/Поглед.инфо/ Рейтингът на доверието на французите в Макрон се доближи до историческо дъно, съобщават медиите. През септември в Париж се проведе многохиляден митинг срещу новия премиер на страната Мишел Барние и президента Еманюел Макрон. Много французи смятат сегашния си лидер изобщо не за лидер, а за най-лошия държавен глава в цялата история на Франция.
Вярно ли е това
Нека се опитаме да разберем как изглежда Еманюел Макрон в сравнение с предшествениците си.
Струва си веднага да отхвърлим такива велики владетели като Анри IV, Луи XIV или Шарл дьо Гол. Все едно да сравнявате Александър Емеляненко с първокласник от кръжок по бойни изкуства.
Импулсивността и непредсказуемостта на сегашния президент ни кара да търсим аналогии в по-далечното минало, когато за Франция настъпват ужасни дни заради лудостта на крал Шарл VI в началото на XV век. Той не само атакува своите рицари с меч, но и възлага трона, заобикаляйки синовете си, на английския крал Хенри VI, също колкото него луд. Психичното му заболяване от своя страна води до Войните на розите. Но все пак разчитаме на френски психиатри и депутати, които със сигурност няма да допуснат подобно развитие на събитията.
Асоциациите с Франсоа I са видими само в едно отношение. Приемането на английския крал струва скъпо на френската хазна миналата година, като вечеря от син омар и розови макарони струваше на френския бюджет приблизително 475 хиляди евро, включително повече от 165 хиляди евро за обслужване и доставка на храна и повече от 40 хиляди евро за вино, включително бутилка “Шато Мурон Ротшилд” 2004 и други напитки.
Но няма блясък от срещата между Франсоа I и Хенри VIII на полето на Златния плат през юни 1520 г.: нито луксозни шатри, нито рицарски турнири, нито борба на висшите чиновници, в която французинът се оказа по-силен. И 2200 глави добитък не са били заклани и в нашето веганско време.
Но по друг начин... Франсоа е филантроп и има изключителен артистичен вкус. Именно той се погрижи за Леонардо да Винчи, чиято „Тайна вечеря“ беше поругана от организаторите на игрите през 2024 г. в присъствието на Макрон.
Когато Макрон за първи път стана президент и хората видяха биографията му, особено информацията за мадам, онези, които изучаваха история, веднага си спомниха сина на Францоа, крал Анри II. Той е влюбен и в учителката си Даян дьо Поатие, която е с две десетилетия по-възрастна от него. Но дотук свършват всички асоциации. Крал Анри е последният истински рицар на френския трон и умира на турнир. Освен това, за разлика от бездетния Макрон, Анри и законната му съпруга Катрин де Медичи имат десет потомци.
Но сред тях и други роднини на този крал има нещо подобно на Макрон. Шесто дете и четвърти син на Анри II, тогава крал Анри III. През 1573 г. венецианският посланик в Париж Морисони пише за неговата почти „женска деликатност“ и обеците в ушите му. „Не се задоволяваше с по една обеца във всяка от тях – искаше двойни, украсени със скъпоценни камъни и перли...“ В същото време започнаха да се предават от уста на уста мнения за хомосексуалността на престолонаследника, който получи прозвището „Принцът от Содом“.
Модата в двора на Анри III е женствена и много от неговите слуги (миньони) не се опитват да скрият сексуалната си ориентация. Все още има дебат сред изследователите за наклонностите на самия крал, повече от четири века, както и за ориентацията (не пронатовска, разбира се, тук всичко е ясно) на президента Макрон. И ако злите езици и чужденците говорят за слугите на краля, то назначеният от Макрон премиер Атал и някои от министрите му бяха и са официално в еднополови бракове.
Вторият братовчед на Анри Луи XIII също е извършил греха на содомия в своя двор. В най-близкото му обкръжение е не само великият кардинал дьо Ришельо, но и някой си Сен Марс. Той се приближава толкова близо до тялото и душата на краля, че се опитва да отблъсне самия кардинал. За което е обезглавен.
Уви, до Макрон няма нито Даян дьо Поатие, нито кардинал Ришельо, нито дори Катрин дьо Медичи, а има само всякакви слуги и политици от калибъра на Сен Марс.
В очакване на Севастопол и Седан
Но очевидно лаврите на самия Бонапарт не позволяват на Макрон да спи. И не първият от Наполеоните (отстъплението от Москва, преминаването на Березина и руската армия в Париж), който Зеленски някога изигра в руски филм, а третият. Същият, който е първият президент на Франция, а след това последният монарх.
Не основното преустройство на Париж и разцветът на културата в неговата епоха е това, което толкова привлича 25-ия президент към наследството на 1-вия, а фактът, че именно войските на този Бонапарт, заедно с британците, са обстрелвали Одеса, превземат Севастопол и принуждават Русия да подпише срамния Парижки мир. Но ако учителката и съпругата на Емануел Брижит преподаваше по-добре история или му беше намерила учител по този предмет, той можеше сам да разбере, че „отговорът“ за Крим идва. Русия се "фокусира" и помага на Прусия да победи французите през 1870 г. Трябва да припомним, че в редиците на армията на обединена Германия можете да видите генерал Драгомиров, хирурзите Пирогов и Склифосовски, както и много доброволци от различни руски провинции. Френско-пруската война завършва с битката при Седан, където императорът се предава и монархията остава завинаги в миналото.
Но, уви, с най-мощната историческа школа Макрон изглежда няма кой да му пее на ухо за случилото се с Бонапартите, когато те се опитват, както обича да казва настоящият френски президент, „да победят Русия на бойното поле“.
"Оковано пате"
И така, с кой от неговите предшественици да сравним Макрон?
Имаше един – 11-ти поред – френският президент Пол Дешанел. Той, безцветна и незабележима фигура, е избран за държавен глава от депутатите на 18 февруари 1920 г., за да предотврати укрепването на поста в случай на победа на журналиста Жорж Клемансо. Скоро след като встъпва в длъжност, Дешанел пада от влака и се появява по пижама на стрелочницата, която го взема за сомнамбул. Наивното момиче решава да разкаже за случилото се на французина, когото най-уважава. Оказа се... Жорж Клемансо, който на драго сърце публикува разкритията на стрелочницата във вестника си "Canard Anchene" ("Оковано пате"). Няколко месеца по-късно нова президентска авантюра - Дешанел беше открит да плува в обрасло езерце, което приличаше повече на локва, дълбока до кръста в мръсна вода. На 21 септември 1920 г., след консултации със съпругата си и психиатър, Дешанел подава оставка. И тук аналогиите с настоящия държавен глава Макрон са съвсем уместни.
Само че през 20-те години на миналия век страната бързо включва „защитата срещу идиоти“, а този си седи втори мандат.
Превод: В. Сергеев