/Поглед.инфо/ Шумът от новогодишните празници скри от нас знаковата новина, че започна проектирането на пристанището в село Индига в Ненецкия автономен окръг. Пристанище, което е планирано да бъде построено още преди 150 години, но така и не стартира. В този брой ще разкажем за значението му и защо трябва да правим нещо, с което не са се справили всички предишни представители на нашата страна.

Интересно място

Тази година трябва да приключи проектирането, а следващата да започне строителството на пристанище Индига в едноименното село на брега на Баренцово море. Така проектът със 150-годишна давност започва да придобива реални очертания. За първи път да построят тук пристанище предлагат след Кримската война през 1853 година, след това активно обсъждат идеята в навечерието на краха на Руската империя. Новата съветска власт се връща към нея през 1938 година, но всеки пък остава най-много благопожелание. Защо мисълта за пристанище Индига не дава покой на руските управници?

Малкото крайморско селище Индига се намира на доста интересно място, да се добереш до него можеш единствено по въздух или море (запомнете този факт). Но местният залив има доста привлекателни особености – на първо място дълбочината му при брега е до 18 метра, което дава възможност да поема танкери с водоизместимост до 100 хил. тона. На второ място, до тук се разпространява влиянието на топлия Гълфстрийм и затова тук могат да влизат съдове без скъп съпровод на ледоразбивачи. Това изгодно различава залива от вече съществуващите пристанища и може да стане отправна точка на Северния морски път. Но защо пристанището не може да се построи толкова дълго?

Повече от 150 години идеята за строителството на пристанище Индига остава просто идея, при това поради няколко важни причини. Първата е – както вече отбелязахме, достъпът до селището е възможен единствено по въздух и море. Няма смисъл да се строи пристанище, ако то не е съединено по земя с железопътната мрежа на страната. Значи към него трябва да се прокарат повече от 1000 км железен път в сурови полярни условия. Проектът за такава магистрала получи име Барерцкомур и трябва да свързва Индига със Сургут, тоест да даде преход към Северния морски път на сибирските, уралски и дори казахстански предприятия. Едновременно с това се планира конкурентен железопътен маршрут под името Белкомур с изход на пристанище Астрахан. Но не само че държавата не успя да реши кой маршрут да избере, а и честно казано няма ресурси за строежа и това е важна причина нещата да не се получат.

Но какво се е изменило в днешни дни.

Има разлика

В наши дни съществуващите пристанища са престанали да се справят с потока от стоки. Годишният товарооборот надхвърли 1 милиард тона, въпреки факта, че в пика на развитието си в СССР той възлиза на 600 милиона тона и това като се вземе предвид капацитетът на всички републики, които по-късно се отделиха. През последните няколко години страната изгражда нови пристанища и модернизира стари с ускорени темпове, но все пак е принудена да използва услугите на своите балтийски съседи, тъй като произвежда все повече и повече продукти и не може навреме да изгради инфраструктура. Следователно, проектът за пристанище Индига днес придобива перспективи за самодостатъчност, дори като вземе предвид изграждането на железопътната линия. И не напразно в най-новата 2020 година се разреши дългогодишна интрига кой проект ще подкрепи правителството - Белкомур или Баренцкомур? Правителството реши да подкрепи и двете - те влязоха в плана за развитие на Северния морски път до 2035 година.

Всичко това общо ни дава основание да се надяваме, че пристанището ще бъде изградено в рамките на 5-7 години, което е нищожно на фона на дългата му история. И това ще позволи не само да развие външната търговия, но и да се превърне в поредната точка на растеж на руския Север. Жителите на село Индига, откъснато от външния свят, ще получат нов живот, а с тях и всички селища, съседни на новите железници.

Превод: В. Сергеев.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели