/Поглед.инфо/ - Валери Михайлович, смятате ли, че руските власти все още имат легитимност, тъй като настоящата политическа система съществува поради структурата, развита през Кримската пролет. Преди това нашето правителство имаше доста ниски оценки, а сега дояжда тази кримска легитимност.

Да, тогава имаше упадък, но кримската ситуация разбуни обществото, повдигайки положителна енергия сред масите, пробуди се държавното строителство, вътрешен несъстоял се исторически реванш за миналите поражения, мобилизация, появи се увереност, че все още можем да направим много, че не можем само да отстъпваме но и да напредваме. Това създаде огромен пробив за обществена мобилизация и даде максимална легитимност на властта, която все още имаме.

Но настоящият режим вече е загубил тази легитимност и продължава бързо да пропилява остатъците ѝ. Въпреки че през това време би било възможно да го превърнете в нещо съзидателно. С тази легитимност човек би могъл да направи всичко. Например, да премахне хищническата приватизация от 90-те години.

И в Китай, между другото, го направиха.

Правилно го направиха. Когато има висока легитимност, такива неща могат да се правят. Това е трудно решение, противоречиво е и сериозно, това е стрес за елитите. Въпреки това, с такава легитимност от страна на масите е лесно просто да се премахне тази хищна приватизация - и това е всичко. Или, например, премахването на т. нар. Национални републики, които са бомба с часовников механизъм, според Путин, под целостта на руската държавност.

Моля, всичко това може да се направи. Тогава, хипотетично, беше възможно дори придвижването на танкове до Киев или Лвов. По принцип с висока легитимност ситуацията с Майдана можеше бързо да се елиминира на територията на самата Украйна. Тъй като майданната власт е отвратителна за всички, това е малцинство, което никой не подкрепя.

Но сега те наложиха своя дневен ред поради факта, че ние се абстрахираме, отдалечихме се от тази ситуация. Взехме Крим и се успокоихме с това. Тоест с висока легитимност бихме могли да направим всичко, всякакви реформи, но сегашното правителство не го направи. Освен това всички тези действия биха увеличили легитимността.

Отменена приватизация - и легитимността ви продължава да расте. След това премахване на националните републики. А след това да се стигне до Киев. Тоест, това би било такъв резерв за десетилетия напред. По-нататък би било възможно да се “постави някой на трона” и той ще бъде приет с ентусиазъм и аплодисменти.

Но вместо това започна такова едно тихо “изяждане” на легитимността. И така те седяха тихо и видяха нещо там, тропаха, още пет години никой не ги притесняваше. Но тази легитимност постепенно избледня, изядоха я, похарчиха я ... Следователно, после се появи: “Имате 28 процента в сметката си.”

И тук пенсионната реформа все още тече.

И тук те постигнаха легитимност на пенсионната реформа. Това, разбира се, изобщо не е историческо мислене, не е стратегическо, а по-скоро мислене, присъщо на временните работници. Всичките им планове: „Ден да стоим, нощта да издържим, нас все още не ни гонят, не ни влачат наникъде, добре, слава Богу. Хайде, да пълним чувала, има ли нещо друго тук? Да напълним и да го отнесем в офшорка. Бързо ще конвертираме всичко това, ще го осребрим и ще го изведем. Още не са дошли за нас. Вижте, все още няма нищо. Нека напълним още един чувал”.

Това е толкова ясната позиция на временните работници. Не знам дали това е позицията на президента или на обкръжението му, което като цяло той системно остави наследеното от Елцин. Той промени, разбира се, отделни емблематични фигури, но като цяло структурата на политическата система, която се развива през 90-те години, при олигархията, при либералите, под западното и американско влияние, остава същата.

Само някои хора са се променили, но основните мотиви са останали: живейте сега, грабете, вземайте, печелете пари, вкарайте всичко в офшорки, защото бюрократичният ви живот е кратък. Следователно, докато днес сте голям чиновник, вицепремиер, първи вицепремиер, заместник-ръководител на администрацията, то колкото по-скоро граби, влачи, докато има възможност, защото после няма да има такава възможност.

Знаете ли защо Путин не продължи нататък?

Предполагам, че не е посмял.

Все пак той е решителен човек и на Запад го знаят. Защо не посмя?

Да. Но вижте, той е решителен, а цялата среда около него ...

Тоест той е сам, няма съмишленици?

Разбира се, цялото настоящо обкръжение на Путин, от 2000 г. до днес, създава такова впечатление.

Превод: В.Сергеев