/Поглед.инфо/ В историята на Руската федерация след 1991 г. за първи път се извършва частична мобилизация. По време на войните в Чечня и Сирия масови наборни мероприятия не са провеждани. Не са били те и в СССР по време на Карибската криза или влизането на съветските войски в Афганистан.

Последният път мобилизацията в СССР е обявена през юни 1941 г. и е извършвана по време на Великата отечествена война.

* * *

Преди и по време на Руско-турската война през 1877-1878 г. са извършени само частични мобилизации. Техният смисъл беше, че наборът в армията се извършва избирателно, в определени райони. Такава система е разработена още по-рано, по време на набирането на войска при Николай I.

Първата частична мобилизация е обявена през ноември 1876 г., преди избухването на военните действия. Набрани са 20 пехотни дивизии. Датата на втората мобилизация е април 1877 г., боевете вече са в ход. И двете вълни на мобилизация позволяват формирането на още седем дивизии.

Мобилизациите продължиха от 9 до 26 дни и бяха успешни - неявяванията бяха само ½ процента. Призовани са 372 хиляди войници и подофицери. Прекратено е уволнението на офицери в пенсия и е започнало назначаването на пенсионирани офицери. Офицерски звания получиха без изпит и някои подофицери. След мобилизация в армията постъпват около 6000 командири. Общо по време на Руско-турската война има увеличение на войските с 11 500 офицери.

Руско-турската кампания от 1877-1878 г беше победоносна за Русия. Държавата получи Капч, Ардаган, Баязет, Батум и Южна Бесарабия, която беше отнета от Русия в резултат на Кримската война. Благодарение на Русия Румъния, Сърбия и Черна гора получиха независимост. България, която преди това е била лишена от права провинция на Султаната, придобива статут на независимо княжество.

* * *

На 27 януари 1904 г. Николай II издава манифеста „За откриването на военни действия срещу Япония“. Обща мобилизация обаче нямаше. Извършени са частични мобилизации на резервни долни чинове за попълване на някои части и военни институции.

Обикновено дисциплинирани и улегнали „брадати мъже“ идваха първи на сборните пунктове - бащите на семейства и дори тези, които вече имаха внуци. Младите хора, след като получиха призовка, често загуляваха и се появяваха едва няколко дни по-късно, когато нормите за набор на личен състав вече бяха запълнени. Това се отрази зле на боеспособността на армията.

„... Нашият селянин на възраст над 35 години често става по-тежък, става, както се казва, суров, пуска брада, губи войнишкия си вид, за младите хора е по-трудно да издържат трудностите на лагерния живот ... - пише генерал Алексей Куропаткин, главнокомандващ сухопътните и морските въоръжени сили, действащи срещу Япония.

Малки, живи, подвижни, японците, израснали в планините, имаха голямо предимство пред тях в битките през юли и август. Трябва също така да се има предвид, че селските жители на възраст над 35 години вече са хазяи – глави на семейства, често с големи семейства. Всичките им интереси и мисли, дори при пристигането си в Манджурия, бяха у дома. Тези притеснения им отнеха веселието, енергичността, необходима за войника... "

Въпреки това по-възрастните военнослужещи продължиха да биват екипирани и изпращани на фронта. Едва след 5-та и 6-та частична мобилизация и указанията на императора спират приемането на запасни старшини и многодетни на военна служба.

Общо по време на Руско-японската война са призовани 1 045 909 долни чинове. Значително нарастват и призованите с офицерските звания.

* * *

През 1912 г. в Русия е издадена „Хартата за военна служба“, според която в случай на война се предвижда да се използват всички мъже на възраст от 20 до 43 години, които могат да носят оръжие. Това направи възможно увеличаването на армията с 12 милиона души.

През същата година е допълнен "Мобилизационният график". Той предвиждаше обща и частична мобилизация. С обща мобилизация, едновременно на цялата територия на Руската империя, целият състав от обучени хора, преминали служба, бива призоваван за попълване на армията и флота във военновременния щат. В същото време имаше доставка на коне, каруци и коли.

На 28 юли (15 нов стил) юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия и на същия ден започва да обстрелва Белград. Русия подкрепи сърбите и на следващия ден обяви частична мобилизация. Военните обаче настояват за обща мобилизация и вечерта на 30 юли (17 август) руският император се съгласява да даде разрешение за обявяване на обща мобилизация. Световната война започва. На фона на безпрецедентен патриотичен подем, наборниците започнаха да пристигат на сборните пунктове, те се оказаха с 15 процента повече от планираното.

Мобилизацията в Русия приключи на 45-ия ден. 3 388 000 военни и повече от 570 000 бойци на опълчението бяха поставени под оръжие. След това руската армия разполага с 1830 батальона, 1243 ескадрона (сотни) и 908 артилерийски батареи с 6720 оръдия.

Битките вече бяха в разгара си на Източния фронт, Русия все още трябваше да направи безброй жертви и вълни от мобилизации следваха една след друга ...

* * *

Още преди началото на Втората световна война, във връзка с тревожната ситуация на съветско-германската граница в края на май - средата на юни 1941 г., в СССР се провежда скрита мобилизация под прикритието на тренировъчни лагери. 755 859 резервисти от първа категория редници и младши офицери, както и 46 279 души от командните и политическите структури бяха призовани чрез лично призоваване без публични съобщения и тържествено изпращане в армията.

Веднага след като съобщението за германското нападение над Съветския съюз беше чуто по радиото, в съответствие с Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР започна обща мобилизация. Той се отнася до 14 военнообвързани възрасти - от 1905 до 1918 година на раждане - и се проведе в 14 от 17 военни окръга на СССР. В рамките на седем дни бяха призовани повече от 5 милиона военнослужещи, от които над 500 хиляди запасни офицери. До 1 юли 1941 г. те са добавени към състава на Червената армия и флота, наброяващ 5,4 милиона души.

В първите дни на Великата отечествена война съветските войски претърпяха големи загуби и това промени мобилизационния план. В средата на юли започва формирането на допълнителни дивизии, към тях се присъединяват наборни резерви от остатъците от първата вълна на мобилизация.

Месец по-късно наборът започва в 3 от 17-те военни окръга на СССР, които не са обхванати от първата вълна. Ситуацията на фронтовете обаче продължава да се влошава и през август Държавният комитет по отбрана (ГКО) издава указ, според който започва втората вълна на мобилизация, според която гражданите, родени през 1922-1923 г., и останките от епохата на 1905-1918 г. са призовани. В армията отиват и наборниците от 1894-1905 г. По официални данни около 6,8 милиона души са били призовани в резултат на втората вълна.

Общо от началото на войната до 1 декември 1941 г. в редиците на Червената армия са привлечени наборници, чийто общ брой възлиза на повече от 14 милиона души.

Уместно е да се отбележи, че по време на Великата отечествена война са действали принципите на така наречената постоянна мобилизация. Това означаваше, че наборът продължава постоянно, което позволява бързо да се компенсират загубите на фронта.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com