/Поглед.инфо/ Може би следва да си спомним как Берия, от името на Сталин, за кратко време премахна изоставането на СССР от САЩ в създаването на атомни оръжия?

Върви осмият месец на СВО. Силните и слабите страни на армията и отбранителната промишленост на Руската федерация вече са ясно идентифицирани, което дава възможност да се анализират текущите проблеми на нашия военно-промишлен комплекс, като се очертаят начини за тяхното решаване.

Днес Русия в Украйна воюва всъщност с армията от 90-те години, като няма на въоръжение, по-специално, достатъчен брой БПЛА от различни типове. За щастие, иранците помогнаха. Закупените от тях безпилотни самолети ужасяват въоръжените сили на Украйна, но това не премахва въпросите за състоянието на вътрешния военно-промишлен комплекс.

Руските ВВС разполагат само с няколко единици от най-новите изтребители Су-57 от пето поколение, които между другото се показаха отлично в небето на Украйна. Най-новите танкове "Армата", бронетранспортьорът "Бумеранг", самоходните оръдия "Коалиция" не бяха забелязани на бойните полета.

Критично важната инфраструктура на Украйна, предимно транспортната, не е разрушена. Това се отнася преди всичко за мостовете през Днепър, през които се снабдява лявобрежната групировка на противника. Разрушаването на тези мостове незабавно би изолирало театъра на военните действия на левия бряг и би поставило настъпващите части на Въоръжените сили на Украйна в безнадеждна ситуация.

За изпълнението на тази задача обаче е необходимо наличието на достатъчен брой високоточни ракети с голям обсег "Калибър" и "Искандер", което в момента не се наблюдава.

Руското министерство на отбраната никога не е признавало никакви факти за техническо несъвършенство на най-новите разработки в бронетанковата и авиационна техника, оправдавайки отказа от масовите им покупки с липса на финансиране или с факта, че настоящите танкове и самолети са напълно способни да издържат на потенциален удар на потивника.

Заместник-министърът на отбраната Юрий Борисов каза през юли 2018 г. , че няма смисъл "да се пълни армията със скъпи Армати, всяка от които струва 4 милиона долара". По неговите думи, руските военни днес разполагат с много Т-72 и неговата обновена версия на Т-90 и че за тези танкове „има голямо търсене на пазара“.

Кураторът на руската отбранителна промишленост, вицепремиерът Юрий Борисов, обясни отказа от масово закупуване на Су-57 с това, че изтребителят Су-35 е толкова добър, че „няма смисъл днес да ускоряваме работата по масово производство на самолети от пето поколение.“

Американското списание Business Insider отбеляза , че Русия, като се отказа от серийното производство на Су-57, всъщност призна поражението си във възможността да създаде изтребител от пето поколение. Експертът в областта на военната авиация от Британския кралски съвместен институт за отбранителни изследвания Джъстин Бронк смята, че причината за отказа от масово производство на Су-57 е липсата на финансиране, причинена преди всичко от замразяването на руско-индийската програма за съвместно създаване на изтребител от пето поколение.

По думите на Business Insider, Су-57 беше първата жертва на бюджетната криза, но според мен първата жертва на финансовите ограничения на руския бюджет беше танкът Армата, чиято покупка беше ограничена до партида от 100 единици.

През 2018 г. Министерството на отбраната на Руската федерация фактически се отказа от мащабното превъоръжаване на армията и авиацията с нова военна техника, като се зае с масова модернизация на стари образци. Какво да се направи: Русия няма средства за разработване, закупуване и експлоатация на най-новите оръжия, много от които превъзхождат своите чуждестранни аналози.

Причината за това е не само ограниченият капацитет на държавния бюджет. Коренът на злото е, че създаването нови технологии и производството съответните изделия е поскъпнало значително.

Например, през 2018 г., когато Министерството на отбраната реши да се откаже от масовото закупуване на Су-57 и Армата, най-новите електрически торпеда УЕТ-1 „Ихтиозавър“ бяха пуснати на въоръжение и инсталирани на дизелово-електрическата подводница Новоросийск, базирана в Севастопол.

