/Поглед.инфо/ Има такава притча на Изток. Веднъж една кобра решила да стане светица и допълзяла до един монах, за да го попита за съвет как да постигне святост и нирвана. Монахът казал: трябва да вземеш обет за ненасилие и да спреш да хапеш други живи същества с отровния си зъб. Змията се съгласила и дала обет.

Но животните в гората, щом разбрали, че змията вече няма да ги жили, започнали да я тормозят и да ѝ се подиграват. Кой ще я ритне с лапа, кой ще я хвърли на клон, кой ще се изходи върху главата ѝ, докато спи. Дори последният страхлив заек и той не можел да пропусне миналото и да не унижи змията. Змията дълго търпяла, но после се отчаяла и изпълзяла обратно при монаха. Змията казала: Учителю, направих всичко, както каза! Но сега всички ме тормозят, въпреки че не правя зло на никого! Монахът каза: не е необходимо да жилиш. Просто разпъни качулката. Змията разбрала и изпълзяла. Скоро тя срещнала по пътя си маймуна, която искала, както обикновено, без причина да сръчка змията с пръчка. Но щом маймуната се приближила, кобрата се изправила, издула качулката си и изплезила раздвоения си език, сякаш се готви да атакува. Маймуната незабавно изпуснала пръчката и препусна през клоните в джунглата, крещейки силно, че змията е отменила обета и ще отмъсти, като ужили и убие всички животни. Никой друг не докоснал змията. Тя продължи да изпълнява обета си, но животните се страхували от нея повече от преди и никой не ѝ пречил да медитира, за да постигне святост и нирвана.

Вече сме забравили какво предизвика перестройката и как започнаха всички реформи на Горбачов, довели до най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. Спомняме си кооперациите, приватизацията, всякаква пяна като Березовски, но не помним най-важното. Книгата на Андрей Рудалев „1991. Време на разпад” внезапно го намерих, забравен. Борба за мир! Горбачов се измъкна на вълна „разоръжаване“ и „борба за световен мир“. Починалият наивно вярваше, че ще "даде пример" - и целият свят ще го последва. Всички ще се разоръжат и ще живеят в мир. Дори конфронтацията между системите, капиталистическа и социалистическа, беше решено да бъде премахната. Първо беше тезата за "мирно съжителство", после за "конвергенция", а след това просто премахнаха социализма и възприеха капиталистическите ценности. И не за да забогатеят Березовски и този като него Ходорковски и други, не! Просто не си спомняме защо започна всичко. Да няма война!

Всички се страхувахме от трета световна война. Ядрена война. Този ужас живееше в кошмарите ни. И в действителност той постоянно ни преследваше. Още от детството. Сега ядрените оръжия не са станали по-малки (има повече), а средствата за доставка не са се влошили по някаква причина почти не мислим за ядрена катастрофа изобщо, рядко говорим, рядко си спомняме и изобщо не се страхуваме. А тогава те наистина се страхувахме.

Може би това не беше нашият страх? Може би ни е предаден от Запада (включително чрез непохватната съветска пропаганда и „борбата за мир“)? И сега Западът не се страхува, защото си мисли, че гарантирано ще победи, ще ни бомбардира и ще се покрие с противоракетна отбрана (ПРО). Глупав Запад. Никоя ПРО няма да помогне. Една от десет ракети прониква във всяка система за противоракетна отбрана и достига целта. И след това Америка я няма.

Приехме и посрещнахме Горбачов, защото той ни избави от страха. От страх от неизбежна война, ядрен апокалипсис. Бяхме му благодарни за това. И ние, наивници, вярвахме, че идва "разведряване". Все пак Саманта Смит долетя при нас (момиче от Америка, което през 1982 г. написа писмо до съветския генерален секретар Юрий Андропов за необходимостта от предотвратяване на войната, през 1983 г. по покана на Андропов посети СССР и през 1985 тя загина в напълно случайна самолетна катастрофа, разбира се, в САЩ) и някои други рокери там в Америка пееха: „Надяваме се, че руснаците също обичат децата си“ (което означава, че няма да започнат ядрена война). Бяхме толкова трогнати от тази песен тогава. Колко прекрасно! Американците разчитат на нас! И не прочетоха ужасната расова обида, зашита в тази песен: руснаците са по-лоши от животните, дори животните определено обичат децата си и по отношение на руснаците човек може само да се надява на това. Не само Горбачов, всички бяхме наивни глупаци. Тук бяхме измамени.

В резултат на „разведряването“ ние напуснахме Европа, демонтирахме Берлинската стена, изтеглихме всичките си военни бази от почти навсякъде и на практика разпуснахме нашите войски. „Полковник Васин дойде на фронта с младата си съпруга“ (вероятно става дума за Раиса Горбачова, която също беше обичана тогава, въпреки съчиняваха вицове за нея). „Полковник Васин събра своя полк и им каза: да се прибираме! Така пееше Борис Гребенщиков и пак се трогнахме: колко правилно е всичко! Как точно казано! „70 години водим война” (през 1987 г. се чества 70-ата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция), „учеха ни, че животът е битка. Но според новите данни на разузнаването ние сме били във война със самите себе си“.

Учеха ни, че животът е битка, но не е така. Просто бяхме във война със самите себе си. А животът е „Дисниленд“, „Макдоналдс“ и „Холивуд“. Това скриха от нас проклетите комунисти! Мислехме си: сега и Америка ще се разоръжи. И НАТО ще се разпусне, кому е нужно сега?

Но НАТО не се разпадна. НАТО започна да окупира всички военни бази, които изоставихме в Източна Европа. Приближавайте се все по-близо до нашите нови, пресечени граници. НАТО бомбардира и унищожи Югославия. И по целия свят избиват хора в Ирак, Афганистан, Либия - навсякъде. И нямаше кой да се застъпи.

Западът не беше доволен от факта, че съюзът се разпадна. Подпалиха Кавказ, Приднестровието, Чечня, после Украйна. Навсякъде влагаха парите си, оръжията си, емисарите си. И след това глупаво изпращат свои войски.

Не, Борис Борисович. Имахме точните учители. Животът наистина е битка. И в гората живеят животни, които често възприемат вашето миролюбие и обезоръжаване като страхливост и слабост - и започват да ви унижават. И ако не си страшен, значи си мъртъв.

Трябва отново да станем страховити (за врагове и надеждни за приятели). Нарича се: разпъване на качулката на кобрата. Трябва да покажем пълната си решимост да се борим. Така можем да избегнем войната. Не казвайте на никого, че всъщност ние сме мирни хора, обичаме децата (и не само своите) и не ядем човешко месо. Това е наша военна тайна. Президентът вече каза основното: ние сме готови за всяко развитие на събитията. И ние ще отговорим на атаката, дори това да означава края на света. Ние ще отидем в рая, а те просто ще умрат.

Не разбрах веднага какво значи това. Възразих вътрешно. Но сега разбирам. Става въпрос за това да не се страхуваш повече. Сега нека тях ги е страх. Готови сме. Вече не ни е страх от никого и нищо

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com