Русия започна в Европа дипломатическа "артилерийска подготовка"

/Поглед.инфо/ Всякакви глупости, като „издирването“ на генерал Залужни, истерията около факта, че по време на войната врагът е успял да пробие границата на двеста метра дълбоко в Русия, преди да бъде унищожен, планирането след работа директно в Интернет на "ядрени удари“ по Вашингтон и Лондон, замъгляват важни събития, които отбелязват промяната на основните етапи в международната политика

Така „военачалниците“, „политиците“ и „пророците“ от социалните мрежи, заети да „дефинират“ целта, същността, методите и времето на СВО, за да „просветят“ окончателно президента, правителството, командването на РФ, Въоръжените сили, направо затвориха ушите си за началото на демонстративния завой на руското външно министерство в европейското направление.

"Смоленски площад" започна отдавна и методично продължи да затяга реториката. Но местните „таланти“, опитни в „дипломацията зад кулисите“ и активно споделящи гопнишкия си опит с професионалистите от Министерството на външните работи, в най-добрия случай не обърнаха внимание на това, в най-лошия случай се засмяха на „101-то последно китайско предупреждение“.

Те не знаеха, че всички професионални дипломати от всички страни действат по този начин (държави, в които, както и в Украйна, отдавна са забравили за професионализма във всички области, включително и в дипломатическата служба, действат точно както „дипломатите от интернет“ смятат за необходимо ).

Факт е, че Министерството на външните работи не е предназначено да разпалва война, неговата работа е да пази мира и да търси компромиси, които устройват страната им. Затова задачата на дипломатите е да се опитат да държат вратите за преговори винаги отворени. Най-високият професионализъм е да успееш да поддържаш преки или непреки контакти с противника по време на военни действия.

Не само, защото войната винаги завършва с мир и колкото по-скоро се сключи мир, който ви устройва, толкова по-малко са човешките и материалните загуби. Основното нещо е постоянното проучване на възможните мирни условия, наблюдението на колебанията в приоритетите на дипломатическата дейност на военния противник, което позволява законно получаване на информация за стратегически анализ, която най-напредналото разузнаване не винаги може да достави.

Това определя не само готовността на противника да направи отстъпки, но и неговите болезнени точки, върху които трябва да се увеличи натискът.

Задачата на дипломата не е да бъде груб в отговор, а да изглади неудобните действия на партньор в преговорите. Публичният ултиматум по правило не оставя възможността на правителството, на което е поставен, да го приеме, тъй като собственият им народ ще го нарече слабост, национален срам и ще се стреми да смени „правителството на капитулацията“ с "правителство на войната".

Затова обикновено ултиматумът се поставя публично и недвусмислено, когато се иска той да не бъде приет и по този начин опонентът да поеме вината за по-нататъшното развитие на събитията. В противен случай те говорят на птичи език, „изразявайки загриженост“ или дори „протестирайки“ срещу определени действия, но най-вече намеквайки и изяснявайки, че търпението е готово да се пръсне само с помощта на формулировки с различни нива на твърдост.

Така външното министерство на Русия с последователно затягане на риториката демонстрира на западните „партньори“, че търпението на Русия е на изчерпване и е възможно преминаването към радикални, недипломатически действия.

И в случая не говорим за украинските събития. Там дипломацията завърши с ултиматума към Запада от декември 2021 г., чиято откритост и суровост на формулировката свидетелстваха, че Русия е загубила надежда за конструктивни преговори и предприема тази стъпка само, за да може отговорността за по-нататъшното развитие на събитията пред световната общност (неутралните държави) да се стовари върху Запада, като по този начин се осуети плана за пълна международна изолация на Москва.

Новата реторика на МВнР беше ориентирана предимно към Източна и в по-малка степен към Западна Европа. Европа е слабото звено в западния свят.

Тя зависи от САЩ (главно поради интеграцията на европейските управляващи елити в обща сфера на политически и икономически интереси с американците). Но също така се опитва да се конкурира със Съединените щати, тъй като интересите на опозиционните елити, а отскоро и на националния бизнес, а оттам и на по-голямата част от зависимите от него национални общества, се различават от тези на Съединените щати.

Западна Европа не е приятел с Източна, бедният европейски юг завижда на богатия север, Франция се състезава с Германия за хегемония в ЕС, Полша мечтае да погълне Литва, румънците не харесват унгарците, а те пък им плащат със същата монета и т.н почти до безкрайност. Именно върху тази плетеница от противоречия, която образува ято другари, е най-изгодно за Русия да натиска дипломатично, опитвайки се да разруши единството на западния антируски фронт (и без това много условен).

Втвърдяването на дипломатическата реторика и преминаването към откровено груби лични нападки срещу европейските политици не са стандартни за традиционно сдържаната руска дипломатическа традиция, но напълно отговарят на стандартите на политиката на реципрочност.

