/Поглед.инфо/ Гладът за пари в страната е изкуствен
Още веднъж повтарям това, което казах в предишни статии: Русия спешно се нуждае от икономическа мобилизация. Това означава максимално възможно използване и увеличаване на всички икономически ресурси: трудови (човешки), природни, производствени (дълготрайни активи), научни, технически и финансови. Между другото, отбелязах, че мобилизирането на производствените ресурси изисква пълно използване на съществуващите дълготрайни активи (степента на тяхното използване средно в икономиката е под 50%), както и тяхното нарастване и подобряване чрез мащабни инвестиции. Капиталовложенията в разширяването на производствените мощности и техническата реконструкция на съществуващите трябва да се увеличат най-малко два пъти и да достигнат 40-45% от БВП.
Такива обеми инвестиции обаче изискват гигантски финансови средства. В страната има недостиг на пари (индикаторът за монетизация на икономиката е по-малък от 50%), банковите заеми могат да бъдат получени само при безумни лихви (15-20% или повече), федералният бюджет за 2023 г. и периодът до 2025 г. се съставя с голям дефицит (2% от БВП за следващата година).
Смятам, че гладът за пари в страната е изкуствен. Създаден е от паричните власти - Банката на Русия и Министерството на финансите. Освен това Банката на Русия със своята статистика показва, че страната има гигантски неизползван финансов потенциал.
Централната банка току-що публикува данни за платежния баланс на страната за три тримесечия. От тях се вижда, че нетните валутни постъпления от външната търговия на страната (приходи от износ минус разходи за внос) за периода от януари до септември тази година включително са в размер на 238,0 милиарда долара. За сравнение, за същия период през миналата година тази цифра беше 107,9 милиарда долара. Ако миналата година над Русия се изсипа валутен дъжец, тази година беше истински валутен порой.
И как се използва валутата от този порой?
Около 40 милиарда долара (точно 39,6 милиарда долара) са нетни трансгранични плащания на доходи към нерезиденти (заплати, дивиденти, лихви и наеми). Повечето от тези нетни плащания се основават на доходите, които чуждестранните инвеститори са получили в Русия. Казват ни, че след началото на СВO в Украйна и санкционната война срещу Русия, прехвърлянето на дивиденти и други инвестиционни приходи, получени от нерезиденти в Русия, е забранено.
Статистиката на Банката на Русия обаче показва, че вратите на границата са отворени. За известно време тези „врати“ наистина бяха затворени (укази на президента от 28 февруари и 1 март тази година), но след това, тайно, паричните власти започнаха да отварят тези врати. И днес те са дори по-широки, отколкото преди година, когато според резултатите от три тримесечия нетните трансгранични плащания на доходи бяха равни на 32,7 милиарда долара.
Останалата валута от пороя, който се изсипа върху Русия, не напои жадната руска икономика, а изтече от нея. На птичия език на Централната банка това се нарича „нетно кредитиране на останалия свят“. Така. Според резултатите от трите тримесечия на тази година това „нетно кредитиране на останалия свят" възлиза на 195,2 милиарда долара, според Руската централна банка. За сравнение: за същия период на миналата година тази цифра е била 74,2 милиарда долара.
Не изключвам, че до края на текущата година „чистото кредитиране на останалия свят“ може да достигне $250 млрд. Руската федерация не е имала такива, така да се каже, „рекорди“ през всичките три десетилетия на своето съществуване.
Зад тези цифри се крие откровена игра на раздаване. Значителна част от износа на Русия беше извършен не за осигуряване на икономическата мобилизация на страната, а за задоволяване на нуждите на страните от колективния Запад, /които воюват с нас!/, от руски енергийни ресурси и суровини.
