/Поглед.инфо/ Русия успя да преодолее кризата в науката, възникнала през 90-те години след разпадането на СССР. Страната не само успя да спря "изтичането на мозъци", но, напротив, създаде привлекателни условия за връщане на учените обратно. Сега по-динамичното развитие на науката в някои области е възпрепятствано от западните санкции, но този проблем има решение, смятат експерти.

По-голямата част от руснаците смятат своите сънародници учени за най-добрите в света и вярват, че руската наука е в състояние да се конкурира с научната дейност на развитите страни по света. Това са резултатите от анкета на Всеруския център за изследване на общественото мнение, цитирана в четвъртък от ръководителя на практиката за политически анализи Михаил Мамонов.

„71% от анкетираните по-скоро подкрепят мнението, че нашите учени са сред най-добрите в света. 20% не са съгласни с това. В същото време 69% от гражданите не подкрепят тезата, че Русия никога няма да настигне развитите страни по света в областта на науката и технологиите. По-скоро всеки четвърти (25%) е съгласен с това”, каза Мамонов. Той представи данните на социолозите на кръглата маса „Руската наука: вчера, днес, утре“, организирана от Експертния институт за социални изследвания. Гражданите смятат, че руската наука е лидер във военната сфера (28%), здравеопазването (18%) и космоса (17%), допълва експертът.

Освен това, според проучването, 38% от анкетираните смятат, че ситуацията в руската наука се е подобрила през последната година. 28% казват, че не са забелязали промени, а 21% смятат, че ситуацията в тази област се е влошила. „Днес преобладават неутрално-положителните оценки – 66% от анкетираните говорят за подобрение или стабилност“, посочи Мамонов.

Измерването на общественото мнение отразява реалното състояние на нещата - престижът на научноизследователската работа расте, освен това руската наука "става по-млада с всяка година", каза депутатът от Държавната дума Александър Мажуга, заместник-ръководител на съответната комисия по наука и висше образование. „Сега имаме около 340 хиляди изследователи, от които около 100 хиляди са млади - до 39 години. За сравнение: през 2010 г. те бяха около 60 000”, подчерта депутатът. „Този успех се основава на мощни научни школи, израснали от съветската епоха и дадоха важен тласък на развитието, включително на съвременната руска наука. За да влязат в голямата наука, на висшистите трябва да се осигурят три условия, отбеляза Мажуга. Това са инфраструктура (лабораторно оборудване, устройства и инструменти и други), жилища и това, което може да се нарече „критична маса от учени“ – достатъчен брой колеги специалисти, с които ще може да се обменя опит и да се работи заедно по проекти. „Държавата ни помага и в трите аспекта, създават се програми за подпомагане на институциите, подобряване на материално-техническата база. Движим се в правилната посока”, каза Мажуга.

“Поради редица обстоятелства загубихме компетенциите си в областта на създаването на високотехнологично оборудване, но сега активно го компенсираме” подчерта депутатът. “Наскоро тази тема стана обект на обсъждане на заседание на Държавния съвет, на среща на президента с млади учени през декември, на заседание на Съвета по наука. За съжаление тук политиката на санкции има определена тежест. Университетите често съобщават, че не могат да внасят това или онова оборудване у нас по тези причини”, допълва той.

„Що се отнася до жилищата, тук според мен държавата трябва да създаде условия, така че нашите изследователи да не мислят за това“, посочи депутатът. “Сега обсъждаме въпроса за жилищните сертификати за млади учени, променяйки подхода към тази програма, увеличавайки броя на такива сертификати. Освен това на дневен ред е въпросът за създаване на обслужващи жилища. Нашата наука става мобилна: възникват нови изследователски центрове и за учените, които идват да работят в определен регион, трябва да има съответните инфраструктурни условия. Много важен тласък за развитието на науката през миналата година беше стартирането на мащабното състезание “Приоритет 2030”, благодарение на тази инициатива 121 спечелили университета получиха средства за създаване на необходимата инфраструктура”, каза още Мажуга.

Не на последно място благодарение на държавната подкрепа, повече научни работници сега се връщат в Русия, отколкото напускат, каза Олег Матвейчев, заместник-ръководител на комисията по информационна политика, информационни технологии и комуникации на Държавната дума. „Напоследък работим по програми за обратно „изтичане на мозъци““, отбеляза депутатът.

„През 2020 г. 116 доктори на науките напуснаха страната, но 165 се върнаха. Напуснаха 188 кандидати на науките, но се върнаха 420. И такава тенденция се наблюдава през 2018 г., а миграцията на руснаците като цяло започна да намалява още през първото десетилетие на века”, напомня източникът.

Той също така разсея мита, че около 200 000 учени са напуснали Русия през 90-те години. Според Матвейчев няма точна статистика за изтичането на мозъци. Но според него като цяло около 80 000 руски специалисти са се преместили в чужбина. „Това, разбира се, също е сериозен теч. Но напоследък, според мен, страните, в които традиционно емигрираха нашите учени, САЩ, Великобритания и Германия, загубиха своята привлекателност. Специалистите предпочитат да работят у дома”, казва Матвейчев.

„Общността на младите учени има свои лидери, много от които са се представили чрез участието си в състезанията на платформата “Русия – земя на възможностите”. Научният бум стана реалност благодарение на подкрепата на държавата. Друг аспект на същия процес е инвестирането в разпространението на знания. Хората, преди далеч от науката, получават достъп до нови знания благодарение на популяризиращи, образователни проекти“, каза представителят на един от тези проекти, заместник-генералният директор на руското общество „Знание“ Арсений Майоров.

„Успяхме да „вървим“ в Интернет и то много успешно - според резултатите от шест месеца работа в мрежата, проектите “Знание” успяха да получат четвърт милиард гледания, което е сравнимо с броя преглеждания на клиповете на поп изпълнители. Например една лекция на млад учен, създател на квантов компютър, стана хит“, каза Майоров.

В ерата на пандемия, когато хората прекарват повече време в мрежата, търсенето на образователни проекти нараства - но това поражда и нови проблеми, добави заместник-ръководителят на обществото “Знание.” Според него основният въпрос е за проверката, тоест за това колко надеждна, научно обоснована информация получават потребителите. „Например се появиха много непроверени данни за коронавируса и неговото лечение, което може да доведе до непредвидими последици“, каза Майоров. Той подчерта, че правилната инициатива е приемането в Русия на закон за образователната дейност. Сега на негова основа би било необходимо да се разработят инструменти за стандартизиране на образователните проекти, по същия начин, както се стандартизира училищното и университетското образование.

Превод: В. Сергеев