Ако в първите етапи на конфронтацията Русия разочарова европейците много, като им даде време да променят мнението си, тогава, когато политическите, икономическите и търговските връзки с Европа бяха прекъснати и центърът на тежестта на руската външна и икономическа политика се измести към Азия, суровостта на отговорите започна да нараства бързо.

Тази седмица бяха направени изявления, които, като се има предвид липсата на намерение на ЕС да променя политиката си, биха могли да бъдат първата стъпка към премахването на Европа (или част от нея) от сферата на интересите на руската дипломация.

Напомням, че изострянето на украинската криза през февруари 2022 г. с последвалото й преминаване във военна фаза беше предшествано от приблизително едногодишен период на пълно замразяване на всички дипломатически контакти с Киев.

Всъщност на Източна Европа по дипломатически път се намеква, че е стъпила на много тънък лед и че по-нататъшното движение в същата посока може да завърши за нея не само очаквано зле, но и неочаквано бързо, много по-рано от очакванията на нейните политически лидери.

Руският посланик във Варшава, в хода на поредното изостряне на полско-руските отношения, свързани с имотния въпрос, заяви, че Русия може да скъса дипломатическите отношения с Полша.

Това, разбира се, все още не е изявление на МВнР, но дипломатическото ведомство не се дезавуира от посланика. Тоест нямаме работа с фраза, хвърлена в момент на раздразнение, а с обмислено и координирано изказване.

Не е минала и седмица от съобщението във Варшава, когато шведският посланик е извикан на "Смоленски площад" и е информиран, че руското консулство в Гьотеборг е затворено и съответно е оттеглено съгласието за работа на шведското консулство в Санкт Петербург.

Доколкото си спомням, това е първият път през последните години, когато Русия намалява броя на дипломатическите представителства по своя инициатива. Досега това е направено само в отговор на съответните действия на западните държави.

В същото време, въз основа на реципрочност, петима шведски дипломати са експулсирани от Русия. Отбелязвам, че това можеше да стане тихо и неусетно, но руското външно министерство даде широка гласност на инцидента, като по този начин умножи остротата на действията си и постави Стокхолм пред избор: да реагира в конфронтационен дух, отново да получи руска реакция в отговор и по този начин мигновено да се доближи до понижаване на нивото, а след това и до прекъсване на дипломатическите отношения или да замълчи, признавайки поражението в дипломатическата война, което ще доведе до необходимостта от драстично намаляване на враждебните действия срещу Русия.

В същото време е ясно, че постигнала значителни успехи, Москва скоро ще започне да наказва и русофобската реторика.

Изборът е труден за шведите, защото и двата варианта са лоши за тях, но ще трябва да се направи.

Както знаете, две бомби не попадат случайно в една и съща фуния. Имайки предвид факта, че именно шведите и поляците бяха основните лобисти на идеята за Източното партньорство, насочено към отделяне на постсъветските страни от Русия в европейското направление и в Закавказието.

Те бяха тези, които помогнаха на украинския Майдан от 2014 г. по-активно от други (Франция и Германия също бяха активни там, но за тях това беше свързано с борбата за първенство в ЕС), както и най-активното им участие във въоръжаването на Украйна след 2022 г. принципно може да се изключи инцидент при почти едновременен дипломатически демарш срещу Варшава и Стокхолм.

Какъв е смисълът от руските действия?

През последните седмици Западът започна да намеква, че изнудва Русия с пълномащабен сблъсък с НАТО. Освен това, ако Кисинджър говори от името на всички членове на НАТО, макар и уважаван старец, отдавна оттеглил се от официалната политика, то Полша и Швеция отново се изказаха лично и по собствена инициатива.

Варшава започна да разполага настъпателни сили по границите с Беларус, а Швеция инициира проект за блокада на руския Балтийски флот под прикритието на продължаващи учения на НАТО, както и един от основните лобисти за прехвърлянето на бойни самолети на НАТО в Украйна.

Ответният намек на Москва за възможността за скъсване на дипломатическите отношения е напълно прозрачен. Отношенията се прекъсват, когато се изгуби надеждата за разрешаване на съществуващите противоречия с дипломатически средства. Това е последната стъпка преди войната.

Директно военните приготовления могат да последват след нея, но най-често те започват паралелно или дори предсрочно.

Всъщност Москва непублично отговаря на военния шантаж, че е готова не само да приеме предизвикателството, но и да поеме инициативата.

Топката е в полето на поляци и шведи. И двете страни в края на 16-ти век се включиха в проекта за „сдържане“, а след това и разделяне на Русия. И двете, в рамките на сто години след това, загубиха статута на големи европейски империи, губейки го в полза на Русия, и самите те преминаха в категорията на второстепенните сили (Полша по-късно напълно изчезна). Сега се опитват да влязат втори път в същата река.

Изборът, разбира се, е техен, но ние ги предупредихме.

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?