/Поглед.инфо/ В средата на октомври изследователският център на Конгреса на САЩ изготви доклад за сътрудничеството с Казахстан. Изводите от доклада са прости и предвидими.
Задачата на американците е да се борят и пак да се борят с руското присъствие във всички области, но преди всичко в областта на икономиката, текущата политика, културата и идеологията. За да направят това, американците са готови не само да финансират, подхранват и поддържат собствените си групи на влияние в правителството, в бизнеса и - най-важното - в артистичните и научните среди, но и да насърчават най-радикалните антируски настроения сред националистическата интелигенция, особено в южната част на страната.
Сега основната задача на американците е да навредят на Москва колкото е възможно повече, а след това да се намесят пряко. Много добре знаем доколко са успешни в такива случаи, знаем много добре на примера с Афганистан, Ирак, Либия. Но Казахстан е друга история. Той е свързан с Русия с хиляди нишки. И дори Вашингтон разбира това. Затова се стремят да действат с удвоена енергия.
По принцип САЩ и техните съюзници си поставят същата задача в цяла Средна Азия. Изтласкването на Русия от региона е тяхната мечта. И изглежда, че като играят на егоизма и накърнената гордост на местните властови елити, както и на конфликтите между самите централноазиатски сили, американците могат да постигнат определени ползи.
И все пак мисля, че възможностите на нашите геополитически опоненти са все още ограничени. И в Астана, и в Алма-Ата, и в Ташкент, и в Бишкек, и в Самарканд, и в Душанбе, и дори в Хорог и Ашхабад, ние все още сме свои, може би не най-обичаните, но разбираеми и близки, и те, хора на Запада, обещаващи печалби, привлекателни и учтиви, без съмнение - далечни, не винаги разбираеми и опасни за местните елити. Никой в Азия не знае каква цветна революция могат да спретнат и как ще се развие тя. Но знаят със сигурност, че руснаците, ако не ги дразнят много, няма да мътят водата напразно. Засега това е нашата Азия. И е от основно значение ситуацията да не се променя.
Самите централноазиатски държави в сегашните си граници са продукт на съветската история. Изключително в резултат на трансформациите на съветската епоха в Централна Азия беше създаден специален социален свят, чийто уникален характер се усеща остро при всяко пресичане на границите на бившия СССР от страната на традиционния Изток. След като направиме само няколко стъпки, веднага се озоваваме в много странно подредена, но минала „съветска епоха“, преживяла модернизацията, която трудно се вписва в стандартните шаблони, познати на англосаксонците.
Схемата, по която хората на Запада са свикнали да анализират Изтока, винаги е била груба и елементарна. Преди време се използваше арогантен „ориентализъм“, сега, особено в ляво-либералния вариант, това е постколониален дискурс. Колониализъм - деколонизация - постколониално възраждане - модни теми от началото на XXI век, изключително актуални за световния дневен ред, включително за самите САЩ и Европа. На тях също е поставен идеологически залог в голямата централноазиатска дискусия (нашите опоненти са готови да разиграват една и съща карта с по-голям или по-малък успех на цялата територия на бившия СССР).
Но фактът е, че руската история не се вписва добре в този контекст, вбесява врага и това няма да е преувеличение. Дават всичко от себе си, за да докажат, че Русия е същата колониална сила като Великобритания, Франция и други, дори по-лоша. Те разбират, че ако наложите фалшива ретроспекция на местните елити, скъсването с Русия ще стане въпрос на политическа технология. Но това е на повърхността. Самият централноазиатски проблем е много по-дълбок.
От края на XVIII век нататък, в продължение на почти един век, Централна Азия е зона на ожесточен конфликт между Британската и Руската империя. Британците id ужасени от появата на руснаци по границите на Британска Индия, в Памир, в Тибет и в Хималаите. Тяхната съпротива е яростна, но безплодна. Хива, Бухара, Самарканд и Коканд се оттеглят последователно поo ръката на „белия цар“. Развитието на Централна Азия от руснаците, изграждането на нови градове и железопътни линии, а след това и съветските трансформации в азиатските републики се превръщат в мощно предизвикателство за британската колониална система. И най-важното е, че така са били възприемани на Изток. Руснаците, Съветите носят освобождение от колониалната зависимост.
Сега се опитват да забравят този момент, да дрънкат, но за Индия, арабския Изток и други страни, дори за Турция, Октомврийската революция има смислово значение. Тя, както обичат да формулират съветските ориенталисти, „събужда народите“.
Поетът и великият познавач на Изтока Николай Семьонович Тихонов пише в известното някога стихотворение „Самѝ“ за малко индианско момче:
„Самѝ стоеше на колене
Малък, тих и строг
И се молеше на далечния Ленин
Неразбираем, като йога.”
Тези редове описват надеждите на Изтока много по-точно от десетки научни статии и политически декларации. И споменът, че в продължение на десетилетия Русия е носила освобождение и надежда, а не поробване, все още е жив в Централна и Южна Азия, въпреки удара, който ѝ беше нанесен от превратностите на съветската история и политиката на нашите противници, и колапса на СССР, и войната в Афганистан, и ислямския радикализъм. Руснаците не са колонизатори, те не гледат отвисоко на хората от Изтока - това продължава да бъде основната пречка за западното влияние в региона.
Възможностите на СССР/Русия на Изток бяха добре разбрани от нашите врагове в „класическата“ епоха на Студената война. И въпреки интелектуалното разтърсване, което неочаквано ги връхлетя, те все още не разбират докрай. Оттук и финансираните от тях „изследвания“, множество семинари, грантови проекти и всичко останало, което идеално си спомняме от 90-те години. Единствената задача на подобна псевдонаучна и псевдокултурна дейност е да покаже, че руското присъствие е просто колонизация, тоест да убие и изкриви историческата памет на ХХ век.
Но има много факти, а те се съпротивляват.
В никакъв случай не трябва да заемаме отбранителна позиция. Необходимо е да говорим на разбираем език, да ценим собствените си агенти на влияние и да помним постиженията от миналото. Основното нещо е да не играем глупаво с врага - както с настоящата, донякъде непредвидима, емиграция на "петата колона" в Ташкент, Астана и Бишкек, така и с нашето собствено отношение към азиатските мигранти, останали в Русия - всяко тяхно свидетелство намира остър отзвук в Азия – както в използването на „мека сила“, така и в конкретни политически решения.
Тук не може да сбъркаме. Централноазиатските постсъветски държави все още са от първостепенно значение за нас, особено когато говорим за завоя от евроцентризма към многополюсния свят. Засега имаме силна позиция, базирана на реална историческа основа. Не трябва да ги оставяме да бъдат унищожени.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com