/Поглед.инфо/ Правителствената забрана за износ на горива от Русия имаше незабавен ефект. Цените на руската фондова борса паднаха рязко. За ЕС и САЩ подобна забрана беше неприятна новина. Русия обаче едва ли ще го остави за дълго. Това не е от полза нито за нашите нефтеници, нито за бюджета, нито за самите потребители. Какво ще се случи с цените на бензиностанциите и какво ще измислят властите за дългосрочно стабилизиране на пазара на горива в Русия?

Веднага след въвеждането на забраната за износ в четвъртък цените на горивата започнаха да падат на борсата. В петък AИ-92 се търгуваше на 55,9 хиляди рубли за тон, докато преди седмица струваше повече от 70 хиляди рубли. ИА-95 падна до 59,4 хиляди рубли за тон, един тон дизелово гориво - до 61,4 хиляди рубли (загуби повече от 10 хиляди рубли или 15%).

Но ефектът за Европа и САЩ не беше особено приятен. В Европа цените на дизела скочиха, като вече надхвърлиха 1000 долара за тон. Дори през лятото дизелът поскъпна с 60%. Съединените щати се опитват да увеличат собствената си обработка, тъй като цените там са се покачили до исторически нива.

В Русия увеличението на цените на горивата на едро не е причинено от физическия им недостиг. Това се потвърждава от статистическите данни за производството и потреблението в Русия: ние произвеждаме повече, отколкото консумираме. Кабинетът на министрите също съобщи за липсата на дефицит на гориво в сегментите на едро и дребно след среща между вицепремиера Александър Новак и петролните компании относно ситуацията на пазара на горива.

Проблемът, според Министерството на енергетиката, е възникнал поради факта, че значително количество гориво е закупено от недобросъвестни участници на пазара на борсата или петролните бази и след това е изнесено. Затова властите въведоха забрана за износ на горива. Според първия заместник-началник на Министерството на енергетиката Павел Сорокин забраната е въведена за неопределено време. Цените на горивата тръгнаха надолу веднага след обявяването на решението и продължават да падат втори пореден ден.

Забраната за износ обаче е временна мярка до изработване на системно решение за пазара. Министерството на енергетиката заяви, че се разработват системни мерки за стабилизиране на ситуацията на пазара на горива, включително тези, свързани с митата и данъците. „Очакваме решения, те все още не са финализирани от правителството. Очакваме системни мерки, които да ни позволят да регулираме не в този режим, а така, че да влезем спокойно в пролетта и есента на следващата година. Проучва се вариант, свързан както с мита, така и с данъци“, каза Антон Рубцов, директор на отдела за нефтен и газов комплекс на Министерството на енергетиката, на среща в Съвета на федерацията относно ситуацията с горивата.

Ръководителят на Руския горивен съюз Евгений Аруша смята, че тази забрана няма да продължи дълго. Според него дори месец е много време. Той смята, че става въпрос за няколко дни, след което ще отпадне забраната за износ на горива.

„Вярвам, че забраната за износ на горива ще продължи до три седмици. Поддържането на забрана за износ за дълго време е рисковано. Важно е правителството да отмени забраната навреме, в противен случай ситуацията може да завърши с реален физически недостиг на гориво, особено на дизел“, предупреждава Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството и Националния фонд за енергийна сигурност. В същото време няколко седмици са достатъчни за насищане на пазара с гориво, така че фермерите да могат да го закупят на ниска цена, за да приключат прибирането и засаждането на зимните култури, допълва той.

Защо дългата забрана за износ на горива е толкова опасна? Както обяснява експертът, ситуацията с бензина е малко по-лесна, тъй като по-голямата част от произведения бензин се консумира на вътрешния пазар, а износът достига максимум 15% на годишна база. Но с дизела е по-сложно: изнасяме половината от произведения дизел. Според прогнозата през 2023 г. се очаква производството на 44 млн. тона бензин и над 90 млн. тона дизел. В същото време вътрешният пазар ще консумира 36 милиона тона бензин и 40 милиона тона дизел.

„Ако износът бъде забранен за дълго време, тогава за известен период рафинериите първоначално ще работят по инерция, произвеждайки същото количество дизел, както ако има износ. Просто обемите за износ ще бъдат изпратени за съхранение в рафинерии или на пристанища. Но ако забраната се забави, в един момент рафинериите няма да имат къде да доставят дизел и ще трябва да възстановят дейността си. Петролните работници ще започнат да намаляват обемите на производство на дизел, а някои заводи ще спрат напълно. Има риск изобщо да останем без гориво, тоест да има физически дефицит, когато няма нито евтино, нито скъпо. Колко бързо ще бъдат възстановени рафинериите и ще се установи ли балансът на търсене и предлагане на вътрешния пазар?“, отбелязва Юшков.

Ръководителят на “Газпром Нефт” Александър Дюков наскоро говори за риска от реален физически недостиг на дизел и бензин на руския пазар в случай на продължителна забрана за износ. „Това е сигнал, че компаниите гледат в тази посока. Правителството предприе строги мерки - забрана на износа, което означава, че не беше възможно да се намери компромис с петролната индустрия. В отговор петролните компании могат, под прикритието на реконфигуриране на бизнеса си, радикално да намалят обемите на производство на дизел“, смята Юшков.

