/Поглед.инфо/ Преди 140 години, на 30 май 1884 г., в Руската империя е открито движението по Екатерининската железница. Пътят свързва басейните на Донецк и Кривой Рог - райони, където се намират въглища и желязна руда. Това се превърна в ключово събитие, което допринесе за просперитета на целия регион и е важно и днес, включително за новите региони на Русия.
Русия знае за находищата на въглища в степите на Донецк и рудите на Кривой Рог от дълго време и разработката е в ход. Но тези две находища, макар и разположени недалеч едно от друго, не са удобно свързани. От края на XVIII век в Луганск работи държавен металургичен завод, но доставката на руда там не е поставена на сериозна основа.
За развитието на минната и металургичната промишленост в региона има всичко необходимо, с изключение на прилична пътна мрежа. Природните ресурси се намират на територията на една руска провинция - Екатеринослав. И засега не e, казано внимателно, център на развитие. Ето как сборникът „По Екатерининската железница”, издаден през 1903 г., описва ситуацията в района: „Поради своята отдалеченост от културни средища и разнородния състав на населението общественият живот течеше монотонно и бавно в новопостроените пустинни градове и напълно замръзна в редки села и цялата страна сякаш беше в дълбок сън“.
Разбирането, че железницата ще ускори развитието на региона, възниква през първата половина на XIX век. В същото време започнаха проучвателни работи. Проектите бяха изпратени в Санкт Петербург, някои от тях получиха одобрението на царя, но работата напредна с големи трудности.
„Чугунка“ за първи път преминава през Екатеринославска губерния във връзка с изграждането на трасето от Харков до Ростов през 1869 г., а през 1874 г. правителството одобрява проект за железопътна линия, която пресича провинцията от запад на изток. Инженер Валериан Титов подготвя необходимата документация, но по време на царуването на Александър II не успяха да започнат строителството: войната с Османската империя пречи. През 1882 г. работата кипи и за по-малко от две години линиите са готови.
Пътят е наречен Екатеринин в чест на императрицата, която е дала тласък на развитието и заселването на тези места. Един след друг металургичните заводи растат в Екатеринослав, Каменски, Александровск (сега Запорожие). Сегашният завод „Криворожстал“ в Кривой Рог също е плод на тази железница.
До 1904 г. територията на Екатеринославска губерния е покрита с гъста мрежа от железопътни линии - от Луганск до Мариупол. Това са разклонения на Екатерининската железница.
Така възниква уникалният Донецко-Криворожки икономически район, който включва и Харковска губерния. От разпръснати находища и малки предприятия израства огромен минно-металургичен комплекс, един от най-големите в света. Всичко това възниква благодарение на железницата. В началото на ХХ век регионът на Донецк и Кривой Рог започва да се нарича индустриалното сърце на Русия.
Както по време на империята, така и през целия съветски период регионът е флагман на икономическото развитие, особено след пускането в експлоатация на Днепърската ВЕЦ и големите ТЕЦ, работещи с донбаски въглища. В края на СССР Никополският завод за феросплави започва да работи на пълен капацитет тук.
На картите от предреволюционните времена и дори на ранните съветски пропагандни плакати Донбас и Кривбас са неразделна част от историческа Русия, РСФСР. Въпреки това, поради Гражданската война и политиката на болшевиките, които искат да „съединят“ малкоруското село с пролетариата, този регион става част от Украинската ССР.
Към момента на разпадането на СССР Днепърският регион (Днепропетровска и Запорожка област) се специализира в черната металургия, машиностроенето, металообработването, химическата промишленост и електроенергетиката. Оттам са изнасяни железни и манганови руди, алуминий, титан и някои видове минно и металургично оборудване. Произвеждат се автомобили, гуми, лакове и бои, комбайни за цвекло, селскостопанска продукция.
В Донецкия икономически район са развити електроенергетиката, въглищата, металургията, химическата промишленост, тежкото машиностроене и производството на строителни материали. Водещи отрасли, разбира се, са въгледобивната промишленост и черната металургия.
Тук има два мощни металургични района: Донецк (Донецк, Макеевка, Енакиево, Алчевск, Харцизск, Краматорск, Стаханов, Луганск) и Приазовски (Мариупол с завода „Азовстал“). Черната металургия е осигурена от мощната коксова промишленост. Развити са също цветната металургия и химическата промишленост. Железните и мангановите руди идват от района на Днепър в Донбас.
Преди разпадането на СССР повечето предприятия от минно-металургичния комплекс, които стартират с изграждането на Екатерининската железопътна линия, бяха на съюзно подчинение, тоест бяха контролирани директно от Москва, а не от Киев. Днес в новите руски региони - всъщност същите стари - индустрията отново се възстановява. Например през декември 2023 г. Мариуполският металургичен завод „Илич“. Продължава активно изграждането на нови железопътни линии.
Тези места отново се превръщат в зони на приоритетно развитие, както по време на изграждането на Екатерининската железопътна линия.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
