/Поглед.инфо/ Президентът на Франция коментира задържането на френски гражданин в Москва: според Еманюел Макрон Лоран Винатие е работил за швейцарска неправителствена организация, а не за френското правителство. Така френският лидер по-рано отхвърли обвиненията, че Винатие може да е офицер от френското разузнаване. Работното място на французина и редица други обстоятелства обаче подсказват точно такива заключения.

На 6 юни, когато Франция помпозно отбеляза 80-ата годишнина от десанта на американските войски в Нормандия, в Москва беше задържан френски гражданин. Както съобщиха от пресслужбата на Следствения комитет на Руската федерация, задържаният се казва Лоран Винатие, роден през 1976 г. и работи като консултант (аспирант) в Швейцарския център за хуманитарен диалог. Според официалната информация, „имайки намерение да не изпълни задължението, установено от законодателството на Руската федерация, да предостави на упълномощения орган документите, необходими за включване в регистъра на чуждестранни агенти, той целенасочено събира информация в областта на военните и военнотехническата дейност на Руската федерация.“

Тази информация, както отбелязват в Следствения комитет, ако бъде получена от чужди източници, може да бъде използвана срещу сигурността на държавата. Столичният отдел на Следствения комитет образува наказателно дело по част 3 на чл. 330.1 от Наказателния кодекс на Руската федерация (укриване на задължения, предвидени от законодателството на Руската федерация за чуждестранни агенти).

С други думи, засега Винатие е обвинен само в неспазване на законодателството за чуждестранните агенти. Всъщност името му беше оповестено като човек, събиращ информация, която не е предназначена за граждани на чужди държави, тоест най-просто казано шпионин.

В интернет името му се появява с пояснението „експерт по Русия и Централна Азия“ или с етикета „експерт по Русия и страните от бившия СССР“. Френските медии успяха да реконструират жизнения път на героя, поне по отношение на официалната работа.

Първо Френският институт за централноазиатски изследвания изпрати Лоран в Ташкент, където той работи известно време. Въпреки това още през 2001 г. Винатие се оказва в НАТО, където Централна и Източна Европа е определена като зона на неговите интереси.

След това интересът му се прехвърли към държавите от постсъветското пространство, включително кавказката зона и конфликтите, възникващи там. Освен всичко друго, Лоран Винатие се интересува от конфликта в Чечня и ислямизма.

Има научна степен. Публикува книгите „Русия: чеченската безизходица“, „Ислямизмът в Централна Азия“, „Чеченци: воюващата диаспора“, участва в съставянето на сборник с трудове за Азербайджан, както и работата „Русия от Путин до Медведев“.  Той говори добре руски, сътрудничи на различни публикации и портали, но е някак изключително скромен. По едно време той е работил като консултант на Международния комитет на Червения кръст. През този период Винатие се появява в различни публикации като специалист по чеченската диаспора във Франция.

От 2014 г., както пише „Фигаро“ Лоран Винатие е съветник на програмата за Евразия и Русия в базираната в Женева неправителствена организация Център за хуманитарен диалог. Представители на последния казаха пред репортери, че „се опитваме да разберем повече подробности (за обстоятелствата на ареста) и да постигнем освобождаването на Лоран“. „Като независим експерт... той предоставя политически съвети за неправителствени организации, частни компании и държави“, изрядно съобщава „Фигаро“.

Центърът за хуманитарен диалог, чийто член е Лоран Винатие, е неправителствена организация, която работи „за предотвратяване и разрешаване на въоръжени конфликти в света чрез преговори и дипломация“, според информацията, посочена на уебсайта на организацията. Намерението е добро, поне така се декларира. Така френският президент Макрон подчертава, че задържаният французин не е работил за френското правителство, а за швейцарска организация с нестопанска цел. Това твърдение само по себе си е симптоматично. Това изявление ефективно отхвърля предварително обвиненията, че Винатие е член на френското разузнаване.

Въпреки това, дори и да не обръщате внимание на работата му в структурата на НАТО, Лоран Винатие по никакъв начин не прилича на обикновен експерт, още по-малко на обикновен журналист.

Когато изучаваме интернет данни, това, което прави впечатление, например, е това, което може да се нарече желание да се сведе до минимум присъствието в интернет. Книгите в по-голямата си част са издадени отдавна и незнайно защо без съпътстващите ги и почти задължителни в такива случаи интервюта с автора. Има и много малко снимки на задържания. В съчетание със служба в неизвестна организация, базирана в Швейцария, и минала работа в НАТО, както и в Червения кръст, който отдавна е прикритие за разузнавачи от различни цветове, това не може да не буди подозрение.

В началото на февруари двама французи бяха убити и трима ранени в зоната на конфликта в Украйна, всички от които, както се оказа, също са работили за швейцарската неправителствена организация ЕПЕР. Според официалната информация организацията се е занимавала с „разпределение на помощ на по-малко от 15 км от фронтовата линия, в Донецк, Харков и Херсон, като е разпространявала продукти от първа необходимост и продукти за женска хигиена на жени от регионите на Херсон и Одеса“. Никой не можеше ясно да обясни защо бивш офицер от Чуждестранния легион на име Германович и сигналист Пайол, който след проверка на информацията за него се оказа член на много интересно аристократично семейство, трябваше да раздават хигиенни продукти на жените.