Забраната обаче се наложи като оперативна мярка. Сега е моментът да се предприемат цялостни мерки, които ще позволят на пазара да работи самостоятелно, така че цените на горивата в Русия да не скачат твърде много нагоре и надолу.

Какво би могло да се направи?

Първо, петролните компании, като компенсация за забраната за износ, могат да лобират за намаляване на броя на износителите на петролни продукти.

„Правителството признава ефективността на експортните ограничения, тъй като основната причина за повишените цени са спекулантите. И премахването на забраната за износ може да бъде придружено от нови правила: сега само тези, които произвеждат тези петролни продукти, могат да изнасят петролни продукти. По този начин ще бъдат пресечени бизнес посредниците и ще има буквално пет-шест вертикално интегрирани петролни компании, които ще имат право да изнасят гориво от Русия“, не изключва експертът.

По отношение на данъците и митата властите могат да следват сценария за отмяна на данъчната маневра и амортисьора и връщане към системата на данъка върху добива на минерали плюс експортните мита. Експертът обаче смята подобен сценарий за малко вероятен, тъй като Министерството на енергетиката се противопоставя на премахването на клапата.

Според ръководителя на комисията по енергетика на Държавната дума Павел Завални, увеличението на разходите за гориво в рафинериите също е свързано с промяна в ситуацията с по-бавни плащания като част от голяма данъчна маневра. Ако през 2022 г. петролните работници са получили 2,170 трилиона рубли, то през 2023 г. за тези цели са предвидени само 1,2 трилиона рубли. В резултат на това акцизите и данъчният компонент на цената на горивото на пазара на дребно надхвърлиха 85%, обясни Павел Завални.

Министерството на енергетиката смята, че амортисьорът работи, просто трябва да се коригира формулата му. Каква ще бъде обстановката все още не е известно. „Могат например да премахнат коефициента 0,5 от амортисьора, което да намали плащанията към петролните компании. Въпреки че всъщност дори преди коефициентът 0,5 да влезе в сила, цените вече пълзяха нагоре, защото бяха повлияни от други фактори, по-специално отслабването на рублата“, казва Юшков.

Друг вариант за мерки е обвързването на петролните мита с курса на рублата, както беше направено за други стоки. „Ако рублата отслабне, експортното мито върху петролните продукти се увеличава. Така не се създават условията, които съществуваха през август и септември, когато курсът на рублата отслабна и в рубли петролните продукти на външния пазар станаха много по-скъпи, отколкото на вътрешния пазар. Това стимулира компаниите да изнасят повече петролни продукти или да повишават цените на вътрешния пазар до експортен паритет“, обяснява Игор Юшков.

Всъщност същата функция на балансьор трябваше да се изпълнява от демпфер: ако цената на външните пазари се повиши, тогава демпферът се увеличава; всъщност той компенсира петролната индустрия за разликата между експортните и вътрешните цени на петрола продукти. Следователно изборът вероятно е между промяна на режима или регулиране на амортисьора. И вторият вариант е по-вероятен.

Юшков е убеден, че забавянето на отмяната на износа за дълго време е неизгодно не само за петролната индустрия, но и за Министерството на финансите и Министерството на енергетиката. Министерството на енергетиката едва ли иска да доведе пазара до реален дефицит на горива. Министерството на финансите също разбира, че бюджетът ще пострада от продължителен спад на износа. Ако забраната не продължи дълго, тогава производителите на петрол ще могат да изнасят цялото гориво, произведено по време на забраната, съхранявано в рафинерии или в пристанища. И ако фабриките стигнат до момента на намаляване на производството, ще бъде трудно да се компенсират загубите.

„Забраната за горива е принудителна краткосрочна мярка, която има за цел да балансира търсенето и предлагането на горива на вътрешния пазар. Това по никакъв начин няма да се отрази на бюджета. Защото, първо, ефектът от това ще бъде ограничен до тази година и няма да стигне до 2024 г. Второ, Министерството на икономическото развитие ревизира нагоре средната цена на петрола за следващата година - това ще увеличи приходите в бюджета. Дори известна загуба на приходи от износ на петролни продукти ще бъде компенсирана от приходите от продажбата на нефт“, казва Алексей Ведев, ръководител на лабораторията на структурни изследвания в Института по петролно инженерство. Според прогнозата на Министерството на енергетиката през 2023 г. средната цена на петрола сорт “Брент” ще бъде 83,5 долара за барел, а през 2024 г. ще се покачи до 85 долара за барел.

Ведев добавя, че в петък правителството одобри проекта на федералния бюджет за следващите три години до 2026 г., така че Министерството на енергетиката ще действа в рамките на очакваните бюджетни приходи, за да запази бюджетните приходи.

Имайте предвид, че на борсата се отбелязва рязък спад на цените на бензина и дизела, но това са цени на едро. Далеч не е сигурно, че тази вълна ще стигне до бензиностанциите. „В търговията на дребно не трябва да очаквате значително намаление на цените, защото бензиностанциите ще твърдят, че не са имали толкова силно увеличение на цените, както на борсата. На борсата има ръст на цените с десетки проценти, а по бензиностанциите - до максимум 10%. Търговците на дребно ще кажат, че вече са работили на загуба, задържайки цените, когато те вече са били високи на фондовата борса, така че сега търговията на дребно няма да намали цените. Тъй като бензиностанциите сега едва достигат нормални маржове, не може да се говори за свръхпечалби“, заключва експертът.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?