/Поглед.инфо/ За съжаление правителството не намери решение за офшорните олигарси.
Системните либерали, представлявани от Министерството на финансите, прокараха неудължаването на експортното мито върху износа на метал и замяната му с увеличение на Данъка за добив на полезни изкопаеми и въвеждането на акциз върху прокат. В същото време беше решено да се изостави квотната система, която беше предложена на Силуанов в Държавната дума.
Ръстът на Данъка за добив на полезни изкопаеми и въвеждането на акциз върху проката ще доведат единствено до оскъпяване на продукцията, защото тези разходи ще бъдат заложени в крайната стойност.
Въпреки това на помощ на държавниците, на които, ако говорим с особена терминология, им спряха настъплението по обективни причини, дойде Донбас.
Преди няколко месеца в икономиката на ДНР се случиха сериозни изменения. В течение на няколко години най-големите активи на Донбас се контролираха от Сергей Курченко - украински корумпиран олигарх и приятел на сина на Янукович.
Предприятията бяха доведени до критичен стадий. Всичко ценно беше рязано и продавано, а заплатите не се плащаха. В Москва, макар и късно, но все пак забелязаха проблема. В резултат Курченко беше ударен през ръцете (за което отделно благодаря на жителите на ДНР и ЛНР), а активистите бяха предадени след това на руския бизнесмен Евгений Юрченко.
В течение на няколко месеца Юрченко показа, че неговите методи коренно ще се различават от тези на Курченко. Дължимите заплати бяха изплатени. Но най-важното: предприятията започнаха да увеличават обема на произвежданата продукция.
За щастие, ситуацията на световните пазари на метали и въглища е добра. Парите от продажбата на продукция, може активно да се реинвестират в производството.
Ярък пример е възраждането на металургичния комбинат в Алчевск. През ноември ще бъдат произведени над 10 000 тона стоманен прокат. А през декември 40-45 хиляди тона с перспективи за по-нататъшно увеличение на производството.
Разбира се, продукцията отива основно на руския пазар. Но отива на по-ниска цена. Това значи, че руските олигарси като Мордашов, Лисин и Рашников повече не могат да държат цените на световно равнище. Те ще са принудени или да снижат цените за своята продукция, или да отстъпят дял от пазара, преориентирайки се на износ.
Сега за нашите догадки. Според нас именно държавниците помогнаха да се включи наново промишлеността на Донбас, защото в средата на лятото се разбра, че няма как да се разберат с олигарсите да снижат цените.
Мерките, които бяха предприети, се оказаха недостатъчни. Олигарсите с труд, но отразиха опита на правителството да им изземе свръхпечалбите и да снижи цените.
Ярък пример е отказът от въвеждането на прогресивен данък върху печалбите. Но сега в боя влиза Донбас. Според анализаторите, продукцията от ДНР и ЛНР може да заеме около 15% от руския пазар. Всъщност това е огромен обем.
Ситуацията е отлична едновременно от няколко ъгъла. На първо място цената на метала на вътрешния пазар трябва да падне, защото пазарът ще се окаже запълнен. Продукцията на Донбас просто няма къде другаде да отиде, освен в Русия. На второ място това е отличен двигател за развитието на икономиката на ЛНР и ДНР. За щастие, на територията на републиките редът, ако не е наложен все още до край, то определено процесът е близко до това. “Дивите” времена, които бяха неизбежни, са към края си.
Още сега жизненият стандарт в двете републики не е по-лош, отколкото в средностатистически регион на Украйна. В случай, че промишлеността заработи дори на половината от показателите от довоенно време, то жизненият стандарт ще стане като в Ростов на дон. Според мен, именно постигането на тези цели е заложено в стратегията за развитието на Донбас.
Превод: В. Сергеев