Те са произведени в завода Дагдизел в Каспийск по петгодишен договор на стойност 7,2 милиарда рубли. Броят на поръчаните торпеда е 73. Тоест цената на едно торпедо е горе-долу 100 милиона рубли.

Имайте предвид, че цената на танка Т-90 е около 120 милиона рубли.

Не е тайна, че преди почти десет години почти цялата военна техника, произведена от руската отбранителна индустрия, беше много по-евтина. Същият Т-90 струваше на държавния бюджет 70 милиона рубли.

Трябва да се признае, че покачването на цените на продуктите на руския военно-промишлен комплекс е по-бързо от нарастването на бюджетните възможности. Това се обяснява с ръста на вътрешните цени не само на суровините и енергоносителите, но и на разходите за инфраструктура и комунални услуги. Корупционният компонент също играе своята негативна роля.

Бюджетът не е гумен, а цените на продуктите на руската отбранителна промишленост растат бързо. Ето защо руската армия се отказва не само от най-новите изтребители и танкове, но и от изграждането на океански флот.

Тъй като обаче е невъзможно безкрайно да се експлоатира дори модернизираната стара военна техника, след няколко десетилетия Русия рискува да остане с купчина стари танкове и самолети, произведени през миналия век и малък брой Армати и Су-57, които не са достатъчни дори за успешна защита на Крим.

Няма надежда износът на руски оръжия да нарасне рязко. Ситуацията може да се промени само чрез промяна на мисленето на лобистите на руския военно-промишлен комплекс. Те не трябва да се състезават в превъзнасянето на своите корпоративни добродетели, възпявайки „най-добрите танкове и самолети в света“, а да настояват за структурни реформи.

В Руската федерация консолидацията на отбранителните холдинги отдавна е в разгара си, но това постига само спестяване на управленски персонал. Продажбата на неосновни социални програми на военно-промишления комплекс също не дава системен ефект.

Но хипотетичното обединяване в рамките на универсални вертикално интегрирани структури на предприятия от военно-промишления комплекс, петролната промишленост и енергетиката (което беше предложено през 90-те години на миналия век от известния икономист академик Дмитрий Семьонович Лвов) веднага ще намали вътрешнокорпоративните разходи за горива, смазочни материали, електроенергия и комунални услуги, а накрая ще намали себестойността на крайните продукти – на същите тези танкове и самолети.

Известните високопроизводителни ОТРК от семейството на „Искандер“ се произвеждат в завода във Воткинск в Удмуртия. Цената им е военна тайна, но според чужди медии е няколко милиона долара. За руските въоръжени сили тези ракетни системи са по-евтини, но не достатъчно, за да организират мащабно производство на тези ракети.

Но включването на завода в Воткинск в регионален или междуиндустриален клъстер с участието на компании от основни отрасли може радикално да промени ситуацията към по-добро.

По време на Първата световна война е създадена Специално съвещание по отбраната, ръководено от военния министър генерал от пехотата Алексей Поливанов. Специалното съвещание имаше регионални и фабрични клонове, които бързо и твърдо решиха въпросите за ускоряване и оптимизиране на производството на оръжие и военна техника. Така „гладът за снаряди“ на руската армия беше напълно премахнат.

Показалите своята ефективност Специални съвещания, бяха организирани и в Съветския съюз.

През октомври 1998 г. първият заместник министър-председател на правителството на Руската федерация Юрий Маслюков имплицитно прилага, макар и за кратко, концепцията на академик Лвов и провежда общоруското съвещание на ВПК-ФEC във Воткинск, на което привлича и лидерите на нефтения и газовия бизнес на страната. Резултатът беше увеличаване на поръчките за производство на отечествено нефтено и газово оборудване, което направи възможно запълването на свободните мощности и персонала на завода във Воткинск.

В сегашните условия страната спешно се нуждае от увеличаване на производството на комплекси „Искандер“ и то на цена, която да позволи масовото им производство. Това изисква социална институция за управление на кризи, образно казано "икономически цар", чиято роля може да бъде изиграна от Специалното съвещание или Държавния комитет по отбрана, ръководен от енергичен и компетентен администратор - министър, надарен с диктаторски ( Sic !) правомощия в икономическата сфера.

