/Поглед.инфо/ Темата за “Фондацията” не ме напуска. Първоначално записах видео с общи мисли. След това написах сценарий за клип с критика на сериала (сега се монтира). И в процеса на написването на сценария изброих редица ключови моменти от оригиналното произведение на Азимов, освежавайки паметта си. Получава се още по-интересно и дълбоко, отколкото си мислех първоначално.
Паралелите с нашата днешна реалност са просто потресаващи. Съдете сами.
И така, при Азимов (отвратителният сериал “по мотивите” днес изобщо няма и да го докоснем) една от основните причини за упадъка на Империята е активността на “зелените”. Които след няколко инцидента на различни АЕЦ призовават да се спре употребата им по цялата територия на Империята.
Да ви напомня на нещо?
Не се прекратява използването на атомната енергия единствено на Фондацията в Терминус, който игнорира имперския “дневен ред”. След известно време се оказва, че Империята е преминала отново на петрол и въглища, а атомните технологии са загубени от нея (защото подготовката на ядрени физици е прекратена).
Какво става в нашата реалност? “Росатом” печата нови АЕЦ като топли хлебчета, а французите и американците са загубили своите умения.
Още един знаков момент, който вече съм споменавал е епизодът с пристигането на имперския посланик. Неговата реч се пуска през лингвистичен анализатор, който печата празна страница. Защото падащите империи, които нямат сили дори да удържат старите позиции, не могат да предложат нищо и с нищо да заплашват.
Това прекрасно се свързва с пристигането в Москва на Виктория Нюланд, което завърши без резултат. Именно защото падащият хегемон не може да предложи нищо и да заплаши с нищо. Нито морков, нито тояга.
Четем по-нататък. Откъсналите се от империята покрайнини, първоначално настроени враждебно към Фондацията , постепенно се интегрират в изграждания от Фондацията нов модел - на първо място като търговски партньори по програмата “лоялност за технологии”, а след това и като субекти на федерацията.
Всичко това са случайни съвпадения.
Исак Юдович, роден в Смоленска губерня на РСФСР, описва много живо и реалистично модела на упадъка (и последвалото възраждане). Толкова реалистично, че на Запад се оказа твърде страшно да се екранизира твърде близо до първоизточника - зрителите може да видят неприятни за себе си паралели с околната действителност. И изведнъж се заловили да горят на клада Грета Тунберг (заедно с Ал Гор) като вещица.
Докато “еколъзите” разказват за глобалното затопляне, площта на полярните ледове е скочила с повече от милион квадратни километри, а мечките в руската тайга са легнали да спят месец преди обичайното (мечо не можеш го измамиш, да не ти е метеоролог). А компетенциите в атомната енергетика вече са загубени в много страни - както в САЩ, така и в много страни от ЕС.
Така че е правилно да се вика „Нуждаем се от повече емисии на CO2, в противен случай човечеството е обречено“. И Европа да плаща допълнителен „антиекологичен данък“ на Русия. Това обаче е друга история.
Междувременно виждаме как технологичното (и не само) ръководство бързо се измества към Русия и Китай, а старите колониални империи отслабват и навлизат в упадък. Обикновено по някаква причина споменават транзита на някаква Глория Мунди, не знам коя е тая.
А “Фондацията” си струва да се препрочете ...
Превод: В. Сергеев