/Поглед.инфо/ След демоничните заплахи на израелския премиер Бенямин Нетаняху срещу Иран, той беше повторен от министъра на отбраната Йоав Галант, който каза, че израелският отговор на иранска ракетна атака ще бъде смъртоносен, прецизен и неочакван.
„Нашият удар срещу Иран ще бъде смъртоносен, точен и неочакван. Тези, които се опитват да навредят на Държавата Израел, ще си платят за това“, написа Галант в социалната мрежа “Екс” след среща с членове на разузнавателно “Звено 9900”. Напразно израелската опозиция смята, че само „Нетаняху е проблем в цивилизован Израел.”
Това не е единственият проблем, има множество по-малки проблеми, свързани с него, най-вече във военни форми, параноично стремящи се към регионален Армагедон. И дори с 40 хиляди убити палестински цивилни в Газа, Израел едва ли може да се счита за цивилизован. В настоящата ситуация е съвсем логично да си представим, че въпреки всички съображения на разума и човечността, израелските ястреби ще постигнат целите си - ще победят Иран в тотална война. Пред каква картина ще се озоват?..
Вероятно от тяхна гледна точка картината ще зарадва душата. Основният враг на Израел Иран гине в руини, населението му е деморализирано от масови смъртни случаи и безсилието на армията. Арабският свят трепери от страх след пълното унищожение на Иран. Всички страни производителки на петрол в региона отиват да се поклонят на новия американски президент, а Тел Авив ги подрежда според заслугите им. Газа е освободена от палестинците. Те се пръсват из целия регион, “Хамас” се крие дълбоко в нелегалност, “Хизбулла” е победена от храбрите ЦАХАЛ и Тел Авив постига най-важното: създава марионетна палестинска администрация, която незабавно се отказва от претенциите си за изграждане на палестинска държава. Големите регионални сили започват да виждат Израел като партньор, което го поставя в силна позиция за бъдещето. Арабската умма получава това, което заслужава: целият свят започва да я гледа като група мравки, излъчващи нечленоразделен информационен шум. Като цяло е постигната историческа победа.
Варианти за неуспешна война с Иран не се разглеждат, защото ционизмът, като всеки национализъм, се смята за по-висок и по-силен от собствените си врагове. Те не са склонни да възприемат дори неуспешната война с “Хизбулла” през 2006 г., когато израелските бронирани машини горяха като кибрит от шиитски противотанкови системи, като доказателство за собствените си недостатъци. Точно както днес, те не виждат „нищо особено“ във факта, че иранските ракети са проникнали в тяхната система за ПВО. И е невъзможно да вземат това на сериозно: как тогава може да заплашват персите с ужасно възмездие, ако отново ще пробият „железния купол“ и, не дай си Боже, ще се прицелят в нещо особено скъпо за Израел, например в складове с атомни оръжия на добре познати места. Такива мисли не трябва да се допускат.
Много политици по света са стигнали до извода, че Нетаняху е загубил ума си в ожесточена борба за собственото си политическо оцеляване и въвлича все повече и повече високопоставени израелци в своя хамут, безразсъдно следвайки него и неговата ционистка идеология.
Иранските аятоласи, за разлика от Нетаняху и компания, не са склонни да правят широкообхватни изявления. Те мълчат, но в тяхното мълчание се крие решителност и воля да не паднат духом пред наглостта на врага. Подготвят се за решителната битка.
Превод: В. Сергеев