Как да се намали цената на различните видове ракетни системи ще се решава на място в реално време. Основното е да се премахне "ракетният глад" на руската армия!

Тази задача не е сред неразрешимите. Достатъчно е да си припомним как Берия, по поръчка на Сталин, за кратко време ликвидира изоставането на СССР от САЩ в създаването на атомно оръжие. Премахването на ракетния глад е много по-лесно от създаването на атомна бомба. Необходим е само мощен, отговорен "Администратор" или "Стопански цар" с необходимите и достатъчни правомощия.

Това е само част от необходимите реформи за руската отбранителна индустрия. В хода на системните трансформации ще възникне и въпросът за създаването на регионални диверсифицирани клъстери, които органично да съчетават интересите на индустрията и регионите, оставяйки ролята на върховен арбитър и стратег на федералния център.

Настоящият суровинен модел на руската икономика предполага завишени цени не само на суровините, цената на които е включена в себестойността на производството на военна техника, но и високи вътрешни енергийни и транспортни тарифи, които допринасят за високата цена на руския военни иновации.

Така че ситуацията с отказа на руската армия от масови покупки на нови оръжия е системен знак, че руският военно-промишлен комплекс все още не е в състояние да въоръжи и оборудва армията, необходима за осигуряването на безопасността на огромната държава.

Всичко това беше обсъдено на юнския (2022 г.) семинар във водещия руски отбранителен изследователски център, Института по приложна математика на Руската академия на науките „М.В. Келдиш“, на която присъстваха представители на Академията на военните науки и редица държавни агенции. Сред разгледаните предложения беше отказът от либералната версия на икономиката за периода на военните действия, както и отказът от „олигархизирането“ на военно-промишления комплекс.

Освен системни реформи е необходимо и засилване на борбата с корупцията в сферата на държавните отбранителни поръчки.

През септември 2017 г. Централната банка и Росфинмониторинг публикуваха зашеметяващи цифри: повече от 50% от държавните отбранителни поръчки се превръщат в налични (да се чете: открадват). Следственият комитет на Руската федерация съобщи за наказателно дело във връзка с рекорден подкуп в историята на Московска област в размер на 368 милиона рубли.

Оттогава корупцията около държавната отбранителна поръчка не е изчезнала, но е намаляла значително. През февруари 2021 г. Росфинмониторинг разкри престъпления на обща стойност 9 милиарда рубли в областта на държавните поръчки за отбрана, както Юрий Чиханчин, ръководител на ведоството, докладва на руския президент Владимир Путин:

„За съжаление има факти за престъпления в държавните отбранителни поръчки. С участието на предоставените от нас материали бяха образувани повече от 120 наказателни дела, разкрити са щети на стойност 9 милиарда [рубли], 2,4 милиарда рубли бяха блокирани /„арестувани“/, 1,5 милиарда бяха доброволно върнати. И сега, заедно с ФСБ, ние работим по разкриването на редица схеми, свързани с държавните поръчки в отбраната“.

По мнението на Чиханчин, Росфинмониторинг, заедно с Министерството на отбраната и правоприлагащите органи, успяха да намалят броя на фирмите „еднодневки“ или „бушони“ с почти 37%. Броят на "съмнителните операции" в държавната отбранителна поръчка е намалял три пъти. Въпреки това през юни 2022 г. ръководителят на Росфинмониторинг докладва в редовен доклад до държавния глава , че голям брой посреднически фирми отново са причинили увеличение на цените на металите за държавни поръчки за отбрана.

Отпускането на гигантски суми за превъоръжаване на армията и за подкрепа на руската отбранителна промишленост е приоритет на националната сигурност за политическото ръководство на Руската федерация и нито корупцията, нито отказът от иновации трябва да анулират тези стратегически приоритети.

Специалната военна операция на Русия в Украйна се превърна в продължителна война на изтощение, която се подчинява на закона за големите числа. Победител ще бъде този, който успее да организира най-добрата синергия в триадата „брой-качество-цена” при производството на оръжие и военна техника.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com