/Поглед.инфо/ Президентът Владимир Путин подписа споразумение с лидерите на ДНР, ЛНР, Запорожие и Херсонска област. Сега нашата федерация ще има още четири субекта. НАТО вече заяви, че не признава промяната на границите в Европа. Има ли шанс новите граници на Русия да бъдат признати поне от нейните съюзници?

Отговорът на въпроса кои независими държави ще признае официално новите граници на Руската федерация в обозримо бъдеще е много прост, макар и неясен: общо взето никой, но това няма значение.

Най-вероятно ще има изключения - и ние определено ще ви информираме за тях, но можете да очертаете техния кръг още сега. Това е Сирия, чиито власти са благодарни на Москва за предишната специална военна операция. Това са КНДР и Венецуела, които няма какво да губят откъм санкции, но искат да се изправят срещу САЩ. Това са Абхазия и Южна Осетия, плюс или минус още няколко.

Всички останали ще се въздържат, включително най-близките ни съюзници. По отношение на президента на Беларус Александър Лукашенко все още не е напълно ясно дали той е признал поне Крим за част от Русия или Крим тихо съществува като част от Русия без признаване от Беларус.

Признавания-непризнавания от този род са в много отношения чисто правна казуистика. Армения два пъти воюва с Азербайджан за Карабах и веднъж победи, но не призна независимостта му нито тогава, нито сега.

САЩ заплашват Китай с военна намеса в случай на посегателство срещу Тайван, но признават Тайван за част от КНР.

„Kosovo je Srbija“ в руско-сръбската дружба е като парола – и ще си остане такава. Но и ние, и мнозинството от сърбите разбираме, че Белград няма да върне контрола над Косово. Шест милиона сърби няма да успеят да контролират два милиона албанци, ако са готови да се съпротивляват, независимо от позицията на САЩ. Тази война вече е загубена.

Между другото, президентът на Сърбия Александър Вучич предварително обяви непризнаването на плебисцитите в ДНР, ЛНР, Запорожие и Херсонска област, позовавайки се на нежеланието да се потвърди прецедент, подобен на този в Косово. Лидерът на босненските сърби Милорад Додик постъпи по обратния начин - поради факта, че има нужда от обратния прецедент и отделяне от Босна и Херцеговина. Междувременно Република Сръбска, която е част от нея, въпреки че има много признаци на суверенитет, все пак не е суверенна държава.

Като цяло всеки мисли преди всичко за себе си. И основната идея на почти всички държави по света е да защитят собствената си териториална цялост от вътрешни сепаратисти и външни посегателства. Те не искат да насърчават в случаите на други хора това, от което се страхуват самите те.

САЩ са ядрена сила, която отдавна е загубила всякакъв страх, затова с готовност участва в експерименти за разделяне на други държави, било то Югославия или Сирия. Тези, които повтарят политиките им, имат гарантирана защита от посегателства. Но дори и в американския случай въпросът за официалното признаване или непризнаване не е толкова важен, че да принуждават лоялна Испания (страхуват се да не загубят Каталуния и баските) или фанатично предана Румъния (страхуват се за Трансилвания) да признаят Косово .

По същия начин Москва ще запази доброжелателно спокойствие към своите съюзници, ако не последва официално признаване на новите ѝ граници. За нас е важно те да бъдат признати де факто – да не са натискани от чужди войски, а де юре признаването може да почака.

Очакваното в Русияот партньорите поведение е да се гарантира, че няма да се месят и да помагат на враговете ѝ в Киев или Вашингтон. В същото време от тях дори не се изисква да си навличат проблеми (например санкциите на САЩ) само защото се нуждаем от някакво външно уважение. Русия е доста уверена в своите способности.

Продължаващото прекрояване на границите е уникален национален интерес на Русия. Толкова уникален и толкова национален, че просто няма с кого да споделят разходите по осигуряването му, но засега не се налага, като се има предвид, че това преначертаване най-вероятно няма да е последното.

Подобно извинение може да изглежда като самооправдание на лисицата от баснята: тъй като не е успяла да стигне гроздето, тя го обявява за твърде зелено. Безсмислено е да се отрича, че официалното признаване например на Херсонска област като част от Русия ще премахне пречките пред чуждестранните инвестиции в този регион. Но преди това да се случи (а в бъдеще определено ще се случи), ще трябва да решим по-спешния и глобален проблем на Украйна, чието ръководство все още възнамерява да върне тези територии с военни средства.

Признаването на нови граници от трети страни, и то не от Запада, а от Изтока, зависи от това колко бързо, ефективно и надеждно ще бъде възможно да се реши целият въпрос. Отначало тези граници все пак ще трябва да се защитават, но на изток знаят как да чакат.

В тази връзка може да възникне още един въпрос: защо тогава изобщо са били необходими референдуми, които в редица населени места трябваше да се провеждат във военновременни условия? Защо беше нужно да се създават допълнителни рискове, ако дори за съюзниците тези територии ще останат Украйна за неопределено дълъг период? В края на краищата всичко вече е ясно - без бюрокрация и демонстрации.

Отговорът също е много прост - и не че сегашният президент на Русия е юрист (макар и това също).Тези референдуми не бяха проведени за САЩ, нито за Украйна, нито за Китай или Сърбия. Но те не са формалност, която може да изглежда задължителна за някого (което не е така - в Косово нямаше референдум).Тази история изобщо не е за външни наблюдатели, а само и изключително за нас самите – „старите“ и „новите“ руснаци.

Това е разговор с новите сънародници за нашето общо бъдеще. Това е изграждане на единна държава на базата на договор, а не изискване за присъединяване. Наистина силни империи, включително американската , базирана във Вашингтон, често си позволяват да правят това - и не е задължително да се разпадат след това. Но Донбас, Запорожие и Херсонска област не са колонии, а част от историческа Русия, където живеят хора, които мнозина тук считат за свои сънародници .

В много отношения те си останаха такива, доказателство за което е не само руският език, но и руското (не украинското) възприятие за обща история, където героите са Петър I и Жуков, а не Мазепа и Бандера. Но не бива да се заблуждаваме: повече от 30 години живот в различни държави с различни медии и различни училищни програми не може да не породи различия.

Тепърва трябва да свикваме един с друг в условията на тежък, включително и военен натиск отвън, а плебисцитът е пролог към възобновяването на общия ход на историята.

Колко дълго ще продължи и дали ще може да бъде отново прекратено, зависи в минимална степен от признаването на другите страни. И в максимална степен – от самите нас.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com