Без да навлизам в подробности, ще отбележа, че част от валутата, получена от износа, се натрупва в сметките на руски кредитни институции (в частност Газпромбанк) и може да бъде замразена по всяко време по команда от Вашингтон. Другата част е изтеглена извън Русия, поставена по сметки на чуждестранни банки в западни страни и офшорни юрисдикции. Тази валута несъмнено е под пълния контрол на Вашингтон и неговите съюзници. Всъщност Русия работи за своите геополитически опоненти. А те, между другото, явно спазват антируските санкции,
От 24 февруари Русия трябваше да играе по напълно различни правила в областта на външната търговия. А именно да доставя на Запада жизненоважни стоки (природен газ, уран, титан, нефт, редкоземни метали и т.н.) само в замяна на инвестиционни стоки. В тези нови правила крайната цел на руския износ би трябвало да бъде не печеленето на чуждестранна валута, а осигуряването на инвестиционна мобилизация на страната.
Уви, нито в Неглинка (адресът на централния офис на Централната банка), нито в Илинка (адресът на Министерството на финансите) дори не се обсъжда въпросът за необходимостта от разработване и прилагане на нови правила за външноикономическа дейност. Не се обсъжда и в Министерството на промишлеността и търговията. Централната банка и Министерството на финансите правят всичко възможно да продължи да се играе по старите правила.
Освен всичко друго, те се опитват да запазят прословутото бюджетно правило, което предвижда натрупването на значителна част от приходите от износ във валутната капсула, наречена Фонд за национално благосъстояние (ФЗБ). В самото начало на санкционната война колективният Запад замрази международните резерви на Руската федерация в размер на над $300 млрд.
Но в състава на тези резерви, по мои оценки, почти една трета (около $100 млрд.) осчетоводява валутата от касичката на ФНБ. По текущия обменен курс това е приблизително еквивалентно на 5 трилиона рубли. Но миналата година обемът на капиталовложенията в руската икономика по текущи цени възлиза на около 2,6 трилиона рубли. В един момент Русия беше ограбена от валутата на Министерството на финансите в размер, достатъчен за финансиране на капиталови инвестиции за две години.
Новите валутни спестявания със същите правила на играта също е малко вероятно да бъдат използвани за мобилизиране на инвестиции. Замяната на „токсичните“ валути с валутите на приятелски държави, предложена от паричните власти, е контрапродуктивна. Това са обезценяващите се валути с ниска конвертируемост. Освен това днес те се смятат за „приятелски“ валути, а утре в резултат на някакви политически салта може да се окажат „токсични“.
Моята идея е изключително проста: имаме нужда от нови правила, които да ни позволят да натрупваме не валута, а да увеличим икономическия потенциал на Русия, предимно дълготрайни активи за производствени цели. Така беше организирано всичко в СССР. Имаше директивно планиране на развитието на националната икономика и държавен монопол в областта на външната търговия и валутните операции.
Петгодишният и годишният план включват проекти за изграждане на нови и модернизация на съществуващите предприятия. С подробен набор от натурални показатели по видове и количества инвестиционни стоки (машини и съоръжения). Част от нуждите от инвестиционни стоки се покриват от внос. Изготвени са петгодишни и едногодишни планове за внос.
И вече под плановете за внос бяха съставени планове за износ, което не беше самоцел, а средство за осигуряване на вноса. Външната търговия на СССР по дефиниция беше балансирана. Част от нея се извършваше на невалутен принцип (бартер) или с помощта на клирингови къщи (нуждата от валута беше минимална). Съществуваше и правило, според което по сметките на Банката за външна търговия (упълномощена по въпросите на държавния валутен монопол) не може да се натрупват големи суми валута.
Валутата, която идваше от износителя, още на входа отиваше, за да плати договорите за внос. Цялата външнотърговска система на СССР (Министерство на външната търговия, около петдесет специализирани външнотърговски асоциации, Банката за външна търговия, външнотърговски мисии, съветски задгранични банки и др.) функционираше безупречно, като швейцарски часовник.
В продължение на много години Централната банка се занимава с откровено удушаване на руската икономика. От 2013 г. тяй започна да прави това под знамето на „таргетиране на инфлацията“. Те казват, че е възможно и необходимо да се контролира покачването на цените с помощта на такива средства като ограничаване на паричното предлагане. Тази идея не се роди на Неглинка. Това е един от принципите на Вашингтонския консенсус, който ръководи Централната банка. Също така е изненадващо, че „пациентът“ (руската икономика) все още диша. Но със сетни сили.
