/Поглед.инфо/ Руският президент Владимир Путин заяви важността на запазването на неутрален и извънблоков статут на Украйна. Още преди началото на СВО Москва се опита да договори това със САЩ и НАТО, но западните страни отхвърлиха всички предложения. Защо неутралния статут на Украйна е важен за Москва и защо Русия не е доволна от „корейския сценарий“?

Владимир Путин каза, че за Русия е важно да запази извънблоковия статут на Украйна. Това каза той в интервю за Китайската медийна корпорация, пише официалният сайт на президента. Както отбеляза държавният глава, още през 1991 г. администрацията на САЩ е заявила, че няма да има разширяване на НАТО на изток.

„След това имаше пет вълни на разширяване и всеки път ние изразявахме своите опасения. Всеки път ни казваха: да, ние ви обещахме да не разширяваме НАТО на изток, но това бяха устни обещания, а къде е листът с нашия подпис? Няма хартия? Това е, довиждане“, каза Путин.

Той също така цитира примера с преговорите по ядрената сделка с Иран, която беше договорена при едно правителство на САЩ и изоставена при следващото. „Тогава как можем да преговаряме, ако всяка администрация промени нещата от нулата?“, попита риторично Путин. Той също така отбеляза, че това се отнася за всяка тема и един от ключовите моменти е „осигуряването на еднаква сигурност за всички“.

„Русия има право на това, както всяка друга държава. Ако смятаме, че разширяването на НАТО в Украйна представлява заплаха за нас, молим това да бъде чуто“, настоява президентът.

Трябва да се отбележи, че за Москва неутралният статут на Украйна е от голямо значение от 90-те години на миналия век. Така на 16 юли 1990 г. е приета „Декларацията за държавния суверенитет на Украйна“, която провъзгласява намерението на държавата да стане извънблоков участник в международната политика. След като получи независимост, украинският президент Леонид Кравчук потвърди не само тази позиция, но и се съгласи с безядрен статут на държавата.

Въпреки това на 23 декември 2014 г. ръководството на Украйна, което дойде в резултат на държавния преврат, внесе проект за премахване на политиката на принципно необвързаност с блокове. За Русия се появи екзистенциална заплаха, която Москва се опита да елиминира през декември 2021 г., като предаде конкретни предложения на САЩ и НАТО за разработване на правни гаранции, насочени към взаимна сигурност.

Документите, които бяха официално публикувани два дни по-късно, съдържаха следните предложения: Западът се задължава да изключи по-нататъшното разширяване на Алианса в източна посока, както и да не позволи Украйна да се присъедини към НАТО. САЩ се съгласяват да не създават военни бази на територията на държави, които преди са били част от СССР, и да не използват тяхната военна инфраструктура.

Също така, според предложенията, НАТО трябваше да се откаже от всякакви военни действия на територията на Украйна и други държави от Източна Европа, Закавказието и Централна Азия. Предвиждаше се Алиансът и Русия да не разполагат оръжията си на територията на всички други европейски държави в допълнение към силите, установени там към 27 май 1997 г.

И САЩ, и НАТО обаче пренебрегнаха предложенията на Москва. Генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг заяви, че решението на Украйна да се присъедини към Алианса не е предмет на компромис с Руската федерация. В същото време Вашингтон, напротив, реши да представи своя „списък с опасения“ относно руските действия.

След поредица от преговори през януари 2022 г. стана окончателно ясно, че западните страни не възнамеряват да преговарят с Кремъл. Тази позиция принуди Русия да започне СВО на 24 февруари.

В момента военното ръководство на Украйна, подобно на Вашингтон, окончателно е в задънена улица. Някои чуждестранни анализатори и публикации отбелязват, че резултатът от конфронтацията може да бъде разделянето на страната по „корейския принцип“, но експертната общност отбелязва, че последните изявления на Владимир Путин напълно изключват този сценарий.

„Русия не е премахвала целите на СВО. Те предполагат денацификация, демилитаризация и неутрален статут на Украйна. Москва никога не е подкрепяла разделянето на страната според корейския сценарий. Извънблоковият статут на Украйна е фундаментален за Кремъл“, каза политологът Владимир Корнилов.

„Ако някоя част от Украйна се присъедини към НАТО, това ще стане сериозен проблем за Москва. За нас е важно инфраструктурата на Алианса да не се доближава до границите, тъй като това може да означава значително намаляване на отбранителните способности на държавата. Украйна е в корема ни“, подчертава той. „Следователно разположението на западните военни формирования край Харков е много по-опасно за Русия, отколкото такива във Финландия”, допълва експертът.

„Извънблоковият статут на Украйна беше в основата на държавността на страната и на европейската система за сигурност като цяло. Дори по време на епохата на Елцин ние пазихме Киев от евроатлантическата интеграция, тъй като това можеше да създаде празнина в нашата защита. Сега този въпрос се изостри още повече“, подчертава Корнилов.

Политологът Владимир Скачко добавя, че извънблоковият статут на Украйна като цяло отдавна е в основата на нейната държавност. „Тази разпоредба, заедно с ядреното разоръжаване, беше основното условие за признаване на страната през 90-те години, включително от Москва. Това решение даде гаранции за сигурност на Русия, което редовно се обсъждаше в Кремъл“, смята той.

„Разделянето на Украйна по примера на Корея предполага създаването на буферна зона, което обаче няма да реши проблема със сигурността на Русия. В този случай Москва само ще отдалечи войските на НАТО от границите си с няколкостотин километра. Оръжията на съюза могат да бъдат разположени на останалата територия. Така че Русия няма да се съгласи на разделянето на Украйна при условие, че част от нея влезе в НАТО“, отбелязва събеседникът.

„Западните политици разбраха, че няма да получат цяла Украйна. Така те започват да говорят за разделянето ѝ. Тези надежди на НАТО обаче са напразни, тъй като Русия не е доволна от този вариант. Въпросът може да се реши само с извънблоковия статут на държавата“, обобщава Скачко.

Превод: В. Сергеев

Поход за мир и митинг-шествие "ДА СПАСИМ БЪЛГАРИЯ!" - София, 22.10.2023 г., неделя - 14.00 часа, НДК

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?