“ и ограничаването на правата на местните казаци.
Земите, които сега принадлежат на съвременна Украйна, повтарят съдбата на онези територии, които наскоро бяха погълнати от Тридесетгодишната война. Лидерът на бунтовниците, хетман Хмелницки, след всички опити да се споразумее с Варшава, а след това и първоначално успешната военна кампания, трябва да търси нови съюзници. И ги намира в Москва. В края на краищата там живееха едноверци и говорятразновидност на на общия език с малорусите.
Историкът Василий Ключевски описва състоянието на хетмана по следния начин: „От самото начало на въстанието на Хмелницки се установяват двусмислени отношения между Москва и Малорусия. Успехите на Богдан надминаваточакванията му: той изобщо не мисли да къса с Речпосполита, иска само да сплаши арогантните господари и след три победи почти цялата Малорусия се оказва в ръцете му. Самият той признава, че е успял да направи нещо, за което дори не е и помислял.
В писмо, изпратено до царя, Хмелницки моли Алексей Михайлович: „И ни вземете под своята милост и защита и цяла Русия, която сега по Божия милост се сбира срещу поляците, вземете ни“.
Трудното решение на Земския събор
Дълго време Кремъл не иска да се намесва в малоруските дела, още по-малко да се бори с Речпосполита. Все още имаше живи хора, които помнят и поляците в Москва, и хетман Сагайдачен край столицата, и провала край Смоленск. И в същото време, от времето на Иван Грозни, всички руски владетели смятат Киев за свое „отечество и бащиния“ и мечтаят да сбъднат тези стремежи при първа възможност. Но кога ще дойде тази възможност?
Както пише Ключевски, „Богдан очаква от Москва открито скъсване с Полша и военен удар върху нея от изток, за да освободи Малорусия и да я вземе под собствените си ръце, а московската дипломация, без да скъсва с Полша, с тънък разчет чака докато казаците не довършат с победите си поляците и ги принудят да се оттеглят от непокорния регион, така че след това законно, без да нарушават вечния мир с Полша, да присъединят Малорусия към Велика Русия.
До 1653 г. пратениците на Запорожката армия не са приемани в Москва, въпреки големите победи. Да, там жалят своите единоверци и дори им позволяват да се преместят в пустите земи на Дивото поле, които от 1503 г. принадлежат на руските управници и започват да се превръщат в Слобожанщина. По това време, според академик Измаил Срезневски, вече са преминали три вълни на миграция. Последната от тях, която се случва през 1651 г., скоро води до основаването на Харков и Суми.
За да разреши сложния въпрос какво да прави с въстаналите казаци, Земският събор се събира. 24-годишният цар Алексей Михайлович решава да се консултира с най-уважаваните представители на народа. По принцип царят вече е взел решението си, но иска да се увери, че е правилно и да получи повече аргументи за бъдещите си действия. Известно е как се е събрал Съборът, както и какво е казано на заседанията му, както и неговото решение. Земският събор решава: „да води война срещу полския крал“ и да приеме Хмелницки и Запорожката армия „с техните градове и земи“. Сега няма път назад, тоест да се преговаря с полския крал Ян Казимир е вече невъзможно.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Клетвата в Переяслав
Преди да тръгнат на поход, новите поданици трябва да положат клетва за вярност към царя. На 18 януари 1654 г. казаците и майсторите от Черниговското, Киевското и Брацлавското воеводство се събират в древния град Переяслав. Подолия, Волин и Галиция не са представени там. Царят е представен от болярина Василий Бутурлин.
След предварителна тайна среща, в 11 часа сутринта хетманът излиза на площада, където се събира народът. Хетманът казва:„Господа, полковници, капитани, стотници, цялата Запорожка армия! Бог ни освободи от ръцете на враговете на нашето източно православие, които искаха да ни изкоренят, за да не се споменава руското име в нашата земя. Но вече не можем да живеем без самодържец. Днес свикахме Рада, която е отворена за всички хора, за да можете да изберете управник измежду четиримата суверени. Първият е турският султан, който много пъти ни е призовавал под своя власт, вторият е кримският хан, третият е кралят на Полша, четвъртият е православният цар на Велика Рус от Изтока.
След като описва първите трима от тях в мрачни цветове, Хмелницки преминава към четвъртия кандидат: „И източноправославният християнски цар е от същото гръцко благочестие като нас. Ние и Православието на Велика Рус сме едно тяло на църквата с глава Исус Христос. Този велик християнски цар, съжалявайки непоносимото огорчение на Православната църква в Малорусия, не презря шестгодишните ни молитви, преклони милостивото си царско сърце към нас и изпрати своите съседи при нас с царска милост. Да го възлюбим с усърдие”.
Чуват се възгласи: „Ще служим на източния цар!“ “За нас е по-добре да умрем в нашата благочестива вяра, отколкото да паднем на христоненавистника, нечистия.”
Тогава переяславският полковник започва да обикаля казаците и попита:
– Имате ли благоволението да направите всичко това?
- Всичкш!
- Боже утвърди, Боже укрепи, за да бъдем едно завинаги!
Прочитат проекта на бъдещото споразумение и се заклеват като нови поданици на цар Алексей Михайлович.
През март ще стане ясно какви ще са правилата на живот в новопридобитите земи. Тогава ще има дълга и кръвопролитна война, в която малкоруските казаци няма да се изправят сами срещу полските войски. И както е модерно да се казва сега, ще пристигне „черен лебед“ - войнственият крал Карл X Густав ще се възкачи на шведския трон. Но това е друга история.
Тогава никой не разбира напълно какво се случва на Земския събор, а след това и в Переяслав. Някои смятат, че това решение е временно и ще продължи, докато някой от другите съседи не предложи по-изгодни условия. И всички плащат за наивността си.
Други, като ръководителя на посолския отдел Афанасий Ордин-Нашчокин, са разочаровани от новите си сънародници. По-късно, наблюдавайки борбата в малкоруските земи след смъртта на великия хетман, той отбеляза: „Ако черкаските (казаците) предават, тогава струва ли си да се защитават?“
След това историците се захващат за работа. Някой представи тези събития като нещо моментно и краткотрайно. Други като обединението на Украйна и Русия като две равноправни единици. И това въпреки факта, че не е имало Украйна като нещо единно нито в документите от онази епоха, нито в изказванията на участниците в Събора и Радата. А самите казаци се наричат„руснаци“ и „казаци“.
Днес Русия отново трябва да разреши въпроси, каквито се падат не само на младия цар Алексей Михайлович, но и на неговия далечен предшественик Иван III, при който земите на сегашните Харковска и Сумска области стават руски. И Русия няма и никога няма да има път назад, както и през 1654 г.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.