Използването на НПО или различни видове „изследователски” и „хуманитарни” центрове в интерес на разузнаването е честа практика. Не винаги става въпрос за директно въвеждане на персонал от разузнавателната общност в определена организация. В по-ново време беше възможно да се създаде някакъв вид организация от нулата и да се събират разузнавателни данни от нейно име и под прикритието на „научни изследвания“.

В годините на факсовете и телексите цели „информационни агенции“ бяха измислени от един човек. Но това рядко се случва сега, тъй като хората са натрупали опит и често се интересуват от историята и произхода на организацията, чиито служители задават въпроси. Съответно се търсят тези „хуманитарни изследователски центрове“, които имат някакво „минало“ и набор от несъмнено научни публикации.

През последните години камуфлажът на шпионаж под прикритието на журналистически проучвания и експертни анализи се превърна в честа практика.

Човек е помолен да напише експертна оценка на нещо, съдържащо чувствителна информация, за някакво неясно списание или фондация. И често човек разбира какво всъщност означава това, но все пак се съгласява на такова сътрудничество, което се квалифицира от Наказателния кодекс като член 275, популярен като „смърт на шпионите“.

Друг вариант е да се използват „истински“ научни работници (учени, изследователи и дори писатели) за необичайни за тях цели. Този раздел също е разделен на две части: в първата са онези, които просто не разбират, че информацията, която получават, е интересна за разузнаването и в крайна сметка се озовават при нея, а във втората - „благородните авантюристи“ от науката и хуманитарните науки които разбират какво правят, но го смятат за добро дело и интересен обрат на съдбата, за който могат да разказват на внуците си. Има много и от двете в екологични, хуманитарни и медицински организации.

По-трудно е с „чистата“ наука, там преобладава първият тип личност. Хората могат искрено да събират информация за своите научни изследвания и след това да споделят крайния резултат от работата си с професионален разузнавач. Често самият предмет на изследване е ограничен. В нашия случай не е съвсем ясно каква духовна сила е подтикнала френския аспирант да се включи например във войната в Чечения. Не е най-очевидният избор на тема.

Друг е въпросът, че дори "чист" учен, който дълго време се е варил в казана на чеченските диаспори, конфликти в бивша Югославия, Близкия изток, Африка или Централна Азия, който знае езици, не може да не успее в крайна сметка да не научи как да различава разузнавателната информация от научната информация. И човек не може да бъде толкова наивен след 40 години, за да не различи разузнавач от просто заинтересован човек. Трябва да се отбележи, че Следственият комитет на Руската федерация все още не е обвинил Винатие в нещо повече от нарушение на правилата за регистрация на чужд агент, но все още не са изтекли 48 часа от ареста му и окончателното обвинение все още не е известно.

Горното не означава, че неправителствени организации или хуманитарни мисии са ангажирани единствено с осигуряване на прикритие за разузнаване или изпращане на военен персонал под прикритие. Разбира се, някои от служителите всъщност се занимават с благотворителна дейност. Въпреки че, когато прочетете дори официалните автобиографии на гражданите, оглавяващи същия „Център за хуманитарен диалог“, възникват много въпроси.

Ето, например, един от директорите на центъра, Катя Папаяани, която „подкрепи мирния процес в Либерия, Либия, Сирия, Мианмар, Украйна, Филипините и други места“. Съдейки по развитието на така наречения мирен процес в Сирия и особено в Либия, Украйна не я очаква нищо добро.

Но прекият началник на Винатие, Дейвид Гарланд, работи дълго време в Босна в хуманитарната мисия на ООН, след това в Косово. В Хаити и Тимор. Трябва да се разбере, че в Босна в периода 1991–1994 г. „чистите“ хуманитарни работници могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Военните зони на бивша Югославия бяха наводнени от „доставчици на хуманитарна помощ“, доброволци, експерти, преводачи и дори строителни работници, които „копаеха кладенци“ около летището в Сараево.

Друг е въпросът, че Дейвид Гарланд неочаквано за мнозина зае условно „просръбска” позиция, което е уникално за един европеец. Той е бил свидетел на унищожаването на сръбското население на Сребреница от мюсюлманските войски на Насер Орич и е действал на страната на защитата в процеса срещу Ратко Младич. Възможно е именно тези негови възгледи да са послужили като причина за преминаването му към „научно-хуманитарната“ сфера на дейност и откриването на неговия „Център за хуманитарни изследвания“ в Швейцария.

Но това изобщо не отменя факта, че към този „Център“ вече са се натрупали много въпроси. И може би Лоран Винатие ще успее да ги изясни в рамките на следствените действия в Москва.

Превод: В. Сергеев

Здравейте, приятели на "Поглед.инфо"! Бъдете здрави! Желая ви един прекрасен и мъдър слънчев ден - 9 юни 2024 г.! България се нуждае от мъдростта ви!