Когато учех (преди повече от половин век), на лекции по икономика ни казаха, че инфлацията (или дефлацията) е резултат от дисбаланс между паричното предлагане и масата на стоките. За да се преодолее инфлацията, изобщо не е необходимо да се компресира паричното предлагане, желателно е да се изгради допълнителна маса от стоки. И това може и трябва да се направи от Централната банка, осигурявайки на икономиката пари за производство на стоки. Обаче ако Централната банка предостави пари на финансовите спекуланти, масата на стоките няма да се увеличи и инфлацията наистина ще се ускори. Неглинка не дава заеми за развитие на производството, така че никога няма да сложи край на инфлацията. Неглинка само ускорява инфлацията.
Първо, защото лишава стокопроизводителите от достъпни заеми. Централната банка дълго време поддържа основната лихва на непосилно високо ниво (през март беше повишена до 20%, но и днес остава много висока - 7,5%). За предприятията от реалния сектор на икономиката кредитите от търговските банки не се предлагат не само за инвестиране в техническо преустройство на дълготрайни активи. Те дори не могат да си позволят краткосрочни заеми, за да попълнят оборотния си капитал.
Второ, компаниите, които все още рискуват да сложат кредитна примка около врата си, рязко увеличават производствените си разходи. За много от тези длъжници разходите за обслужване на кредитния дълг се превръщат в основен компонент на разходите. А повишените разходи неизбежно стават фактор за ръста на цените на продуктите на длъжниците.
Трето, в продължение на много години Централната банка провеждаше (в съответствие с правилата на Вашингтонския консенсус) политика на увеличаване на валутните резерви. Подобна политика създаде изкуствено нисък курс на руската рубла и курсът трябваше бавно, но постоянно да се понижава (от това се интересуваха износителите, както и Министерството на финансите). Но в края на краищата повече от половината от всички стоки, циркулиращи на руския пазар, са с вносен произход. Намаляващият обменен курс на рублата не може да не повиши цените на рублата на вътрешния пазар.
Четвърто, Централната банка извърши реорганизация на много банки. За целта Банката на Русия отпусна гигантски суми заеми, измервани в стотици милиарди рубли. Само 1,3 трилиона рубли бяха похарчени за реорганизацията на банка Откритие. Но с помощта на такива саниращи заеми Централната банка само затвори „дупките“ в балансите на умиращите търговски банки. Всъщност имаме работа с необезпечена емисия на пари. Централната банка ускори инфлацията със своята печатна преса.
В списъка ми влизат и пето, и шесто и т.н. Изводът е много кратък: основният виновник за инфлацията е Централната банка, тя не я „таргетира“, а я ускорява. С едната ръка тя ускорява инфлацията, с другата ръка задушава руския стокопроизводител.
Списъкът с действията, предприети от Банката на Русия за предотвратяване на финансовата мобилизация в страната, може да бъде продължен. И така, преди повече от две години Банката на Русия даде зелена светлина за търговия на Московската фондова борса с ценни книжа на чуждестранни емитенти. Руските инвеститори, вместо да инвестират в ценни книжа на местни компании, започнаха активно да купуват акции на чужденците.
По-специално, ценни книжа на американските ИТ-компании („Силиконовата долина“), които още тогава открито подривно работят срещу Русия. През март тази година Тверският съд на Москва призна Мета (новото име на Facebook) за екстремистка организация и забрани дейността й в Русия. Мета книжата обаче продължиха да се търгуват на руския фондов пазар и след това.
Ръководителят на борсата SPB Роман Горюнов на Уралската конференция на NAUFOR обяви разясненията, получени от него от Централната банка за тези ценни книжа. Неглинка обясни, че притежаването на акции в признатата в Русия екстремистка Мета не е финансиране на терористична организация. И търговията с книжата на „Мета“ продължава.
Един безпристрастен анализ показва, че ако Банката на Русия изобщо участва във финансовата мобилизация, то тя е на страната на нашия геополитически противник.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com