/Поглед.инфо/ Николай Викторович, изучили сте следвоенния период от живота на Сталин. Готови ли сте да потвърдите, че именно той е инициирал разделението на Германия на просъветска и прозападна?

Не, това е мит. Напротив, Сталин се застъпва за цялостна Германия. Нейното разделение става само видимата част от разделението на целия континент. Западът започва да ескалира конфронтацията със СССР, демонизира страната ни. Но Сталин се опитва да противодейства на това. Погледнете неговото интервю след 1945 г. - там ще видите призиви за мир, забрана на ядрените оръжия. Той директно казва, че страните с различни социални системи могат да се разбират добре и да търгуват, да разменят студенти, музиканти, художници и други помежду си. Няма да намерите нито една реч, където Сталин заплашва Запада, призовава за разделение на Европа.

Защо тогава през 1948 г. започна разделението на Берлин, което завършва през 1961 г. с изграждането на стената?

Всичко е много просто. Но първо, трябва да припомните на читателите, че след като Червената армия превзема Берлин, тя доброволно допуска в този град нашите съюзници - британците, американците и французите - сектори, които те да контролират. В същото време около Берлин се намира съветската окупационна зона - рубежът, достигнат от съюзническите сили, минава много на запад. През 1948 г. британските, американските и френските окупационни зони в Западна Германия се сливат в така наречената Тризония. И скоро се случва събитие, което се превръща в началото на истинското разделение на Германия - паричната реформа.

Всички немци, живеещи в Тризония, разменят 60 германски марки за новите пари. Останалите банкноти (райхсмарки, заемни марки, марки на съюзническите военни органи) губят своята стойност. Всички стари пари трябва да бъдат депозирани и зачислени по специални сметки до 26 юни 1948 г., които са замразени за няколко години. Обмяната на спестявания се извършва с хищнически курс. Юридическите лица ги очаква още по-тъжна съдба: предприятията получават 60 марки на служител, всички държавни задължения в старите райхсмарки са анулирани без никакво обезщетение. В същото време реформата се провежда в западните сектори на Берлин. Специално за тях е издадена друга парична единица - Марка-Б, която също се разменя за стари пари при неблагоприятни условия. В резултат на това, за да избегнат загубата на спестявания, жителите на Западен Берлин с чували носят своите стари пари там, където все още се използват - в Източен Берлин. И властите му трябва да спрат свободното движение на хората от западните квартали на тяхна територия, в противен случай щяха да изкупят всичко в магазините.

Между другото, СССР предлага на съюзниците да въведат единна валута в цяла Германия. Но те отказват. И тогава нямаме друг избор, освен да проведем паричната си реформа в източните германски територии.

И след известно време, през 1949 г., САЩ, Великобритания и Франция провеждат избори за отделния парламент на Западна Германия, който провъзгласява образуването на Федерална република Германия. Вече като отговор, няколко месеца по-късно на картата на Европа се появява социалистическа ГДР. Така разделението на германския народ е официално фиксирано и Сталин изобщо не е виновен за това.

Как може да се обясни сравнително спокойното отношение на Сталин към Запада през тези години? Дали защото САЩ вече имат атомна бомба, а СССР щеше да я създаде едва през 1949 г.? В крайна сметка страната ни в онези години е изключително уязвима.

Не е там работата. В края на краищата, дори след 1949 г., когато СССР изпробва атомната бомба, съветското миролюбие не изчезва. Няма нито една държава, която Съветският съюз да атакува при Сталин след края на Втората световна война. И защо му трябва война? Вече има голяма зона на влияние в Европа. И по целия свят, вдъхновени от победата на СССР, започват да се разгръщат националноосвободителни движения.

Но американците имат планове да атакуват СССР. Най-известният е операция “Немислимо”, замислена веднага след разгрома на нацистка Германия. Невъоръжените немски части, численост до милион души, седят в британските лагери, хранят се добре, получават хранителни помощи, пари и отпуск. Защо? За да може в удобен момент да се хвърлят срещу довчерашния съюзник. Има и други планове, които включват нанасянето на масирани въздушни удари по съветските градове на първия етап, следвайки примера на изтриването на Дрезден от лицето на земята от съюзниците. И след Хирошима, разбира се, вариантът за атомни бомбардировки също е разгледан ... Но американците се сблъскват със сериозен проблем - съветската противовъздушна отбрана. Невъзможно е да се извърши мащабен удар, без да се загубят голям брой самолети. За СССР подобен удар няма да бъде фатален. Между другото, една от първостепенните задачи, които Сталин си поставя след войната, е бързото пускане в серийно производство на реактивни изтребители.

Култът на личността към Сталин след войната на теория е трябвало да достигне своя пик. Така ли е?

- Не бих казал, че култът се е засилил. През 1949 г. се чества 70-годишнината на Сталин - широко и по целия свят. Единственият лидер на голяма държава, който не поздравява Сталин за годишнината му, е американският президент Труман.

Когато се взема решение за изграждането на новата сграда на Московския държавен университет, се чуват гласове, че по случай годишнината университетът може да бъде наречен на името Сталин. Но Сталин казва, че той не е учен и университетът трябва да носи името на Ломоносов. По същия начин по-рано той отхвърля предложението да му издигнат паметник в Берлин - в резултат на това в парка “Трептов” се появява скулптура не на съветския лидер, а на обикновен войник. Известно е също, че Сталин съжалява, че се е съгласил да му предоставят титлата генералисимус. И той категорично отказва да носи луксозна униформа, специално изработена за него по този повод (униформа по модела от времената на Кутузов, с висока яка и панталони с позлатени ивици). В ежедневието той е и си остава аскет, с години носи едни и същи обувки. Има спомени, че охраната му, виждайки колко вече са протрити обувките му, решава да му подари нови за 70-ия рожден ден. Но забелязвайки замяната, Сталин вдига скандал и иска да му върнат обувките, с които е свикнал.

Защо Сталин толкова се отчуждава от героя от войната Георги Жуков? Дали защото легендарният маршал остава в историята с изнасянето на ценности от Германия? В книгата си споменавате, че „от Жуков са иззети 17 златни часовници, 15 златни висулки, над 4000 м плат, 323 кожи, 44 килима и гоблени, 55 картини, 55 кутии съдове, 20 ловни пушки и т.н. и т.н.” От юли до октомври 1945 г. всичко това се изнася със специални полети до Москва.

Мисля, че това е просто извинение. Жуков наистина се държи безразборно. И вероятно има страх от страна на Сталин, който по време на кариерата си вижда много истински конспирации. Може би е подозирал, че безразборността на Жуков може да се превърне в един вид бонапартизъм. И самият Георги Константинович поражда подобни страхове. В крайна сметка той си приписва авторството на почти всички победи във всички битки на войната.

Но трябва да отдадем почит на Сталин - той се държи доста нежно с Жуков. Маршалът е само понижен и назначен за командир на Одеския военен окръг. И в самия край на живота си - през есента на 1952 г., на XIX партиен конгрес, Сталин връща Жуков в политиката, превръщайки го в кандидат-член на Централния комитет.

Превод: В.Сергеев