/Поглед.инфо/ Изминаха 40 дни от убийството на Даря Дугина по най-зверски начин. Според източноправославната християнска традиция душата на момичето вече е напуснала земната орбита и е отлетяла в отвъдното, при звездите.
Новината за жестокото убийство отшумя бързо. Може би заради динамиката на времето, воените действия в Украйна, проблемите около ядрената електроцентрала в Запорожие, кончината на Горбачов, частичната мобилизацията в Русия...
А дали пък не съществува и една по-специална причина. За нея са разсъжденията по-долу.
Както си бе по реда и човещината, неангажираната с политиката общественост по света оплака момичето. Трогателен израз бяха думите на Негово Светейшество Папа Франциск, който отдаде дължимото пред паметта на Даря. И за пореден път заклейми убийството на беззашитни хора.
На този фон изпъква тишината сред държави в християнския Запад.
Как не се намери там властник да осъди престъплението категорично и решително! Може би някои политици са забравили извечната християнска морална норма, увековечена и от нашия поет Димчо Дебелянов, че мъртвият не e вече враг. Прощават му се всички прегрешения. Включително и онези, поради които някои държави са наложили наказателни санкции над Даря Дугина приживе. Заради нейното слово. Трябвало е да плаща сурово за правото на свобода на словото. И е платила. Демокрация и мълчание! Мълчание и демокрация!
Властниците на Запад, декларативни поклонници на демокрацията, се позовават на Волтер и смело заявяват, че дори и да не са съгласни с това, което другият говори, те защитават правото му да го казва. Поне някой от тях да се бе сетил да обяви, че наказателните санкции над Даря се отменят поради смъртта ѝ.
Тя беше красива, весела, умна. Защитила докторска дисертация преди да навърши тридесет години. Прекъснат е не само животът на това дете. Поставен е насилствено край на един пълноценен и плодотворен път на доказал се творец, учен, публицист, общественик.
Да не говорим за това, че и на Даря, както и на хилядите момичета загинали без време в тази отвратителна война за всичките 8 години, някои дори и не познали още любовта, им е отнета завинаги възможността да обичат, да дадат живот на децата, които биха родили по волята на майката природа.
Нека припомня, че девойката бе взривена пред очите на баща ѝ. Целта на престъплението е по всяка вероятност да се унищожи един публицист. Да се поразят сърцето и умът на бащата полемист. Да се уплаши и задуши духът на словото.
И... тишина. Доколкото имаше някакъв шум, той бе повече опит за пускане на кучетата по странична следа. Казват му аберацио иктус, отклоняване на удара.
Веднага след атентата пръкна съобщение, че неизвестна до тоя момент организация – нарекла се Национална републиканска армия, дали пък не и „руска“, е поела отговорността за убийството. Отговорността за престъпление, извършено по информация на руската ФСБ от гражданин на друга държава и бивш служител в чуждестранна военна структура.
Бивш депутат от Руската дума, още незаглъхнал тътенът от зловещия взрив, побърза да припише престъпния акт на руски партизани. Откъде ги е изровил тези „партизани“ дето воюват срещу собствената си държава като лишават от живот незащитени публицисти?
Родна дипломатка от близкото минало се изказа ден след взрива, че убийството показва вътрешна битка във властовите кръгове на Кремъл. Почти едновременно неин бивш колега вметна, че подобно убийство е добър начин за разчистване на сметки вътре в кремълската джунгла.
Тези двама откъде са се сдобили с безспорна информация веднага след престъплението, та се произнасят убедено и ни я поднасят като истина от последна инстанция?
Кучетата, в конкретния смисъл някои медии, тичат по подадената следа. Аберацио иктус...
Бездушното отношение на част от световните медии продължава вече 40 дни след жестокото убийство. Може би някои се надяват всичко да отшуми и да се забрави? Нали всяко чудо е за три дни!
Нека обаче си припомним как преди няколко години западните медии направиха така, че световната общественост да бъде скандализирана в най-висша степен и в продължение на много месеци с приписаното на руската страна покушение върху един бивш съветски/руски разузнавач и неговата дъщеря. Независимо, че още в началото стана известно, че много години преди това събитие той не само е бил разкрит като предател на своята родина, но и е изтърпял петилетна присъда в руски затвор. Където нищо лошо не му се е случило. След освобождаването му е избрал да живее във Великобритания. Там руснаците опитали да го убият в компанията на дъщеря му.
Или да се замислим върху един епизод от нашата неотдавнашна история. Невинен българин бе набеден в организиране на покушение срещу папа Йоан Павел Втори. Медийният вой бе страшен. Разтърсен бе целият демократичен и християнски свят в продължение на много години. България, абсолютно незаслужено, получи непоносимо тежък морален, политически и икономически удар от световната общественост и особено от католическите държави в Европа, Америка, Азия, Африка и Австралия.
