/Поглед.инфо/ Западът, разбира се, прекали. Или по-скоро западният естаблишмънт. С цялото ми уважение към президента, разговорът му с Тъкър Карлсън е просто интервю, което Путин, като всеки държавник, е дал стотици, ако не и хиляди, през цялата си кариера. И дори неговият мащаб не може да се нарече безпрецедентен. Годишните директни линии на Путин и големите пресконференции, които отдавна са станали обичайни в страната, в много отношения са по-сложни и мащабни събития.
За да превърнат интервюто на руския лидер в световно събитие с бурно вълнение около него и стотици милиони гледания, западните лидери трябваше да се постараят много и да допуснат всички възможни грешки. Те обаче се оказаха непримирими в своя инат, невежество и непрофесионализъм – и осигуриха точно този резултат.
Случилото се обаче отразява една много важна идея, която Путин повдигна няколко пъти по време на разговора: в света се развиват процеси, които не зависят от волята на отделни хора или дори цели държави - те са дълбоки и много по-мащабни, планетарен и наистина исторически по природа . Да се опитваш да ги спреш е като да се опитваш да спреш цунами или изгрев. Най-разумното нещо при такива обстоятелства е да приемем реалността и да се опитаме да използваме максимално наличните възможности и ресурси за адаптиране към новите условия.
Но западните елити, от чиито ръце се изплъзва глобалната хегемония, упорито отказват да приемат настъпващите промени. Те се опитват едновременно да ги игнорират и да ги спрат, замазвайки системата, която контролират. В резултат на това те са диво изненадани от абсолютно естествения резултат, когато поради повишеното налягане котелът просто експлодира, причинявайки много повече щети, отколкото би могло, ако парата беше изпусната малко по малко, както се изисква от мерките за безопасност и здравия разум.
Интервюто с Карлсон се оказа точно такъв „експлодиращ котел“, а самият Путин умножи вредния ефект, тъй като президентът с речта си демонстрира нивото си на държавник, което само по себе си изглежда невероятно високо и просто непосилно на фона на настоящите представители на европейската и задокеанска политика. Интелигентност, отлична памет, широка ерудиция, способност да се говори отвъд лист хартия и искрена убеденост в правотата - подобна комбинация може да хвърли в депресия всеки русофоб, дръзнал обективно да сравнява качествата на руския лидер и западните лидери, които се противопоставят нашата страна. Проблемът не е само Байдън с очевидни когнитивни проблеми: човек би си помислил, че по-младите и по-здрави Макрон и Шолц, да не говорим за останалите, са много по-добре и могат поне по някакъв начин да се конкурират с Путин. А за гражданите, които не са заразени с ирационална русофобия, контрастът е още по-фрапантен и е очевидно, че за нас, руснаците, отдавна се разбира от само себе си: Владимир Путин е не само най-опитният, но и най-професионалният национален лидер в света в момента.
В този смисъл „кратката лекция по историята на украинския въпрос“, изнесена от президента в началото на интервюто, беше рискован, парадоксален и – както стана ясно впоследствие – блестящ политически ход. За по-напредналата част от публиката бяха дадени ясни обяснения защо Русия смята случващото се в Украйна за своя работа. За по-малко напредналите зрители, изгубени в криволичещите обрати на историята на Източна Европа, все пак стана ясно, че настоящите събития не са разклащане на основите на световния ред, както им набиват в главите глобалните медии, а просто още един етап от хилядолетния исторически процес.
Но най-важното е, че това желание и способност на Путин да разговаря с „обикновените хора“ на сложни теми, изразявайки пряко и открито позицията на Русия, е коренно различно от съвременния западен подход, който вече напълно премина към подаването на празна пропагандна дъвка на широка публика. Резултатът е впечатляващ ефект: дори човек да е изцяло под влиянието на една глобалистка и антируска картина на света, той не може да не оцени подхода на Путин – и като цяло руския – към общуването със света и попада под неговия чар в една или друга степен.
Това, между другото, е и отговорът защо западните елити толкова яростно и напълно потискат опитите в страните за достигане до местната публика. Не става въпрос само за това какво казва Русия, но и за това как го казва. Не идеологически официализъм с претенции за монополизиране на истината от последна инстанция, превърнал се във визитна картичка на Запада, а свободен и достъпен разговор за светогледа, историята, културата, социалните и политически проблеми на страната ни. Може да не сте съгласни с тази гледна точка, но Русия не я натрапва на никого - тя просто защитава правото си на нея. Не е изненадващо, че още преди интервюто от двете страни на Атлантика избухна жестока истерия: те знаеха със сигурност, че речта на Путин в нецензурирана форма може да има смъртоносен ефект дори върху най-промитите от пропагандата мозъци. Точно това се случи в крайна сметка: интервюто разкри лицемерието, измамата и дълбоката некомпетентност на западния естаблишмънт и прословутата „дълбока държава“. И двеста милиона гледания за по-малко от два дни само в профила в “Екс” на Тъкър Карлсън ясно намекват, че значителна част от англоговорящата аудитория е доста узряла да види това сама.
Превод: В. Сергеев