Над народа ни се стовари страшната тежест на омразата, обхванала огромна част от човечеството заради посегателството на безбожните българи върху религиозните чувства на добролюбивите християни. Стрелецът Агджа, след като излезе от затвора поживо-поздраво, се зае да обяснява как с негово съдействие е измислено участието на Сергей Антонов в покушението.
Антонов обаче умря. След няколко години в ареста и открит процес в огромна зала, където бе поставен в решетеста клетка като кръвожаден звяр или пръскащ зараза прокажен. Покъртително беше да го гледа човек: отчаян, съсипан, не можещ да проумее случващото се с него. Но остана докрай честен и непреклонен гражданин и патриот пред чудовищното обвинение. Отрече всички тези на прокуроратурата. Съдът го оправда поради „недостиг на доказателства“.
Но не бе обезщетен за ужаса, който преживя. Не бе изтрито напълно и подозрението за „българската следа“. Отиде си омерзен. Необщителен. Мълчалив. Самотен. Крехкото му тяло, носещо силно морално и родолюбиво съзнание, не е могло да устои под товара на обвинението и делото, според което е следвало да получи доживотна присъда и да проклина дните си в затвора, акумулирайки презрението на християнския свят. Не може да се разсеят съмненията, че за безвременната му кончина са допринесли условията и разпитите в следствения арест...
Над двадесет години тегоба над Антонов и България...
Папата обаче доживя преклонна възраст и си отиде по Божията воля и биологичния закон. Двамата Скрипал също се разминаха със смъртта. Гебрев и той е жив. И Навални е имал късмета да оцелее след опита за отравянето му. Всички тези проектирани жертви на организирани умишлени убийства не са лишени от живот, за тяхно щастие.
Но Даря Дугина не е имала шанса да остане сред живите. Убита е на мига. На пътя. След страхотен взрив и сред пламъци. Пред очите на баща ѝ и на десетки или дори стотици хора.
Както биват убити преди време Политковская, Немцов и други трубадури на свободното слово. Убийството на тези хора е приписано на руските власти. Съпроводено е от продължителни световни медийни коментари все в тази посока. Та и до днес. Може би понеже все още няма решение на руските власти кои са евентуалните поръчители на двете убийства.
Убийството на младата Даря е пореден факт за кървава разправа с беззащитен учен, журналист и публицист.
За кой ли път грозен опит да бъде запушено гърлото на словото.
Но в отговор – медийна тишина в доста държави по света, отсъствие на акт на осъждане на престъплението от много лидери и медии на Запад.
Какво означава този консенсус, ако в случая можем да наречем явлението така?
Или е проява на дисциплинираност? Дисциплинираност на свободното слово!
Пример за оксиморон, невъзможно словосъчетание. Дисциплинирано свободно слово.
Не ето, че явлението като че ли съществува. Даже се усеща. И то се нуждае от обяснение.
Научно. Безпристрастно.
Отговорът ще бъде даден. Рано или късно. Но ще го има.
Засега се извисяват само въпроси. Измежду тях един ключов.
И той е: Какво е това?
Дали е притъпена чувствителност? Или признак за доволство от страданието на „другата страна“? А може би загуба на мярата, отвъд която човекът престава да бъде човек?
Докъде може да стигне човечеството, чиито състрадателност, съпричастност и съчувствие може да бъдат потушени при вида на едно крайно жестоко и цинично убийство? И вместо тях да се хили злорадство. Дори и само сред отделни неуравновесени коментатори, търсещи оправдание на престъпното деяние, или непристойни отзиви от анонимни и разбира се страхливи тролове.
А ако този зверски акт мултиплицира в поредица или недай Боже в система от подобни престъпления?
Михаил Ром, в неговия филм „Обикновен фашизъм“, показа преди шестдесет години какъв е резултатът. Германският нацизъм за по-малко от десетина години след като идва на власт през 1933, е успял да превърне огромна част от населението на Европа от кротки бюргери и спокойни производители на качествени вина и сирена в дресирани кучета, безнаказани и безжалостни масови убийци, безчувствени индивиди към човешкото страдание. И повече от шестдесет милиона мъртви...
Не искам да вярвам, че може да се стигне до повторение на такава страшна крайност.
Поради това смятам, че тя се нуждае от назоваването ѝ още сега с нейното име.
Обезчовечаване?
То трябва да бъде пресечено овреме и да не му се даде възможност дори и да покълне. Камо ли да израсте в зловонно творение на злото.
Преди да е станало много късно, фатално късно.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com